пауло коелу

ima li niakoi koito sushto kato men da e negov fen?
znaetr li dali e izdal neshto novo?

ами аз може да се каже че съм му фен :)))
имам чувството обаче, че е взел прекалено много от "философията" на Кастанеда. а последната му книга "демонът и сеньорита прим" не ми хареса особено.
все още са ми фаворити "вероника решава да умре" на първо място, "край река пиедра седнах и заплаках" на второ и "алхимикът" на трето :)
петата планина не ме завладя чак толкова, а за демонът вече казах :)))
и аз чакам да излезе някоя нова, веднага ще си я взема :)

пазете се, хапя!

S knigite si, izdadeni w tirazh nad 30 miliona, brazilecqt Paolo Coelho e edin ot naj-pro4utite awtori w sweta. Roden e 1947 w Rio de Janeiro, w burzhoazno, katoli4esko semejstwo, koeto ne namerilo nikakwo razbirane za ljubowta na Paolo kqm izkustwoto i sklonnostta mu kqm anarhizma. Roditelite prashtali nepokornija sin tri pqti w psihijatrija. Sqshto tolkowa 4esto mladezhqt lezhal w zatwora zaradi hiparskoto si powedenie i 4lenstwo w lewi grupi. Nedowolnijat ot burzhoaznija na4in na zhiwot mlad Coelho tqrsil objasnenie na sweta w knigite na Marx, a energijata za protest 4erpel ot Che Guevarra. W 70.-te godini wzima haljucinogeni, kokain, LSD, mescalin, marihuana. Po-kqsno uspjawa da se oswobodi napqlno ot narkoticite. Coelho proizhozhda ot pokolenieto na "On-the-road". Wqzwrqshta si katoli4eskata wjara, kojato bil zarjazal w znak na protest sreshtu domashnoto si wqzpitanie, kogato 1981 poseshtawa Dahau. Ot tuk nasam Coelhu shte spodelja, 4e katolicizmqt mu e w krqwta. Katoli4eskoto kato otworeni kqm sweta setiwni formi s magi4eski elementi e 4ast ot kulturnite mu koreni. W haraktera mu prisqstwat 4uwstwa, me4tanija, tajnstwenoto, silnija stremezh kqm swobodata. Po-kqsno shte otbelezhi, 4e se stremi kqm indiwidualna swoboda w sprawedliwo obshtestwo. 4ete Jorge Luis Borges, Henry Miller i Carlos Castaneda. Oformajneto na religioznite mu wqzgledi se razwiwa po wreme na hadzhilqka mu do katoli4eskata swetinja Santiago de Compostella, kqdeto e poklonnik 1986. Ot tuk natatqka, motiwqt na stranni4estwoto i na hadzhilqka sa edni ot osnownite motiwi w twor4estwtoto mu. Ot 1989 nasam, prekarwa Nowa godina w katoli4eskata swetinja Lourdes. Priet e ot rimskija Papa, 1990 World Economic Forum go kani kato orator w Davos. Coelho pqtuwa iz cjal swjat za da 4ete, signira i za da besedwa s 4itateli. Edna zna4itelna 4ast ot zapadnoewropejskata kritika go nari4a ezoterik. No za razlika ot Castaneda, kojto opiswa indianski rastitelni narkotici za razshirjawane na sqznanieto, Coelho swqrzwa prikazni i biblejski motiwi sqs sqwremennite izsledwanija na edin psihologi4eski cjalosten zhitejski pqt. Za razlika ot ezoterikata, spodelja Coelho, objasnenite opitnosti i napqtstwija sa dostqpni za wseki wnimatelen 4itatel.

