Ужасна трагедия

Милите дечица.
Нека бог им прати много любов и любов и любов.
Ужасно е.
Какво става с тоя свят? Защо бог ни наказва така?
Всички имаме деца, нека ги обсипем с много любов и светлина.

че Селеста говори за 7 момиченца между 10 и 13 годинки, които загинаха при нещастен случай - скупчване на тълпа на входа на Индиго (дискотека в София).
в болница са приети още 8 деца в стабилно състояние, както и няколко, които и в момента се борят за живота си. нека заедно да отправим мисли към тях, за да се спасят поне те.

и да се молим за душите на невинните деца, които си отидоха толкова рано и толкова нелепо.

8 са...
Мамка му на това скапано общество и на тия нещастни българи. Каква нация сме, щом все лайната изплуват отгоре. Което и правителство да дойде, който и да се качи.
Писна ми. Да си траем и да си гледаме себе си.
Щото преди месец били се срутили перила там-едно хлапе го разказа. Явно се е знаело, че конструкцията е нестабилна. А тия получават луди пари и бутат на хеи, противопожарна , собствениците и всички останали да си затварят очите. И бутането продължава до главата на вмирисаната риба.
И ние си затваряме очите.
Няма хеи, няма контрол, няма полиция, няма парламент-всички си затварят очите и си врат главата в пясъка.
Докога, бе хора?

Naistina tova, koeto se slu4i e potresava6to! No smiatam, 4e za sajalenie tova im e bilo pisano!
Edinstveno se molia da sa oti6li na po-dobro miasto i tam da sa 6tastlivi i da sa obgradeni ot ve4nata lubov!

Това, което не ме убива ме прави по-силна!

Може и да им е било писано...сигурно...така е...
Ама ми иде да застрелям тъпия арендатор-дето сигурно е дебел и мазен и гаден.
На него не му ли е писано да го пребият с камъни.
Проклети лайна, дето са се ояли.

Хора замълчете.Сега не му е момента.Молете се,молете се.

не знам нещо да се е срутвало, доколкото разбрах са се задушили в тълпата.
виновни изглежда наистина няма - просто още един нещастен случай...
ако си набожна има кой да псуваш - онзи педераст горе, чиито пътища били неведоми.

нека сега да помълчим малко и наистина да се опитаме да изпратим сила и енергия на децата, които все още са в критично състояние!!

Chak v USA v novinite po CNN go suobshtiha . I na drugi mesta stava iasno ,che stulbite sa bili strumni i celite v led. Za dve kila sol li .......?
Ujasno e? takova neshto ne moje da e pisano, tova sme go pisali vsichki nie s dumite si i s deistviata si. Tova sa decata na vsichki nas-nashite deca.
Te sa veche angeli........

Децата са се оправили слава богу.
А другите, които са умрели? Къде са техните духчета сега?
Вчера по това време са се уговаряли за дискотека, хлапешка, тинейджърска работа, боядисвали са си косите, гримирали са се, тръпнели са, че ще видят някое "гадже"...
А сега се мотаят уплашено някъде из астрала и не могат да разберат какво става и какво е станало....Дано има кой да ги посрещне.
Боже, дано има майчин скут там.
Дано има кой да ги поеме и приюти.

На футболен мач разправят има по 300 полицаи. А снощи имало 1500 според едни, 3000 според други и 5000 според трети деца. И 20 бодигарда.
Не викнали полиция, спестили си я. Че не им стигат парите.

Можем да запалим по една свещ в Коледната нощ и да изпратим малко любов на тези деца.Съсредоточете се върху онова,което изпитвате към ТЯХ(не другите),формирайте топка от бяла светлина в сърдечната си
чакра и им я изпратете.Както и на родителите им...макар че няма нищо,което да измие тъмнината и мрака в душите им.

Съзнанието определя битието...обратното важи за слабите и низшите духом

Правя го. От снощи им пращам светлина и топлина-не знам точно къде я формирам...и друг път съм го правила...
Те са объркани и уплашени.
И ме изцеждат.
Защо да чакаме коледната нощ-те сега имат нужда от нас.

Какво стана МИЛА Селесте?
Какви дечица?

medea

От няколко дни е тази НЕУЛОВИМА тревога ...мъка и уплаха и безизходица...
АЗ ТАКА СЕ ЧУВСТВАХ...

