През прозореца

***

Снегът се сипе върху мислите,
дарявайки ги с белота...
Снегът е чист и истински,
снегът се смее с доброта.

Загледан в него, мисля си,
нима е нужно на света,
да пада сняг за да пречиства,
една объркана душа?

Красиво е.... и бяло е
покой в тъмата на нощта...
Следи от стъпки - губят се
в безвремевата тишина....

И уличните лампи
в своя златен взор
се галят със снежинките
във електрически декор

Огънати са жиците
от белите еквилибристи,
които пухкаво се трупат
като завеяни туристи.

Снегът се сипе върху мислите,
дарявайки ги с белота...
Снегът ме прави чист и истински,
снегът затрупва ме във доброта

Загледан в него, мисля си
как грациозно, по леда
пързаля се и истината ми
че хубав е света...

25.12.01 4:41

Изрекох те......
AUM !!!
AUM е в теб
и ти си в AUM !