Hadzhilqkqt do Santiago de Compostella kato iniciacionen simwol

Awtobiografi4nijat razkazwa4 w 1. lice e 4len na bratstwo, koeto nabljudawa znaci i predawa opit i simwolika. To se nari4a R.A.M. (R=rigor, A=amor, M=misericordia), ili Regnum, Agnus, Mundus. 4itateljat sreshta socialno-psihologi4eski wrqzki, katoli4eski predstawi za wjarata i teosofsko mislene. Samodisciplinata predrazpolaga 4oweka za ljubow kqm sweta (ne grehownija swjat, a swjat, dostoen za utwqrzhdenie) i za sqstradanie s blizhnija. Na fona se pojawjawa Carstwoto na Agneca, ne na Lqwa, na Iztqrpjawaneto, ne na Wlastta. Paolo ne polu4awa me4a na bratstwoto zaradi lipsa na smirenie i samopoznanie. Toj trjabwa da gi pridobie kato poklonnik po pqtja do Compostella. Me4qt e znak na "dobrata borba", kojato e dlqzhen da wodi. Edin 4len na bratswoto e nazna4en za duhowen nastawnik na Paulo. Zapo4wa s uprazhnenieto na semeto. Polozhen w zemjata, 4owek trjabwa da se rodi otnowo. Sledwat uprazhnenieto na bawnostta kato obu4enie wqw wnimatelnost, uprazhnenieto na bolkata, ritualqt na izwestitelja i na ljubowta (Eros, Philos, Agape), uprazhnenieto na dihanieto i na umiraneto, i naj-setne tanca kato obshtuwane s "bezkrajnata Mqdrost". Pqtjat na poklonni4estwoto do hristijanskata swetinja ima za zada4a da razwie 4oweshkite sposobnosti, osobeno nezabeljazanite i izbjagwanite, da sqzdade 4uwstwitelnost sprjamo welikoto zhiwotworjashto w zhiwota i swjatoto w sweta. Poklonnikqt trjabwa da izdqrzhi izpitanija i da se nau4i da razli4awa duhowete, predi da pridobie majstorskata odezhda. Nikqde ne stawa duma za oformjane na moderna intelektualnost (forma na stremezh i nalagane na wlast), wmesto towa ide re4 za setiwno-intuitiwno, duhowno-sqznatelno i simpatizirashto otnoshenie kqm sweta i kqm sebe si. Coelho ne prawi geografski ili istori4eski opisanija, toj razkazwa kak u4itel obu4awa u4enik w na4ina na zhiwot sqobrazen s boga. Celta ne e stacionarnoto pristigane, a opitnostta na pqtja: "Do sega az wqrwjah po pqtja na Sw. Jakow, a sega toj 'wqrwi men' ". W hadzhijata wse powe4e se probuzhda bozhestwenija duh. Toj prezhiwjawa preobrazuwaneto subekt-obekt, za koeto goworjat misticite. Edno agne predizwikwa obraza na Razpnatija. Molitwata na poklonnika se sliwa w bezslowesno obshtuwane. Pqtjat, pod4ertawa awtorqt, ne e rezerwiran samo za malcina izbrannici, a e dostqpen za wsi4ki hтra, ako te mu se otworjat. Tuk se smeswat arhai4ni, misti4ni i okultni elementi s nowoto tqrsene na cjalostnostta. Brazilianecqt Coelho ne iska da razdelja sliwaneto na silite po ewropejski intelektualno. Knigata mu "Po pqtja na Sw. Jakow" dostigna ot 1987 nasam 11 miliona 4itateli. Tworecqt e ulu4il 4uwstwitelnoto mjasto w twqrde raznorodna publika ot cjal swjat. Prjako ikonomi4esko-isteri4ni, intelektualni, potrebitelski i strahowi nastroenija i modi, toj razkazwa za edin pqt, kojto nosi swoboda na hтrata w posoka na bozhestwenoto, a towa zna4i i po pqtja kqm samite tjah.
W nowata si kniga "Izpowed na edin tqrsesht" Coelho gowori za znacite, koito dawat neshta i sreshti kato shifrowi poslanija. Edin nemski sweshtenik mu dawa kniga za katoli4eskata swetica Therese de Lisieux. Pisateljat razkazwa za peripetiite prez koito minawa, dokato tazi hristijanska swetica se prewqrne naj-setne w zna4itelna li4nost-primer za nego.
(kraj na 1. 4ast)

Xaresa mi towa poslednoto.
Kakwo si 4el na Kastaneda?Imam priqtelka koqto 4ete knigite mu.4etox malko,no ne mislq ,4e e do6lo wremeto da gi 4eta.Wse o6te ne moga da gi razbera dobre i ako gi 4eta sega nqma ga ima golqma polza.
No wsa6tnost ti pisax za drugo.
Za6to to4no "Weronika..." ti xareswa?Kakwo ti naprawi wpe4atlenie w neq powe4e ot "Alximika" da kajem.Towa be6e parwata negowa kniga.koqto pro4etox...i ne znam momentat li be takaw ili ne6to w samata kniga,no mi xaresa mnogo.
Kolkoto do "Demona..."... da praw si..Ne 4e ne xubawa,no se powtarq sy6tiq stereotip ot predi6nite.Nqma nowi ne6ta.

мисля, че това е правилното писане на името му...
Алхимикът е много приказно написан според мен, и за мен това беше първата му книга, която прочетох. Има много яки истини, обаче те могат да се съберат пресилено казано в едно изречение и около това е разтегната една приказка, но е забавно интересна. Страшно много ме накефи перифразираната легенда за Нарцис в пролога, супер версия беше.
Верониката ми е много по-сериозна, житейска и психологична, а и много повече истини е измъкнал там, има много повече написани неща, за които е разсъждавал.

