Тъщата...

... живее у нас. Това продължава вече години, помага ни много, грижи се за децата, готви. Гледа ме като писано яйце...

НО ТОВА МЕ ЗАДУШАВА! НЕ МОГА ИЗОБЩО ДА ПОЧУВСТВАМ, ЧЕ ТОВА Е МОЕТО СЕМЕЙСТВО, МОЯТА ЖЕНА, МОИТЕ ДЕЦА.

Жена ми дори не подозира какво чувствам.
Какво да направя?

Сподели с жена си на първо време.

Научи ме чуждата вина да не приема за своя невинност!

ами не виждам смисъл, тя няма да ми повярва - на нея й се струва, че ние се разбираме перфектно с Тъщата.
Че Тъщата в споровете с жената взема винаги моята страна и че изобщо имам страхотен късмет с тая Тъща...

тъщата чисти, готви, гледа децата??ми освен секса, тя ти е повече жена от жена ти!!как няма да те дразни това..
предполагам, че и жена ти се дразни понякога..заложи на тази карта..
хвали тъщата, докато жена ти се изнерви..кофти е, ама няма начин- трябва жена ти сама да стигне до идеята, че нямате нужда от толкова задушаващо грижовна тъща..после е лесно- подгряваш обстановката и следиш за точният момент, в който да "съгласиш" с жена ти..така де..малко женски хитрости, ама щом и е майка- няма как..трябва да се преодолява и тази зависимост..още и това, че ако я няма тъщата, на жена ти ще и е много по- трудно да се справя с домакинството..но всяка жена иска да е господарка в собственият си дом и семейство..та дори и майка и е натрапница, ако така свръхобгрижва..
а има ли къде да отиде тъщата после??има ли с кого да живее??и това са важни въпроси..

има и друг вариант, естествено..винаги има и друг..
сядаш с тях двете и казваш всичко, което ти тежи..внимателно..да не вземе да излезе, че си неблагодарен..
и после разпределяте задълженията- например- тъщата да гледа само децата и в краен случай, ако се налага да помага на жена ти за готвене и чистене..намирате и и някакво хоби- да ходи два - три пъти в седмицата да се занимава и да се среща с хора на нейната възраст..взимате и една машина да шие надомно нещо, докато децата са на училище, примерно, за да не се изкушава да чисти....варианти хиляди..и един ден в седмицата я изпращате един цял ден с децата навън, за да останете ти и жена ти САМИ !!
така де..има още въглени , нали, трябва да се разпалят..

Е то не е чак така жена ми нищо да не пипва...
и тъщата си има своите дни... не си пропуска сериалите, излиза по кафенета, дори на ресторант понякога ходи с приятели
общо взето домакинските задължения са разпределени...

АМА ВЪПРЕКИ ТОВА... УЖ ВСИЧКО Е ИДЕАЛНО
ОБАЧЕ ПОСТОЯННО ЕДНО ТАКОВА ЧУВСТВО НА НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ МЕ ДУШИ!

и с жена ми (както навсякъде се случва) понякога си имаме разни разправии - уж за други неща.... ама като се замисля - дали не е това в основата...

това твое чувство на неудоволетворенст може да идва и от друго място- работа, реализация в живота, а само да го проектираш върху тъщата..
може да преживяваш житейска криза- имаш работа, дом , семейство..но кой си ТИ??какво стана с мечтите ти..всичко си върви някак..носиш пари в къщи, добър баща и съпруг си , и зет ;-)..но нещо не достига..
това се случва в живота на всеки човек, който си задава въпроси за това - кой съм, накъде отивам, какъв е смисъла на всичко това..
а тъщата..тя просто е един сравнително чужд човек, най- слабата брънка във веригата, върху която можеш да излееш неудоволетворението си..
помисли и за това..

Не си права Ариела, това е нещо, което на жена трудно може да се обясни.
Като ми се роди дете, тъщата се нанесе в нас, за да "ни помогнела да го гледаме"
Към шестия месец, вече не можех да я гледам аз и знаех всички вицове за тъщи излизали някога, най вече - бяха ми ясни.
Човек не може да се почувства глава на семейство, когато в къщата има един човек, който - "дайте аз да свършва тази работа, да не се мори дъщерята, ама вие не се съобразявайте с мене, аз няма да ви преча"

Една легенда се завръща [линк]

Kofti rabota
Kolkoto i da vi pomaga edno semeistvo ima nujda ot samostoiatelnost.A i jena ti sigurno se drazni ot tova.Hubavo e da govori6 s neia.Nejno.No 4estno.
Uspeh!

V tvoite misli bavno kra4a

Предполагам, че говориш за така наречената "криза на средната възраст" - не ми се вярва да е то, т.е. струва ми се, че ми е малко рано...