ТЕ са добре ...макар и объркани....
но МИЛИТЕ им родители.... едва ли с думи можем да успокоим...

medea

Честно да ти кажа, никога не разбирам тази човешка психика при нещастие.
Някой умрял и всички се втурват да утешават живите. Аз живите не ги усещам, усещам умрелите.
Добре, че не се случват често такива неща-пу пу пу.
Има ли някой да ги среща там, какво става. Усещам объркване и много тягостно чувство, паника, смут.

Аз живите усещам, умрелите - умрели!
Има ли някой да е жив-умрял, пу пу?! - да утешаваш живите - усещаш ли ?

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Селеста, оттук нататък лично има две възможности- едната ако има виновен да се направи нещо, така че трагедията да не се случва отново. Другата- ако е просто нещастен случай да приемеш, че просто така етрябвало да стане.
За какво е целия този шум? Сякаш не умират всеки ден много повече деца, а и не само.
Пък и това за астрала откъде го измисли?!

Хич да не ви дреме!

Живите всички усещат.
А умрелите какво-да духат супата ли?
Те са за помощ, на тях трябва да се помага.
Те преминават от едно състояние в друго. А живите мрънкат.

Че ти не го ли знаеш.
Аз го усещам. Не го измислям.
А за виновни...там е работата, че е виновна цяла България.
България е занемарена, никой не се грижи за нищо, хората се влачат и се грижат само за себе си и не им пука за нищо, като щрауси с глави в пясъка. Законите са калпави, които ги има, не се спазват, рушвети се дават, нормите за безопасност не се изпълняват, разсипия е навсякъде...И все някъде избива...
Когато една система се поддържа в изправност, нещата вървят много гладко и пробивите са рядкост. Когато една система е дефектирана, от строя започват да излизат все повече неща.
Една кола, ако се поддържа в изправност и се правят редовно технически прегледи, прави малко аварии. Една занемалена кола, която се изцежда до капка, започва да се троши и създава условия за ПТП-знаеш го, нали..
Е, така е с всяка система. Нашата е занемарена и дава пробиви..а пробивите са на неочаквани места и в неочаквано време-като кола, която не знаеш спирачки ли ще откажат или гума ще се спука.
С всяка система е така...и зачестилите пробиви говорят за тотално дефектиране.
Когато към нещо не се подхожда с професионализъм, се стига до катастрофи.
Безупречност трябва, а липсва.
Това е окултна тема, не светска.

О и още как ИМА...ИМА...вярвай ми ...АЗ ги усетих...НИКОЙ вече не е в състояние да ме убеди в каквито и да е било неща...


Б Я Л А Т А С В Е Т Л И Н А

ТАМ е много светло и много ЛЕКО...МИСЪЛТА ти е толкова свежа и се чудиш на паниката между хората , които са "до теб"...
ВСИЧКО ЗАНЕШ и МОЖЕШ и изведнъж забравяш ,
че ТУК другите НЕ ГО МОГАТ...
ДОРИ точно знаеш , че ще останеш ТАМ горе
/ не знам дали е горе- казах го неволно/
или ще се върнеш...

Цялата мисъл става много активна , няма умора и изразходване и вялост...
Няма ДУМИ , а всички / КОИ всички , също не мога да ВИ кажа , защото НИЩО не видях .
Или ако съм видяла не помня. Но ПОМНЯ УСЕЩАНЕТО...

ТЕ са много, повече от нас...но я няма тязи близост помежду им...поне така на мен ми се видя...
Всеки е с нещо зает МИСЛОВНО / поне на мен така ми се стори /
НЕВЕРОЯТНО....се разбират...помежду си и с МЕН...

КОМУНИКАЦИЯТА е бърза и непозната...
и с ТУК и ТАМ...НО го приемаш много естествено...
НЕ си САМ ...НЕ...ТУк сме по-често САМИ в мислите си или трудностите си...

НЕВЕРОЯТНА СВОБОДА на ИЗБОР имаш...

ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЯ не е никаква трудност...

ОСВЕН това ИМАШ пълната СВОБОДА НА ИЗБОРА...
ДА ОСТАНЕШ
или
ДА СЕ ВЪРНЕШ при тежестта...

На раменете е много леко...
Изпитваш съвсем друго чувство за тежест...

НЕЩО от земните ти знания не се губи , напротив ИДВА с такава бързина и яснота , като ,че ли току-що си възприел тези знания.

НЯМА забрава...
УСЕЩАХ ....но тази дума не е достатъмна , за да изрази ...това ЧУВСТВО, действие, МИСЪЛ...СЪСТОЯНИЕ...
НО НЕ СИ САМ...вярвай ми...!

