Духовно предателство

Дайте ми съвет, моля ви! Историята е доста объркана, а може би не чак толкова много, но е дълга и някак циклична. Какво може да се направи, когато се почувстваш предадена? Трябва ли да се реагира по някакъв начин, ако разбереш, че са те лъгали за нещо?
Ще се опитам да обясня накратко...
Преди 6-7 години разбрах, че съпругът ми ме е лъгал в продължение на повече от година относно нещо материално, като цялото му семейство бяха солидарни с него и естествено "в час". Нещата с големи мъки се разминаха и обидата от духовното предателство лека-полека отмина. Снощи след толкова години отново разбрах, че съпругът ми от два месеца ме лъже, т.е. прикрива две неща от мен - едно, което сам прави и едно, свързано с негов близък, касаещо мен. Трябва ли да му потърся сметка и да си изясним ситуацията или просто няма смисъл, да преглътна отново поредната обида и да се примиря!
Това е първият ми въпрос.
Другият е подобен...
В началото на годината аз и моята майка помогнахме на един мъж, изпаднал в голямо затруднение, от което се решаваше по-нататъшната му съдба, да се справи и по-късно да замине за чужбина. Чували ли сте фразата, че ако си подадеш единия пръст, ти нахапват цялата ръка? Е, точно така беше в случая, защото слез навременната помощ, той поиска нова услуга от нас, свързана с извънредно голяма сума пари и ние му отказахме, защото неговите условия не бяха юридически издържани. През цялото време до заминаването му, аз всячески се стремях да му помагам и отново снощи разбрах, че той от другия край на света ме обвинява в алчност и ме "издига на пиедестал" редом с най-големия си враг, а съпругът ми е знаел за това и нищо не ми е намекнал даже /сигурна съм, че не ме е и защитил, защото въпросният човек е негов брат/. Пак съм поставена в условията на изолация и в глупавата ситуация да търся истината. Какво да правя? Съпругът ми все още не знае, че съм разбрала всичко... Няма ли да е лошо обаче за мен да се правя, че нищо не знам, а болката и обидата да ме разкъсват на хиляди късчета? Чувствам се унизена, обидена и предадена... Как бихте постъпили в такава неприятна ситуация?
Предварително благодаря на всички, които изразят някакво мнение!!!

Ами първо трябва повече да напишеш за да се разбере доколко е голямо предателството...Но защо първо не поговориш със съпруга си че мразиш да става така и че го мислиш за предателство?

Ludostta dostigam

аз бих говорила..бих си казала всичко..
защото, като се "преглъщат" нещата те не изчезват..буквално ги "поглъщаш" и стават част от теб..трупат се като буца в гърлото или тежест в сърцето..и отначало тези изрази са символични, но след време стават психо соматични..
разбираш нали..това, което сега ти "тежи" на сърцето- по- късно наистина ще го увреди и физически..или поне тази тежест ще се усеща като физическа..
ядосана ли си- викай, крещи ако трябва..извади огорчението си от теб..да не е вътре..това не е егоизъм, а алтруизъм, защото ако събираш така неща, ще се натрупат толкова много, че може да се стигне до раздяла с мъжа ти..
ти имаш право да изискваш да ти е верен в морален и етичен план, защото от него се очаква да ти е най- добрият приятел, и да те възприема като най- добрата си приятелка (освен любовта), и да те поставя на първо място за всичко (след себе си)..и чак след това са роднините..ако той не ти дава това, трябва да провериш дали въобще осъзнава какво прави и след това- дали е в състояние да ти го даде..и после ще прецениш какво да правиш..само не си трай..вредно е и за теб, и за него, но най - вече- за ВАС..

Подкрепям Ariella, но предполагам, че се страхуваш да не се развалят отношенията ви със съпруга ти. И така да е, това ще трае само известно време, след което обаче би трябвало да се възстановят или дори да станат по-близки, а ако не стане...може би не познаваш съпруга си, може и да не си се омъжила за точния човек...

Dark and scary, ordinary
Explanation, information
Nice to know ya, paranoia

Благодаря ви, момичета! Абсолютно сте прави! Знам, че нещата са по-сложни, отколкото са на пръв поглед, защото предателството не се изчерпва с един единствен акт. Боли ме, тъй като съм се заблудила отново, а бях ПРОСТИЛА и смятах, че сега имаме чисти отношения, че доверието е на първо място, а ето, че отново съм излъгана.
Аз по принцип си имам психосоматични проблеми от натрупни емоции и знам каква може да бъде изпепеляващата им сила, но има и нещо друго - доколко трябва да се отдавам на моментните емоции, да се навикам, накрещя и т.н.... Да, ще ми олекне безспорно, но ако пред теб има непробиваема бетонна стена и нищо не преминава през нея, дали е необходимо да се хабя и да изливам душата си? Кое е по-добре - да ровиш в проблема или да го заобиколиш, доколкото е възможно и ти позволява себеуважението, за да съхраниш нервната си система, защото отдаването и преразхода на енергия в такива моменти е огромен?
Не знам дали изобщо успях да ви предам колебанията си, за което моля да ме извините!

