Въпросчета...

Какво е необходимо според вас за да е дадена връзка пълноценна?
Аз имам нужда от разбиране, доверие, свобода...Възможно ли е без думи да се чувстваш разбран...да разбираш?
Невъзможността да се говори не е ли вид унищожаване на всякаква близост, не изгражда ли тя бариера?


Весели празници
и

Весел ден

За да е пълноценна една връзка вероятно трябва да са задоволени нуждите на участващите във връзката... Ти сама отговаряш... Пълноценна е тогава, когато не изпитваш желание да говориш непрекъснато, именно защото си разбран и разбираш без думи... То за да разбираш без думи колко много неща трябва да има....

За невъзможността да се говори... зависи кое е това, което носи тази невъзможност... Ако тя не е дългосрочна и зависи от външни обстоятелства според мен неможе да унищожи близостта по никакъв начин... освен, ако не се появи някой, който да запълни тази празнота... Ако хората или човекът сам създава такава невъзможност, това вече е наистина проблем и наистина поставя бариера... само незнам кое е правилно... да се опитваш да се пребориш с тази бариера или да го приемеш като безусловно желание... и да си тръгнеш..

златото е злато, дори стъпкано долу в прахта...

То за да разбираш без думи колко много неща трябва да има....

аз мисля, че трябва да се мине през говорене...много неща трябва да има, права си...а тези неща идват, ако дойдат де, с опознаването на хората.
Правилно според мен е да се опиташ да се пребориш с тази бариера особено, ако вярваш, че тя не я слага нарочно, че просто си е такава, но...до колко и до кога ще стигне вярата

Весел ден

днес ти четеш май бележките в главата ми
И за мен говоренето е етап , начало на опознаването...може би след години под един покрив с любимата ще си мисля , че знам какво иска да ми каже , какво чувства , какво мечтае ... но като начало питам Е , далеч съм от мисълта за непрекъснато въпросване , но очаквам откровен отговор , ако нещо не е наред .

А бариерите...ами някой от тях са си съвсем на място и май е въпрос на усет опитите да се пречупят.

4ela li si "Samo lubov ne stiga"? Az mislia 4e kogato obi4ash nqkogo nai-hubavoto e da mojesh da lejish do neq,dori bez da govorish, no da se 4uvstvash izpulnen.
Ot druga strana ako ima nqkakvi vuprosi za razreshavane ne moje da mislish 4e drugiqt 4ovek trqbva da 4ete mislite ti i da znae kakvo iskash.

'VDIGNI O4I, ZA MIG VDIGNI O4I. Zashto? Ne pitai, prosto pogledni me...

Май и ти четеш моите
Исках просто да знам какво мислите...дали аз нещо не съм в ред, ей такива неща
Благодаря ти...това исках да прочета.

Весел ден

Не съм го чела, на кой автор е?
Az mislia 4e kogato obi4ash nqkogo nai-hubavoto e da mojesh da lejish do neq,dori bez da govorish, no da se 4uvstvash izpulnen.
това наистина е прекрасно усещане



Весел ден

ПИСМО ДО ТЕБ
Вдигни очи ! За мен вдигни очи !
Защо? Не питай ! Просто погледни ме !
Помилвай ме и просто помълчи ...
И ако искаш двама да мълчим.
Защо ? Не питай ! Ти ще разбереш -
загледай се в погледа ми влажен
очите, ако можеш да четеш,
очите, вместо мене ще ти кажат.
В тях блести сега една сълза,
а твоят смях е птичка под небето.
Ръцете ти са клонки на бреза,
а аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди.
Очите ти са капчици роса,
в които небесата се оглеждат.
Лицето ти е цялото в светлина,
косите ти горят като житата.
А в моите нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината,
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам.
През тях се вижда твоето сърце
и затуй тъй много те обичам !

Дамян Дамянов

А аз ... аз си мисля, че за да е пълноценна една връзка е нужно да бъдеш приеман ... Да разбираш е по-лесно осъществимото, но приемането ... Може би знанието, че там някъде винаги има някой който те Обича и е до теб ... И когато поискаш да си вземеш от това усещане ...

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

Аз наивно смятам, че любовта е достатъчна. И ако я има, аз лично й позволявам всичко. Да мълчи или да говори. Да лъже или да си измисля. А когато загадката си отиде, си отива и любовта. Както казваше добрият стар Том Робинс.

възмоно е и да сте прави... с говорене, с въпросване, но все пак си мисля, че понякога се появява такъв човек, с когото не изпитваш тази нужда.. Изпитваш нужда да помълчиш, разбран си и това води до едно голямо удовлетворение и спокойствие... вътрешно... води отново до опознаването. Не искам да омаловажавам ролята на разговорите, разбира се. А за бариерите, явно аз не съм в ред нещо Приемам бариерата както личен избор на човека, зная, че когато той се почувства достатъчно спокоен и сигурен в мен, сам ще я свали, ако го желае, разбира се. Но всяко правило си има изключения...

