Коледно време....

Коледа е…. черно ми е.
Мразя го този празник! По-точно не го мразя, но за мен той нищо не значи-защото е семеен празник, а аз семейство просто никога не съм имала, и затова не го празнувам…затова и обичам толкова Нова година.. за мен тя е истинския празник. Времето така и не промени този факт. Сега всичките ми приятели са си по домовете със семействата си, а на мене ми е така черно, че не знам къде да се завра просто! Иде ми да избягам някъде, да се скрия и да не излизам от там поне 2-3 дена. Защо се оказа така, че накрая на годината, след като си направих равносметката за изминалата 2001, първа от новия век, баланса ми се оказа крайно отрицателен…?? А годината я почнах така добре…празнувайки я с човека, когото обичах… сега ще посрещна новата 2002 г. с тежък товар в сърцето и в мислите… облаците в живота ми така се сгъстиха от септември насам, че не знам какво да правя вече…ПИСНА МИИИИ!!!!!! От всичко, от всички, от мен самата!!!
Искам или да си сменя живота за друг, или въобще да го нямам… просто напрежението ми идва твърде много.
Не мога да разбера ЗАЩО все така се оказва, че като ми е тежко и имам проблеми, все сама оставам...а имам толкова много приятели…десетки. Ама се оказва, че в момент на проблеми няма никой..лошо ги подбирам или? Аз ли съм грешката в картинката на живота или живота е грешка в мойта картинка? Няма кой да ми отговори. Няма и да има. Нито сега, нито утре… искам и аз като барон Мюнхаузен да се хвана за косата и да се измъкна от блатото, ама колкото и да се опитвам сама да си помогна, напук на усилията ми потъвам, потъвам…май няма да мога сама, а понеже няма кой да ми помогне, май ще се удавя.. а не ми е все едно, по дяволите! Не ми е все едно ще ме има ли или не, защото обичам живота, нищо, че той се опитва всячески да ме откаже от себе си. Някога, преди 2-3 години искрено желаех да ме няма. Ставах и лягах с мисълта, че ми е все едно ще ме има ли утре или не. После нещата се промениха, започнах да вярвам в себе си, започнах да го ръчкам тоя живот към по-доброто уж. Но общо взето той е адски упорит. Ето, сега на Коледа “семейството ми” в лицето на майка ми е при мен, удома. Може би не бива да използвам точно израза лице, защото в момента лицето й е направо обезобразено. Поради неотдавнашния й запой, след който се подхлъзнала на улицата и се проснала на лицето си, сега е в такова състояние, че да те е страх да я погледнеш… майка ми, моята гордост-издържа на всякакви запои, само да не падаше след това… изглежда направо трагично. Прекрасен подарък за Коледа, не мислите ли? Та така… Другата част от “семейството” ми- баща ми очакваше да си отида при него за Коледа на майната си далече, където той живее и аз даже си бях купила билет, но се отказах да ходя-та той ще е на работа точно навръх Коледа-на Бъдни вечер е на смяна, та с кого ще празнувам тогава като той няма да си е вкъщи? А, да, с мащехата ми. А на нея не косата , ами и мустачките й настръхват като ме види там и не може, а и не иска, да прикрие омразата си към мен. Едно време поне малко я прикриваше, сега като пораснах вече не го намира за нужно да го прави. А и при това лошо време накъде ли изобщо да ходя. Та какво остана от “семейството”? Май нищо. И как после да обича човек Коледата….. А иначе е един хубав християнски празник.
Както и да я погледна тази 2001 не беше добре… скъсах с първата голяма любов, а след него станаха само отломките. Така и не намерих някого, с когото да съм наистина щастлива. Дори в момента съм в едно емоционално блато, от което мисля скоро да изляза. Лошото е, че навън ме чака пак самотата. Не мога да разбера защо така се получава-няма ли на света подходящ човек за мен, та попадам все на хора, с които много се разминаваме и връзката ми се крепи само на слонското ми търпение….без него всечко ще се разпадне просто. А май така е по-добре. По-добре сам, отколкото в лоша компания казват…Дали аз не съм прекалено търпелива към мъжете , с които общувам, та те ми се качват на главата и се чудя после що ставам на луда…Да, определено много от обкръжението ми злоупотребяват с търпението ми и факта, че на никого не мога да се сърдя дълго и прощавам почти всичко. Ако бях безчувствена кучка едва ли щях да съм по-щаслива, но поне нямаше да съм непрестанно наранявана… вече не мога да понасям толкова много крушения, оммръзна ми да съм силната, да се разчита за всичко на мен, да чувам “ще се справиш” и т.н. Не че това ми е проблема, в края на краищата вината си е моя-аз приучих околните колко силен характер имам и те решиха, че могат всичко да стоварват отгоре ми без проблеми… това не е най-лошото всъщност. Проблемът е, че е Коледа, че се чувствам ужасно и загубила посока… Проблемът е, че най-близкия човек в моя живот-баба ми има ужасно много проблеми в момента и се притеснявам адски за нея, защото тя е подложена на страхотно напрежение и незнам как ще издържи. А аз почти не мога да й помогна. Проблемът е, че съм безсилна да й помогна, а проблемите й са много сериозни.
Проблемът е, че не ми е никак весело, проблемът е, че нямаме елха, проблемът е, че не мога да празнувам този празник, проблемът е, че ми се плаче навръх Коледа…а това не е хубаво, нали?