как да го кажеш, ако имаш "бетонна стена" насреща??това ли е въпроса..
зависи какви хора сте и двамата..
направи нещо необичайно, за да го изненадаш и да привлечеш вниманието му..например, ако винаги сядате и говорите спокойно по някой проблем и той с рационални доводи налага мнението си, или извърта, или се защитава..сега се разкрещи :-))супер тонизиращо е, особено ако го правиш много рядко и без лични обиди , доколкото може..
ако се карате, обикновено- крещейки, сега му напиши писмо (примерно) и му кажи, че ще го обсъдите след 3 дни, като междувременно няма да говорите въобще за това..ето такива хрумки не ти ли идват..ти си познаваш човека най- добре..
иначе- капката вода пробива камъка (бетонната стена)..
важното е да изказваш чувствата и да ги вадиш от себе си в реда- отначало по- силни и безлични- гняв, яд, огорчение..след това и по- нежните и лични- тъга, страх- че любовта ви умира така, и накрая позитивните- че все още го обичаш и затова се бориш да няма нищо премълчано и недомлъвки между вас..че вярваш, че можете заедно да се справите с това..но трябва ти да си наясно все пак с тези си чувства предварително, да ги обмислиш..няма готови рецепти..най- общо казано- това е..

сетих се и още нещо..тязи "скандали" често преминават в лични нападки, затова се опитай да се придържаш към конкретният проблем..не е сега момента да си казваш и други неща, които те дразнят от дълго време- че хърка, или че си хвърля чорапите под леглото..най- лошо е ако се стигне до епитетите "неудачник", мухльо, сещаш се за какво говоря..защото така се започва "войната на семейство роуз" и нищо не се решава..
може и той да се опита да се защити, нападайки те за стари твои грешки..кажи му, че след това ще говорите и за тях, сега да се придържате към конкретният проблем..никога не се знае какво точно ще стане..риск си е..но мисля, че си заслужава..

Благодаря ти!
Ами да - дойде ми на ума да не постъпвам по същия начин, както обикновено правя, даже снощи му написах нещо като писмо и много ми олекна, но после се отказах и не му го дадох. Днес съм по-спокойна и може би по-трезво ще постъпя - все пак не реагирам на часа, нали?
Обикновено аз говоря, може и да се разрева, а той мълчи и си гледа цигарата и даже не ме поглежда. Никога не му казвам обидни думи, нито той на мен, но малко отивам по-надалеч и като водовъртеж се завъртаме в стари преживелици, а сега е точно както преди години, така че не мога да не направя асоциация с преди. После..., после той си слага една каменна маска и така може да отидат и месеци... Странна птица, нали?
Този път ми се ще да го помъча малко като го държа в неведение и нека да не знае какво го чака и само с резервирано държание ще му подсказвам, че иде буря.
Ох, дано се справя!

В глупавата ситуация да търсиш истината?
и защо да е глупава...
решили са вместо теб да не ти казват, и сега продължават все така...
ако си мълчиш - така и ще продължи.

трябва да разбереш това дали е отчужденост, и може ли да се преодолее...
или да се интересуваш само от собствените си интереси, които най-вероятно не са свързани вече с него, след като мислиш за предателство...

или подходи с оптимизъм, с желание да се преодолее отчуждеността и кажи че знаеш,
или мисли за раздяла... не обвинявай себе си, и не се затваряй в себе си, а търси и определи правилно мястото и положението в което си поставена. Ако не е за теб, трябва да продължиш напред, стига да можеш да разчиташ само на себе си, и да нямате деца...

задължително е, да не трупаш емоциите си в себе си,

а дали е възможно да казваш всичко което ти е на сърцето без да трябва да се стига до крясъци? опитай да си спокойна и да говориш за всичко което те безпокои последователно, а не наведнъж...

не е добре, ако проиграваш отношенията си с човека с който живееш вътре в себе си, и играеш и двете роли във въображаеми спорове, докато външно всичко остава както си е.

