(Хр. Фотев)

На М.К.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.

basi yakoto!!!

!

taka e.. no.. ima i drugi krasivi neshta :-) Lo, zashto ne razkajesh nqkoga na nqmashtite vreme da chetat knigi deca za "gorchivata luna"?

когато те видях и заобичах
убиецът бе вече те събличал
бе ровил в теб с лъжи и мъртви устни
и плюл във теб преди да те напусне.......
Я.Янков.........


незабележим

.... искам още от него.
Дай страница или пусни още нещо негово.
Благодаря предварително.

от мен

carpe diem... noctumque

стихотворението се казва "кръст" ако не се лъжа и дотолкова ме беше впечатлило преди 15 тина години /едно от най хубавите неща които някога съм чел/че без да искам го запомних наизуст за съжаление с течение на годините в паметта ми е останало само това........потърсих го в бумагите си но не можах да го намеря.........ако го намеря ще го напиша цялото.........преди няколко години търсих стихосбирка на този автор който за мен е непознат но не можах да намеря..........автора е янислав янков.........

незабележим

Плюс, това са си изконни наши тайни, невидими за незрящите "горчиво-лунящи". :-) Не е хубаво че го правиш де.

4NG Lo!
nishto nehubavo ne pravq, prosto mi se shteshe da jelaesh da obrazovash haivanchetata ne samo poetichno a i malko po.. perverzno silna duma li shte e?
i.. ostavam mi chudeneto zashto vse pak jeni pishat dosta v toq myjki klub :-).

Sometimes I'll come when you're asleep
An unexpected visitor
Don't leave me outside in at street
Dn't bar the door
I'll quiet enter,softly sit
And gaze upon you in the dark
Then when my eyes have gazed their fill
I'll kiss you and ....depart

Н.Вапцаров

Не весела.Не просълзена.
Обичам тъжната жена:
загадъчна като вселена,
такава тиха, затаена
такава бавна и смутена,
залутана, непокорна
като вечерна светлина.

Смехът тъй бързо изморява.
Ожесточава ме плачът.
А тъжната жена ми дава
това което не успяват
ни щастие, ни шумна слава
да ми загатнат и внушат.

Много по-лесно е да спечелиш победа над врага, отколкото да победиш себе си

Charlie, I am stunned!

"Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и незнаен гост.
не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида."

Обещание

Не помня беше ли красива.
Понякога от близостта
очите губят свойта сила
да виждат видими неща.
Аз само те усещах
в тънки и доверчиви рамена,
погубвах устните ти звънки,
приемах твойта топлина
и две извити,
две горещи ръце,
родени за криле,
трепереха на мойте плещи
и обещаваха небе.

Шапка светулки,за да ми бъде весело,когато пиша стихове за надеждата

Why, Lo? What so happened? ?!?!

Неразумний юроде, it's your "Buglish"!

Sorry,обаче не разбирам какво имаш предвид с това?:
"Неразумний юроде, it's your "Buglish"!"

Представете това подобие на превод в клуб "преводачи" и ще разберете какво имам предвид, Чарлс. Поетите се превеждат от поети! А не от разни, дето "23 години учат английски".
"What so happened?" - това пък що за "калър" е?!

da.

"Не си по- хубава от виното,
което бавно пием в мрака,
защото няма то очи,
които лъжат и които плачат."

Това е близък до окончателното ми отношение към жените извод. Не помня автора, но простете Ло. Да не го наречете цитатничество? Все по- рядко възкликвам "Господи, колко си хубава".