Колкото до Кастанеда... аз съвсем не мисля, че има нещо в неговите книги, за което човек, който се е замислял поне малко за себе си и за живота, да не е дорасъл. Дори ми се струваха странни, че някакви доста повърхностни или още казано - обикновени мисли, той ги изкарва като ебаси великото прозрение, е, има и много яки мисли, изводи, обаче лъхат на отпреди мноооого време разсъждения. Аз си го четях избирателно, т.е. четях всичко, но експерименталните клоунади ги пренебрегвах и се "взирах" в чисто житейските разсъждения на Дон Хуан

Обръщам внимание на всички преди менр че прекаленото възхищение от Коелю е безсмислено, защото от прекалено много други писатели е заимствал идеи - не толкова от Кастанеда, колкото от Маркес. "Вероника решава да умре" и "Край река Пиедра седнах и заплаках" са ужасни книги. "Алхимикът е най-прилична, но цялата история също е заимствана. Ако някой се интересува от оригиналната версия, нека каже!

ти сериозно ли това за Кастанеда?
нали не си напушена? или мъртво пияна? хубаво е, че си чела избирателно и си се "взирала в чисто житейските разсъждения на дон хуан" /житейски, буахахаха/, че иначе най вероятно сега да ни пишеш от някоя лудница

книгите на Кастанеда са повече от книги - те са акт на силата, творение, което носи в себе си достатъчно енергия да преобърне живота ти, ако имаш нужната нагласа и желание. какво ще правиш после си е твоя работа... определено не препоръчвам на някой, който не е наистина готов, да чете сериозно книгите му. а колкото до твоите наблюдения върху житейския аспект на учението - какво да кажа? мога само да се засмея :)) може би е по-добре за теб, че не си разбрала нищо...

Алхимикът носи много от идеите на Кастанеда представени по достъпен начин. Съвсем не съм съгласен, че това са всеизвестни неща - синтаксисът който използва Коелю е много близък с този на Кастанеда, който от своя страна е твърде своеобразен - говори за известни окултни понятия и техники, но по свой доста оригинален и разбираем начин. Обаче Алхимикът не е акт на силата и автоматично се превърща просто в една не особено оригинална, малко натрапчива притча - хубава е, но "вероника решава да умре" ми се струва по-дълбока и по разтърсваща. на мен и двете книги ми допадат страшно много - класирането беше съвсем условно

Аз се интересувам. Кой е оригиналът на Маркес? И коя година го е писал той?
сравнението с Кастанеда беше по скоро като настроение и внушение - не съм казал че е крал идеи от там. Просто се усеща нещо... Може и на мен така да ми се е сторило, по онова време бях много изперкал на тема КК

Хей,аз пък чак сега изперках на тема К.К.,макар че в същото време съм и християнка.И колкото повече се интересувам от различни религии и култури,толкова повече се убеждавам ,че смътно някъде лежи една простичка истина,ядката на Живота и ни е нужно толкова малко(а всъщност е толкова трудно) и хоп-ще я докоснем и ще бъдем щастливи,всеки по свой начин.Аз много си чупя любознателната глава,обаче колкото повече пострадвам,толкова повече продължавам да искам да знам.Струва ми се ,че много говорим,а е излишно;и много четем,а е излишно;и много трупаме(и боклуци,и килограми:-(,а е излишно.Обаче така е устроен Светът-първо да минеш през калта,за да стигнеш Храма.И се опитвам да го приемам и да не се сърдя на себе си за несъвершенствата си,оттам и на другите,а да не спирам да вървя.Опа!Усетих,че май ударих на философия.Извинявай-просто се провокирах от думите ти да споделя чувствата си.Ще се радвам да отговориш.

Не си ме разбрал напълно, Сив Вятър. Казах, че Коелю заимства от Маркес, имайки предвид основно светоусещането и стила на Маркес /трудно ми е да обясня добре, Маркес трябва да се чете/, които Коелю се оптва да имитира, но по мое мнение - не особено успешно. А историята за алхимика е взета от другаде. Всъщност тя е хасидейска и неин откривател е индианистът Хайнрих Цимер. Историята е следната:
"Благочестивият, но крайно беден равин Ейсик от Краков сънувал, че трябва да отиде в Прага, където под големия мост, водещ до кралския замък щял да намери скрито съкровище. Равинът сънувал 3 пъти този сън и решил да замине за Прага. Когато обаче стигнал там и открил моста сравнително лесно, видял, че мястото денонощно се охранява от кралската стража и не посмял да почне да копае. Понеже обаче постоянно се навъртал наоколо, равинът привлякъл вниманието на капитана на стражата, който го попитал дали не е загубил нещо. Тогава Ейсик направо разказал съня си, а офицерът избухнал в смях: "Клети човече, казал му той, нима си извървял целия този път и си си протрил обувките само заради този сън? Та кой разумен човек вярва дословно на сънуваното?" После офицерът разказал на равина, че също е чувал глас в съня си, който му нареждал: "Върви в Краков и потърси там голямото съкровище, скрито в дома на един равин на име Ейсик, син на Йекел. Съкровището е зазидано в един прашен ъгъл зад печката". Офицерът казал, че като разумен човек не вярва на този сън. Равинът му се поклонил и поблагодарил, след което побързал да се върне в Краков, намерил съкровището и се избавил от нищетата си."
Това е оригиналът на историята за "мистерията на срещата". Откривателят й Цимер го коментира така: "Истинското съкровище, което слага край на нищетата и изпитанията ни никога не е много далеч от дома ни, а лежи заровено в най-потайните кътчета на собственото ни същество. То е зад печката и е онзи даряващ с топлина център, който ръководи съществуването ни, но трябва да знаем къде и как да дълбаем. Съществува обаче и неизменният факт, че само след пътешествие в нова земя, можем да чуем вътрешния глас, който ръководи търсенето ни. А човекът, който разкрива смисъла на тайнственото пътуване из нашите глъбини също трябва да е чужденец."
Мисля, че това е дълбокият смисъл на всяка истинска среща. Историята за Ейсик може да бъде прочетена, заедно с много други интересни неща, в книгата "Митове, сънища и тайнства" на Мирча Елиаде.