Заобикалянето на проблема няма да съхрани нервната ти система, а ще я разруши бавно и незабележимо... това че другите не те забелязват, не значи че и ти не трябва да се забелязваш.

Вече си простила? Но това не може да прости веднъж и завинаги всички което предстои, отношенията не стават чисти със скриване на всичко важно, а точно с окритото споделяне на всичко...

НО!
разбира се, че нещата са много по-сложни, защото и ти, и мъжа ти се притеснявате от възможните проблеми между вас... затова си спестявате това което може да ви нарани отново, особено ако си загубила вярата в себе си, и това е ясно на хората около теб!

Преди написа, че някой говорил лошо за теб, че си егоистична, и че мъжа ти едва ли те е защитил???
имай повече вяра в другите, просто няма как да знаеш, нещата са сложни и няма да се опростят ако се разделиш с него заради непотвърдени съмнения...

бъди силна!

Мисля, че проблема е породен и ще поражда подобни проблеми, поради изтънени емоционални връзки между тебе и съпруга ти. Аз не съм привърженик на едностранни "хитринки" с цел постигане на моментно емоционално удовлетворение, което дефакто е загърбване на причината за тези постъпки от страна на съпруга ти спрямо теб. След като дадено отношение под формата на постъпка, която безкрайно много те огорчава се повтаря, съществуват предпоставки в отношенията Ви, което най-вероятно се дължи на причини в комуникацията на двете страни. Бих ти предложил да се опиташ да проумееш истинската причина за несподелянето на информация, която касае и тебе като член на това семейство. Според мене съпруга ти не ти се доверява и се притеснява за правилната интерпретация на ситуации и информация, което според мене е и причина за премълчаването. Ако се опитваш да му действаш като "хитрата женица" щансовете да се реши този проблем са много високи, но бъди сигурна, че предрасъдъците му спрамо тебе ще си останат и при следващият път драмата ще се повтори. Подхода на "хитрата женица" е по-приемлив за тебе, но е ограничен в това, че нито разкрива, нито решава първоизточника на проблема.

Не, не си ме разбрал явно какъв съвет търся тук! Проблемът не е в това кой кого ще надхитри или изпързаля. Тук става въпрос за доверие... за наранено доверие... и евентуална реакция /най-подходящата от моя страна/. Ако се касаеше за един хубав семеен скандал, едва ли щях да търся помощ тук, защото колко му е да го спретна. Аз не искам да постъпвам така по много причини, но ме боли от тази ситуация. Въпросът е какво да правя оттук нататък?
Едва ли някого ще го интересуват подробности от моя семеен живот и затова никого няма да оттегчавам с тях, но виждам, че почти всички са на мнение, че щом веднъж е имало подобна постъпка, то тя задължително се повтаря и май са прави. Изумена съм от това, което стана, тъй като в момента сме в прекрасни отношения и никога не сме се чувствали по-близки един към друг и изведнъж... прас - и кристалът е счупен. На пръв поглед не е нещо кой знае какво глобално /първият път се касаеше за нещо на голяма стойност и не съм била аз в основата за голямото криене, а някакви думи на баща ми, за които даже и не подозирах, т.е. аз бях като изкупителна жертва/, но споменът от онова голямо предателство ме накара да реагирам /вътрешно/ по същия начин, защото действащите лица са същите и не мога да не се почувствам отново наранена. Когато си питал един човек за нещо и той те е гледал "невинно" в очите и те лъгал, как да търсиш другата страна на медала? Казваш, че погрешно интерпретирам нещата... Лъжата влиза ли тук? Просто няма причина да се крие нещо подобно... Не знам... Ще мисля още...

Имаме дете... Години наред се чувствах като в джунгла, успях с много нерви да закрепя брака си, да преодолея купища простотии... и сега пак съм в същата ситуация...
Не съм си мълчала... Със зъби и нокти си извоювах мястото, което ми се полагаше по право. Така и не разбрах защо се подходи така към мен - аз бях толкова наивна в началото. Направи се опит да ме манипулират и аз се опълчих и неприятностите започнаха /тук става въпрос за семейството на мъжа ми - не само за него/...
Много е сложно и оттегчително да си пиша житието и битието тук... Няма смисъл...

и не трябва, избягвай да даваш лична информация...

взаимоотношенията са манипулация... но без тях не може...

