...........

kakvo mislite?

Мислите ми са замръзнали от снощи! Един път заради студа и един път заради случката... Каква ти Бъдни вечер и, каква ти Коледа...!?
Тази година Коледата, като Заколение ще звучи... май...!?

Весели празници все пак...

Далила

Мислим, че на задушени деца кръв не им трябва.

Асоцацията на родителите къде беше досега?

Лично аз ще се въздържа сега... за да мога да дам кръв при следващия такъв случай :((((((

Дядо Коледа е менте, дядо Мраз е педераз!!

мисля, че децата не са загубили кръв. в момента са на командно дишане, което означава, че положението им наистина е много тежко, мисля че единствения начин да им помогнем е да им изпратим положителна енергия с мисъл и желание.

това наистина помага! аз съм го правил в много по малък мащаб обаче. затова колкото повече хора желаят от сърце живота на дечицата, толкова по голям е шансът им да се преборят.

[url="[линк]"]опитай и ти...[/url]

току що научавам, че 4те деца са дошли в съзнание и че са по добре. поне те се спасиха...

нека се молим за душите на загиналите сега...

за да дариш кръв, Боряна ?

И се радвам, че моят по-малък син не е бил сред първите в "Индиго". Б'а си и "щастието", б'а си и късмета!!!
А ония (не знам вече колко са УМРЕЛИТЕ деца) семейства, родители, МАЙКИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ!!!!!!!!!!!!!!!!
Д'еа маа му на тоя живот! Деца, ДЕЦА умряха пък аз, кютука, съм още жив!!! Господи, къде ти е "справедливостта"?

Quot homines, tot sententiae.

Това, че ти си жив е чудесно. Твоите деца никога няма да тъпчат други деца. И техните деца - също. А моите деца и внуци няма да тъпчат твоите. Та какво по-важно основание да сме живи от това? Всеки може да създаде деца, но само ние с теб - да ги научим как да бъдат живи. Длъжни сме да живеем, разбираш ли? Длъжни сме.

А?
Те, виж по кое време седя и пиша (т.е. "тропам" по клавиатурата)
ДЕЦА умряха!!! Стъпкани от други ДЕЦА!


Quot homines, tot sententiae.

А какво значи "повод"?

Quot homines, tot sententiae.

всеки месец даряваш кръв без повод, Ива...

боли те, нали...?

Мамка муууууууууу!
И не за нестъпкания си (с късмет) по-малък син се радвам а за ония МАЙКИ, останали без дечицата си ПЛАЧА!
Що не се вземем, Сиви, най-накрая в РЪЦЕТЕ СИ, а?
Ама и ТИ си все още ДЕТЕ, да те вземат мътните!
Ние - по-възрастните сме виновни. За всичкоооооооо!
И за царя-премиер, и за Първанката-президент и за осиромашаването на тоя, инак велик, народ сме виновни САМО ние - дъртите пръчове и кози!

Quot homines, tot sententiae.

аз пък плаках за момиченцата.
агонията им сякаш ме изгаря. целия ден съм като болен.

и аз се чувствам виновен, чувствам се безсилен. има толкова много неща, които искам да променя, а не мога...
само пиша глупости, а не ми става по леко, хич даже не ми става...

Не, мили Маг, не са били деца. Тъпчещите. Само малки възрастни. Те не са виновни, но на тях и вълшебства няма да им помогнат. Може би само нашето съчувствие, до някъде. Но не тъгувай. Няма време. Трябва да направим така, че нашите деца, Маг, да не приличат никак, ама никак на тях. Това сме длъжни.

Маг!!! Защо винаги мислите ни започват да се размърдват след фаталните случки!?!?!? Като, че ли преди това не е имало симптоми...
Маг!!! Ти... виждал ли си тълпа някога!?!? А, как се овладява тази стихия!? Знаеш ли!? Спомни си ученическите си години Маг!!! Не си ли ходил на дискотека!? Спомни си училищния двор и децата пръснати наоколо, а звънеца, когато бие, а когато трябва за броени минутки да си вътре!? Влизайки всички тичахме, но.... никого не сме премазали. Даже сами сме се справяли, без бодигардове на вратата!
Маг!!! Аз си спомням всички тези моменти, но... знаеш ли!? В дискотеката, където ходихме имаше един единствен боди гард,, който стоеше на вратата, дискотеката побираше повече от 2000 души, но.... никой не беше премазван нито на влизане, нито на излизане. Имаше и пикови моменти, когато свиреха известни групи, тогава.... просто освен бодигарда слагаха и един, дето къса билетите, но.... Много бяха хората, които отиваха, но Маг, нямаше го сякаш синдрома на тълпата! Защо!?!? Питаш ли се...?
...
Разбираш ли, какво се опитвам да ти кажа!? Постъпваме отново типично по български, въпреки, че сега вече имаме избор /за времето, което ти споменах уж нямахме.../! Сложихме си качулката едва след, като премина дъжда и ни намокри до кости целите...
...
Тъжна е цялата тази история... предколедна!
Мир на праха им! Мир и на душите им!
Те наистина не са виновни, тяк просто никой не ги е научил...