Това което ме притеснява най-много е, че понякога ми се струва, че няма как да порастем, да се развием като възрастни..., че няма да сме в състояние да поемем отговорностите за децата си, за брака си... Сега се успокояваме - повтаряйки си: "абе то като опре ножа до кокал - ще му мислим, а сега - голяма работа, че Тъщата е сготвила - голяма работа, че децата пак са при нея, голяма работа, че е почистила... нали иначе ще се чувства излишна и непотребна"

а готина и млада ли е а?
за да знам какво да ти кажа!

Да - много правилно си го усетил:
"Човек не може да се почувства глава на семейство, когато в къщата има един човек, който - "дайте аз да свършва тази работа, да не се мори дъщерята, ама вие не се съобразявайте с мене, аз няма да ви преча"

Но не знам при теб как е било, обаче при мен жена ми никак не се дразни, ами се чувства доста добре, да може да си поспи до обяд, да може да си почете някоя книжка, а сега се е запалила и по среднощните чатове...

Хубава темечка....

Но защо така ми звучи като цитат, като преразказано, не като преживяно?

Ти живял ли си някога с тъща?
Опитай се да ми отговориш честно и директно.

Личи си, че си жена..
;-)
явно на жените тия неща наистина им изглеждат странни и необясними...

дано мъжът ти не се окаже в моето положение, щото колкото и да ти обяснява, няма да вярваш, че се отнася за него...

мисля, че криза на средната възраст е когато децата вече са поотраснали и нямат толкова нужда от грижи..и ако човек е осмислял живота си с грижите за тях, изведнъж се оказва безполезен..
това, за което говоря не за виси от възрастта..
когато се бориш с нещо и имаш цел, не се замисляш много как и защо..но като достигнеш до някакво плато и живота започва да тече като че ли от само себе си, се появяват въпросите от по- висш ранг - за смисъла, за мястото в живота..
иначе едно време хората са живели заедно много поколения от едно семейство..и не е имало проблеми, защото така си е вървяло и всички са знаели какво ги очаква..един мъж е ставал глава на къщата, когато остане най- възрастният, а не когато се ожени..така е имал време да се подготви за отговорността..но сега е друго..за добро или лошо..
ти искаш да си глава на семейството, да си възрастен, а това не е възможно докато някой се отнася с теб като с дете..
наистина тъщата ще се чувства безполезна, ако я изолирате..но може би само след няколко години тя ще зависи от грижите ти като дете..защото тя няма да стане по- млада..а с възрастта все по- малко ще може да поема отговорности..явно тя е активна личност все още..а на теб не ти се чакат години, за да застанеш на мястото, което ти се полага..
можеш ли да опишеш с няколко думи какво включва според теб "глава на семейството"??какви отговорности, уважение..какво...

И какво е твоето положение?
Обясни по-подробно.
Например, какви са причините тъщата ти да живее при вас?
Мисля, че причините довели до това съжителство са важни.

Е как какви са причините, за да ни помага. Тя е съвсем добронамерена и може да се каже, че е чудесен човек...

През лятото когато децата са ваканция ги пращаме на село с нея. Но иначе тя е при нас - явно смята, че дъщеря й не може да се справя сама и че ако не е тя майка им ще ги остави ненахранени и необлечени.
Проблемът е, че майка им така свикна с това положение, че вече не може да си представи сами да се справяме с всичко... ще й дойде много нагорно, ако трябва да се грижи за нещата вкъщи сама, въпреки, че не ходи на работа...

Глава на семейството, според мен е този, който:
- може спокойно да ходи по гащи из къщи
- ако му се припие ракийка - не вика "мамо искаш ли да ти сипя", ами казва "жено - сипи по едно"
- когато децата са я оплескали в училище - може да им се скара, без те да викат - "ще кажа на баба" и без бабата да им дава шоколодчета, за да ги утеши
- а също и който може да люби жена си без тя да му казва постоянно "боли ме глава", "не сега- мама ще ни чуе" и т.н.

нещо такова - на първо време...

аз не съм била в подобна ситуация, но познавам хора, които живеят с родителите на жената или на мъжа, а имат и деца..
знам, че много зависи и от конкретните хора..колко са сговорчиви, дали са здрави, жизнени, дали работят или не..
затова и всяка ситуация е уникална...и аз питам, давам различни идеи, опитвайки се да разбера точно какво е това чувство, което тормози Зет, и от какво точно обстоятелства е предизвикано..
не се и надявам да му кажа аз какво да прави..надявам се той сам да разбере какъв е проблема и какво е решението, като говори и го обяснява и за себе си..защото иначе знаеш как човек се прибира вечер в къщи изморен, и се чувства изнервен..и е трудно да се разбере кое точно поражда това..

Ако можеше да живее в близост до вас и да ви помага без да пречи, нещата биха били идеални...Предполагам, обаче, че тя и да има къде да живее отделно, не би и се искало, защото ще се чувства самотна и ненужна. Тя има ли си съпруг? Не? Ако е така, защо не се опиташ да и намериш? Няма ли някой подходящ съсед? А няма ли на кого друг да помага?

Dark and scary, ordinary
Explanation, information
Nice to know ya, paranoia