Да, разбрах, че ме обвиняват в алчност... Ами не говоря празни приказки, че сигурно не ме е защитил, защото много, много пъти не го е правил... Ще дам следния пример: значи живеех със свекърва-интригантка, която използваше всяка дразга помежду ни, за да извлече дивиденти за себе си, но това не й стигаше - викаше и другия си син, който сега ме обвинява в алчност и на когото толкова много помогнах, и тримата заедно със съпруга ми се нахвърляха върху мен /не да ме бият/ и ми говореха каквото намерят за добре, включително обиди. Мъжът ми не ме защитаваше в такива моменти... Това е...

сигурно си чела и друг път в клуба , за да зададеш въпрос тук, и знаеш, че въпреки анонимността- не питаме за много лични неща..и никой не е твърдял никога, че тук може да се провежда терапия..още повече, че досега никой не е заявил и доказал, че е дипломиран психолог или психиатър..най- доброто е - студенти :-))така че, добре правиш, че не се впускаш в много лични подробности..след като ти питаш тук, за нас ти си най- важната..въпреки, че така научаваме само твоята гледна точка- повече в случая не ни е и нужна..не ми е нужна (нека да говоря за себе си)..знам, че не очакваш магически решения ..това е добре :-))
за съжаление, името на клуба привлича и някой никове с по- сериозни проблеми (като гатака), на които абсолютно няма как да помогнем..докато не откият начин да се удря електрошок дистанционно- по И-нет ;-)))
давай бавничко и смело...понякога и самото говорене помага..а тук- почти винаги..

Да, даже в процеса на самото писане си давам сметка за много неща и ги разглеждам от различен ъгъл, а съм ви и благодарна, че ми отделяте внимание и време, за да ме насочите в правилна посока!
Преминала съм болезнени процеси на себеосъзнаване, коригирах много неща в поведението си, във възприятията си и не искам труда ми да отива на вятъра, защото това е всъщност моя живот - не е нещо откъслечно, временно или неважно. Човек се учи, докато е жив, а да живееш с друго човешко същество, си е чисто изкуство, което се усвоява в цял един живот...

Мисля, че в полезрението ти е единствено и само осещането за болка. Това е нормално, но аз има предвид нещо друго. Лъжата има по-дълбока причина и тя започва от тебе през неговите възприятия. За това, че някой лъже имат вина и излъганите. Конкретните причини за тази вина са по-интересното в случая. Къде и как? Според мен премахването на един предрасъдък в партньора решава хиляди бъдещи проблеми. Затова си струва да се инвестира време и да се расъждава и изувача партньора спокойно. Брачните двойки живеят винаги с лъжливото осещане, че се познават много добре, но дефакто са лениви да следят промените в партньора. Ако се хванеш "технически" с проблема, може би не сега, малко по-късно и го доведеш до първоисточника, това ще наистина успех за вашите взаимоотношения.

Виж, Гатака, женени сме от 12 години - това не е никак малко. Прочети мой постинг по-надолу и ще разбереш, че аз се занимавам с нашите взаимоотношения не от днес и съм преминала през много трудности, за да запазя брака си, но все пак и на теб благодаря за идеята! На този етап вземам всичко в предвид и отсявам това, което ми е нужно...
Разбирам какво искаш да ми кажеш...

Ще се опитам да бъда кратък - защото постоянно ме обвиняват, че съм бил "обстоятелствен" Ми...като има много обстоятелства...как да ги игнорирам....

1.Бракът е един договор м/у двама души за съвместен живот.
Трябва да има ясен регламент - както за отговорностите на всеки, така и за моралните отношения.
2.Бракът не е "спасителна мярка"......от Еволюцията на човека.
Законът за развитието-еволюцията е по-силен от всички други закони.
3.Лъжата има много аспекти.....Това което за един е лъжа -за друг е самата истина....
Има лъжи, които са спасявали човешки животи дори.
4."Аз съм предадена/предаден" е едно....смешно становище....
Защото единственият "предаден" си не Ти - а някои твои представи/очаквания за нещо.....
5.Лоялност !
"Не ми прави това, което не искаш аз да ти правя"....или "Ако ти не искаш и не очакваш да те лъжа - не го прави към мен!"

Труден е живота в обкръжението на ....маса роднини и тяхните интереси, концепции за добро-лошо и правилно-неправилно......адски трудно.
Особено, когато никой не спазва дистанцията. То е като при леките коли в трафика....Ако не спазваш минималната дистанция към колата отпред....често става - Бум
Хубаво е да има някакъв ред, който нсички заедно да ...напишат дори на хартия и да спазват след това /без ходатайства!/

Аз лично съм написал един "Правилник за общуване с мен"
от 10 точки, който съм дал на сестра ми....която все още иска да играе "майка" с мен.....

" Don't be mesmerized by the mistery, but unravel it!......"