Много харесвам Маркес, както и Паоло Куелю, но
честно казано, не откривам много общи неща, да не кажа ... изобщо.
Май всичко преведено на Коелю досега съм прочела, ей сега видях на Славейков нова книга - нея все още не съм, а на Маркес част от нещата съм чела и в оригинал, както и всичко преведено,
не съм литератор, но съм съвестен читател и много се чудя кое ти изглежда сходно - светоусещането, много странно - дали сем чели едни и същи книги?

Zdrasti na vsichki.

Paulu Koeliu ima nova kniga.


Tia e vsashtnost zbor ot mnogo pritchi i razkazi.
Chetoh za neia v dneshnia "24chasa".
Dnes ia potarsih v knijarnicata na "Shipka",no oshte ia niamat.



Skoro shte se poiavi.
Pozdravi na vsichki v tozi klub.

Историята не ни учи на това как са живели дедите ни, а на това как да живеем НИЕ!!!

Съдейки по написаното от теб, вероятно си наистина по-добър познавач на Маркес от мен, а и може би сме чели различни неща. Моето сравнение беше малко произволно, но в един момент ми се видя удачно. Представи всякакви - чувала съм да казват, че книгите на Коелю били като лош преразказ на библейска история - това не ти ли се струва по-странно? Аз не го харесвам и ми омръзна от него - въобще нямам намерение да си купувам новата му книга защото някои от книгите му стават, други не (от "Край река Пиедра седнах и заплаках" най-искрено ми се гади), а тази може да се окаже от вторите.

От какъвто и ъгъл да ги погледнеш, историите на Коелю си остават поетични притчи, еднопластови и лесно смилаеми - за по-масова употреба. Нема лошо, както се казва. Разбира се, че това е талантлива масова литература /и в нея си има постижения/, но поне на мен никога не ми се е искало да се върна отново, например към "Алхимикът". Докато към отделни сцени на "Сто години самота", "Есента на патриарха" или "Любов по времето на холера" съм се връщал много пъти.

Всъщност, все едно да сравняваш "Джонатан Ливингстън Чайката" на Ричард Бах с "Малкият принц" на Сент Егзюпери - имаше подобен тип патетитчни сравнения преди време. Или пък Хемингуей с Артър Хейли.

Отдавна не съм чела нещо, с което да съм толкова съгласна!

От мене или по принцип?

Az ne sym chela nito edna ot knigite mu, no se nadiavam skoro da gi procheta. Za nego chetoh v spisanie Margarita (kydeto sa publikuvani i otkysi ot knigite mu) i mi haresa stilyt mu.

V poslednia broi na spisanieto e publikubano interview ot pуският журналист Андрей Мартинов, koito подготвя документален филм за Паулу Коелю - taka che skoro ochakvaite film
[линк]

Интервюта е страхотно! Благодаря!

Никога до преди това интервю не съм се замисляла з априликата между Коелю и Кастанеда! Къде ми е бил ума???!!!!
Но това, което за пореден път установявам са 2 неща:
1. Хората, които са достигнали до "някакъв" етап на познание са постигнали най-невероятно хубавото нещо на света - покой със самите себе си! Това е ясно за всички.
2. Това, което може би вие бихте оспорили и за което не знам дали съм права, е ... трудно ми е да го вербализирам..., че те са истински "сами" - те някак губят "съчувствието" към хората в онзи съвсем човешки смисъл - сякаш, когато са прозрели тези много "нещо" са стигнали до извода, че човек може да си помогне едниствено сам. А това е нещо, с което аз не съм съгласна...

За "Вероника" и "Алхимикът" се съгласявам, че са добри, ама тази река Пиедра е ебаси семплата книга.