Топъл ден ти желая.

Далила

не е необходим.
всеки път, когато успея да събера 50 кг. го правя. това става всяка година почти.
не че е твоя работа разбира се.
както изобщо не е твоя работа, че в момента съм 49.

не е пък моя работа да те питам ти някога изобщо правила ли си го.
затова - няма.


благодаря ти за поздравите и благопожеланията.

пожелавам ти и аз да бъдеш здрава, щастлива и добре и да успяваш в начинанията си.

... макар и не пред дискотека, а пред стадион... или като част от ежегодните истории с бомбичките...
Сега ще се втурнат да закриват, да забраняват, да спират дискотеки, ще използват случая да разчиствет сметки, да сменят собствениците на такива заведения със свои хора, под благовидния претекст за безопасността на нашите деца...
Публичното пространство вече е изпълнено с любов и загриженост към децата, но не истинска, а фалшива, и безплодна - поза прикриваща жаждата за власт и желанието да се почзва дори такъв трагичен повод за самоизтъкване и реклама... Дори преди няколко часа видях как един рапър, когото бяха поканили в предаването Сблъсък, "спонтанно" напусна в знак на "протест", давайки си сметка, че това е най голямата реклама, която може да си направи пред своята аудитория. Евалла на момчето! Чичковците и лелите пък не спираха да говорят за агресивността на текстовете и на музиката, особено пък една учителка, не спря да говори през цялото предаване - тя постоянно задаваше въпроси и не даваше на другите да й отговорят... Не напразно в някои щати учителите са лишени от правото да бъдат съдебни заседатели - някои от тях са наистина по-инфантилни и от самите деца...

Обаче, за кой ли път си зададох и си отговорих на въпроса - "Българина обича ли децата? - Не не ги обича!" Но пък демонстрира голяма любов в такива тежки моменти.... Веднага не мога да се сетя за един отвратителен герой на Томас Ман - Тобиас Бендерникел. Един човечец, който е много жалостив към децата, когато се наранят или са в беда, но иначе ги мрази неистово....
Понякога си мисля че сме точно такива Тобиасовци, демонстриращи милосърдие и дори и да не мразим... не се ли лишаваме първо от децата си в името на материално благополучие.
Формално ние поставяме на първо място Детето- именно Детето в единствено число - щото ние прайм по едно дете, поради простата причина , че не е възможно да направим ПОЛОВИН... Това е точно определеното негово си дете и нищо друго освен него.... И дума не може да става за децата по домовете за "Майка и дете", дето няма майки, или за онези дето ни чистят стъклата по кръстовищата...
Ако направим още едно вече ще ни се развали рахата, пък и дори това което сме направили и ни кара да се чувстваме така спокойни , самодоволни и реализирани като родители, че дори и то ни става пречка и се чудим как да го отпратим нанякъде да си играйка...
Не си даваме сметка, че не децата трябва да са ни благодарни, че сме ги родили, а ние на тях - че ги има! Защото за повечето от нас, това е единственият смисъл в живота... Децата винаги, при всички случаи ни дават повече, отколкото ние на тях - за това често си даваме сметка , когато е вече късно...
Лишени от усещането за благодарност към децата и към съдбата , че ни е дарила с тях, до голяма степен загубваме човешкия си облик... И тлябва да се случи нещо такова... някаква ужасна трагедия, за да ни накара да се замислим...
Нима всеки ден не загиват деца, всеки божи ден има някое прегазено, или загинало по някакъв начин, или осакатено за цял живот - което понякога е по ужасно от смъртта - дете приковано към леглото или към инвалидната количка... И тогава гледай как се въртим около него и колко сме жалки и как преосмисляме живота си и превръщаме нещастието в негов център и смисъл...

Наистина ми е адски тъпо... Няма по-голямо нещастие да преживееш детето си... Това го е казал Достоевски, и сигурно всеки... или поне всеки, който е родител го е осъзнал... Макар, че не всеки е осъзнал, че няма по-голямо щастие и радост от децата...

Иска ми се да се осъзнаваме и като хора и като родители и като част от някакво общество.... Общество от което винаги се дистанцираме, и което бързаме да обвиняване за нещастията около нас и за нашите собствени...
Такова общество е обречено, ако се осъзнаваме само по такива поводи.... ако само големите трагедии ни карат да се замисляме.