Най-лесно е да се правя на снежанка или нещо такова... Но няма да отворя дума за утеха, няма да кажа, че ми е до болка познато, нито че мнозина са го изпитали.

Просто искам да помълча, тук, в твоята тема.

живот мамка му трябва да се живее някак си........и твоето го има и по-лошо има сигурно...........

незабележим

не само ти си така

е, хубаво е да знае човек, че не е сам в емоционалната си мизерия....

Koleda i za men e nepriatna rabota.
Az kogato sam sam i imam nujda ot razgovor, probvam v niakoi chat, sluchva se i da ucela.

icq34393506

В 99% от случайте проблема е ПРЕДМОНИТОРЕН bst

Ne tuguvai,milichka.Vsichko shte se opravi.Shte vidish.Prosto niakoga e trudno....I shte e.Takuv e jivota.I az sum v podobno polojenie.Veche ne se i otchaivam...Sviknah mislia,no chakam promiana.
Jelaia ia i na teb prez tazi godina...
S teb sum.

Za sujalenie edinstvenoto,s koeto moga da ti pomogna e da ti pojelaia sledva6tata ti Koleda da bude mnogo po-razli4na.Da bude Koledata,za koiato si me4tae6...
Jivota e gaden poniakoga,no...Ne se ot4aivai i ne se predavai.
Ot surce ti jelaia mnogo 6tastie i lubov

не искаш да станеш кучка, но ще станеш, ако не поискаш друго...

и защо не искаш?

posnato mi e tova tvoe nastroenie. Byah do skoro samotna i gledah kak horata prasnuvat s majete si sas sobstveni semeistva, a as byah u doma s mama i sina mi. Beshe mi tajno, che ne sam omajena i niamam blisak chovek do sebe si. No tasi godina vsichko e raslichno. Prosto sreshnat maja na jivota si, sega sme semesitvo, imam bebe i tova e nai-chudesnta Koleda v jivota mi. Badi silna i vyarvai, che pred teb ima tolkova shastlibi migove. Jelya ti edna shastliva nova godina i dano drugata koleda da badesh s choveka, kogoto obichash i koito shte te obicha. Uspeh
Magi

ти такова едно момиче? Нищо , че си нямаш име, човек веднага те разпознава зад написаните на един дъх думи. Нежно, чувствително, умно и на главата с толкова проблеми. Ами отишла си е една любов, ама защо веднага си й лепнала етикета "голямата". Голямата винаги предстои, така да знаеш.
Естествено е, че ще се измъкнеш, защото имаш жизненост колкото за три барона.
Прочети пак постинга на Маги, една цяла вечер се наслаждавах на снимки на нейното щастие, то е истинско и задлужено. Такова, каквото заслужаваш и ти.

здравей, безиме : )
здравей, efir : )

иска ми се да ви кажа нещо хубаво, наистина!

иска ми се да сте здрави и щастливи, колкото може повече!

Благодаря ти, това си е един чудесен подарък за Коледа, НеОНеЛ:)
Явно имаш здрави връзки с приказното войнство, защото се сбъдват работите, и то предварително:))
И на теб ти пожелавам всичко най-прекрасно.

Много радост и усмивки, много любов!
:)