златото е злато, дори стъпкано долу в прахта...

От самото начало май не хвана редът ми на мисъл, то е съвсем нормално...аз винаги тук се изразявам неразбрано.
Страхотно е да срещнеш някого и да няма нужда от думи между вас...страхотно е усещането за близост, пълно доверие, разбиране....създава уют, топлина, удоволетвореност. Не говорех за това, а за случаят когато се мълчи, но чувството за доверие и разбиране го няма или по-точно съществува нещо неясно, нещо скунфузно и аз не знам как да се изразя...
А пък личният избор не го оспорвам ....НИКОГА

Весел ден

knigata e na Arun Beck.Eto neshto ot neq: TI I AZ- iskahme nij vsi4ko, iskahme go vinagi; STRAST BEZ BOLKA, SLUNCE BEZ GRUM. TI I AZ- posegnahme nij kum nebesnata shir, visok be predelut, taka i ne otstupihme sigurni,4e shte moje da spe4elim tozi dar, a bi trqbvalo da go vidq v o4ite ti.
Vsushnost tova izre4enie, koeto citirash i ti e haresalo si e izcqlo moe.

Какво е необходимо според вас за да е дадена връзка пълноценна?

По мое мнение необходимо е ТИ да се чувстваш Пълноценна (сама по себе си) , а не да "чакаш/очакващ" някой друг, чрез една връзка с него, да те "изпълни" с "ценности" , които ти смяташ че нямаш

Аз имам нужда от разбиране, доверие, свобода
Ами ако можеш да предложиш същото (без забележки и пояснения, защото и на теб не би ти харесало да ги има за теб) имаш шанс да намериш същото.
Според една теория хората, с които се обвързваме (имаме отношения) са
огледалото в което можем да се видим (въпреки че обикновенно не желаем да го правим защото тогава няма как да се кахърим "колко скапани" са "другите"

Donґt Worry be Happy

Stooop, ама мила...позови се на източника на теорията за да можем да я прочетем и ние и да видим, дали няма да имаме собствена интерпретация.
Така изразена от теб, ми звучи като "така е"... все пак цитирайки една теория под която не се подписваш като лично създала я първа....не е нужно да звучиш като "така е" - дай ни възможнаст да се запознаем и с теорията а и с други контратеории на тази която си цитирала... и посочи автора и източника и.

Разбираш ли накъде бия....

Да разбирам ли, че не разграничаваш пълноценен човек и пълноценна връзка или да го кажа по друг начин- ако някой е или се чувства пълноценен това значи ли, че всяка негова връзка ще е пълноценна?

Всъщност ме интересуваше мнението ви за разговорите между хората...необходими ли са те и възможна ли е пълноценна връзка без тях.

Весел ден

wazhno e da mozhesh da goworish i e syshto tolkowa wazhno da mozhesh da mylchish. da ne se protiwish nito na razgowora, nito na mylchanieto. da si w sinhron s choweka do teb. moeto momiche w nachaloto beshe topka strah - da ja ubiesh, ne mozheshe da gowori. hem zhiweem w edin i sysht grad - pishehme si pisma. posle izwestno wreme neprekysnato goworehme, ne spjahme... a sega winagi imame kakwo da si kazhem, no ponjakoga dumite deljat, a mylchanieto sybira...

prosto wsichko trjabwa da se sluchwa s wremeto si...

Spri sweta!

Много си права за всичко което пишеш
При мен също се е случвало така и то два пъти, да съм с момиче което е топка от нерви и притеснения...всичко се оправи, но имаше любов която се усещаше...от погледа, от жеста, от мимика....държание.....просто се усещаше.
С времето нещата си идват на мястото, компромиса е много важен както и разбирането...пуснах темата когато бях ефектирана и май така и не успях да обясня какво ме интересува, но ти благодаря за мнението

Весел ден

О , Леси отново е тук
Добре дошла

Безспорно когато започнеш да правиш нещо и видиш резултат от него става много по-лесно. В действителност не е по-лесно, но резултата ни дава вяра, а вярата сила да продължим или просто увереност, че сме на правия път...ако погледнем така нещата си права, но помисли ли, че може нещото с което си се захванал да е давало резултати много пъти, да си наясно с него, да знаеш какво искаш и какво става при наличието на подобен вид бариери. Тогава се явява обратният ефект.
Човек винаги може да намери сили, защото неуспеха също амбицира и май малко излезнах от темата си, но и без друго тя е написана неточно


Весел ден :-)