Сега звучат траурни мелодии, сега всички сме умни и отговорни... с облегчение и спокойствие, че нашите деца не са били там...
... в тълпата.... Безформената и "неуправляема" тълпа, която мачка. Поставям нарочно думата неуправляема в кавички, защото колкото пъти се замисля, по този въпрос винаги си давам сметка , че тълпата се подчинява на определени закони, има някакви лидери или пострекатили или поне някакви хора или сили, които я насочват. Малко се говори за тълпата, малко се изучава тълпата и имам чувството че няма хора, които да са обучени да работят с тълпата и поне отчасти да я управляват или да я успокояват...
"Тълпа от деца, които продължават да се хилят и да натискат, въпреки че им е казано че има премазани..." - от предаването по Канал-3 на Сашо Диков. И възрастни да бяха, сигурно щеше да е същото - защото просто не знаем как да реагираме - нито по стадионите, нито при земетресение или пожар... Но в случая има и нещо друго - някакъв странен, който в България май вече стана обичаен, начин, за изразходване на натрупаната агресивност.

Агресивността е присъща на хората, особено на младежите. У нас тя е изкувствено потисната - малко са децата които спортуват, малко са местата където дацата могат да изразходват цялата си енергия - не само физическа, но и натрупаната агресия и напрежение. Защото агресивтността е необходима за оцеляването на човешкия индивид и на човешкия род. Тя би трябвало да се възпитава, да се направлява, да е облечена в някакви правила и морални норми, а не да се потиска и смачква, защото тя непременно ще избие от някъде, и може да вземе жертви... У нас дори самата дума Агресивност е отрицателен заряд... като че ли искаме да превърнем децата си в покорно стадо, без да си даваме сметка, че агресивността ни помага да се борим и да побеждаваме, да се опълчваме на злото...
Затова агресивните текстове на рап-звездите ще завладяват децата ни - но вече до голяма степен, срещу нас и срещу скапаното ни общество , което им натрапваме. Затова и ще бягат от България... а не от бедността, както е прието да се казва...

Тъпо ми е.... но не от петък....

До кога ли децата, ще ни плащат уроците....

Рамон ти пожелава хубави случки!

Но не усещаш ли агресивността и в собственото си мнение!
А?
И тя в никакъв случай не е "отприщена" "градивно" а по-скоро негативно.
На едно друго място (в друг дир-клуб) един господин едва ли не се израдва, че тези деца са загинали. Защото, видиш ли, те не били "качествени" деца. (не го цитирам а перефразирам думите му).

Та:
1. Българинът ОБИЧА децата! Проблемът на Българина, приятелю, е, че НЕ УМЕЕ ДА ГИ ВЪЗПИТАВА! Средностатистическият българин КОМАНДВА децата си! По примера на старшинката: "Като говориш с мене ще мълчиш!"
2. ТИ не си ли слушал метъл? По времето на моите (почти) детски години на фона на нежните песнички на Бийтълс и тям подобни се появиха едни групи -Една от тях е "Black Sabbath". Вокал й беше един пич, който още пее (т.е. НЕ може да пее, но го прави с финес. А на един свой концерт "опапа" един ЖИВ гълъб!!!). Що агресия имаше у тях! Що закани! Друга подобна беше "Nazareth". Те пък си псуваха най-безподобно! Какви разправии имах с родителското тяло... Как съм можел да ги слушам?! Те (родителите) изобщо не връзваха, че макар, че си пускам песничките на тези рок (метъл?) групи си слушам с най-голямо удоволствие и Чайковски, и Вагнер, и Моцарт... От всичките ми приятели, с които крещяхме на песните на ония "пичове" ни един не стана престъпник. Що ти го казвам това, ли? Щото и аз не знам... Ми щото малкият ми син, който има късмет (а и аз!!!) слуша и рап!!! и джаз и класика... И спортува...
3. Тъпо ми е и на мене! Ама толкова тъпооооооооооо... И то от като съм станал родител. Но знам едно - с престорен и фалшив "трагизъм" и със "заканително" мнение като твоето няма да оправим нещата. Просто трябва да РАБОТИМ! Върху себе си и върху крехкия материал - децата НИ! Защото и "чуждите" деца са НАШИ, приятелю. Та нали "собствените" ни деца ще живеят в едно общество с "чуждите".
Ми т'ва е. Нищо не казах, май. Дано си разбрал идеята ми.

Quot homines, tot sententiae.

дано, обаче, да има и кой да ги чуе и разбре.
има и много неказани, както и такива, които просто... няма как да се кажат.

здрав бъди и ти и цялата ти къща
дано