АЗ си спомних ЦЯЛАТА ЗЕМНА ФИЗИКА , която съм учила за СВЕТЛИНА в раздел ОПТИКА.
Няма на ЗЕМЯТА такива светлинни източници, които от ВСЯКЪДЕ ИДВА светлината , ОТВСЯКЪДЕ И ОТИВА НАВСЯКЪДЕ...
ТУК светлинните източници са винаги с насочена светлина...
ЗНАЕШ КЪДЕ Е ИЗТОЧНИКА и можеш да проследиш накъде ОТИВА тази светлина.
АЗ бях потопена в ТАЗИ безкрайно ЛЕКА и МЕКА светлина...
ТЯ НЕ Е БЛЕСТЯЩА , НЕ Е ИСКРЯЩА...ТЯ Е МНОГО ПРИЯТНА и ЗАРЕЖДАЩА...
ПО-СИЛНА е ОТ ТАЗИ която НИЕ ПОЗНАВАМЕ...
С тази разлика , че към СЛЪНЦЕТО / най-силната светлина за земния човек/ КАТО ГЛЕДАШ си затваряш неволно очите - пречи ти ...

А ТАМ е обратно...ОТВАРЯШ ГИ МНОГО ПОВЕЧЕ...защото си леко учуден и искаш ДА ВИДИШ "какво е това?"
Обзема те много приятно чувство ...
ЗАЛИВА ТЕ РАДОСТ и СПОКОЙСТВИЕ.
НЯМА НЕТЪРПЕНИЕ и СТРАХ...

Дори страха остава някъде ...
НЕ фантазирам-
ТОВА ми се случи тази година при една катастрофа на автобана при която 2 пъти се въртях с колата във въздуха и гледах от високо долу ПОЛЕТО със снега и отдолу после идващия БЪРЗА ПОМОЩ -хеликоптер...

Гледах БЕЗУМИЕОТО на целия аутобан -безкрайна ивица с коли спрели и гледащи ме...
АЗ знаех , че ще спре колата да се върти
че ще изляза и си помислих "по земен начин " "ЗАКЪСНЯВАМ ЗА РАБОТА..."

От една страна бързах ,...по земному , от друга бях в тази

БЯЛА СВЕТЛИНА ...потопена и не ми се напускаше...

НАБЛЮДАВАХ тялото си и броях въртенията по падането на килимчетата и касетите и книгите и обувките в колата...и всеки път очаквах да видя КРЪВ...
НЯМАШЕ
НЯМАШЕ и БОЛКА...

В този моменет си мислих за ЗАКОНА НА ГРАВИТАЦИЯТА и ПАДАЩИТЕ ВЕРТИКАЛНО ПРЕДМЕТИ...
ТОЙ не дейсташе...
Тежки предмети падаха ТУ от тавана ,ТУ от пода на колата , но приближавайки се към мен траекторията им се изкривяваше и не ме докосваха...
СЛЕД катастрофата НЯМАХ дори СИНИЛА...

В болницата НИКОЙ не вярваше...


Аз твърдях, че съм била в пълно съзнание и описвах всичко с бистра памет , но ЛЕКАРИТЕ се спогледаха и щом КАЗАХ "БЯЛАТА СВЕТЛИНА"
си казаха помежду си ...
"ТЯ Е БИЛА в КОМА..."

В каква КОМА !?!? - за мен не беше кома...

Цялата олелия в линейката...когато ме завързаха да ми слагат обездвижители и серуми и апарати...отказах и през цялото време им казвах какво е кръвното ми преди уреда да го е показал...
САНИТАРИТЕ се споглеждаха , но изпълняваха точно каквото им казвам...
ГОВАРЕХ в този моменот ПРЕКРАСЕН НЕМСКИ , въпреки , че обикновено говоря с акцент...
Затворена вътре в линейката , но с прекалено ясната мисъл от "ПРЕЖИВЯНОТО" аз казвах
КАКВО да донесат още от колата ми
Те не искаха ,от страх , че ще избухне...
АЗ описвах всичко , кое къде се намира...Джи ЕС ЕМ, важни книги, диктувах им номера на позанти телефони...казвах кой ПОЛИЦАЙ кой мой документ държи в ръцете си...
ЧУХ свидетелка да казва...
"АЗ видях как една кола пада от небето"

Засмях се и си казах "та аз бах до вас и всичко гледах..."

САНИТАРИТЕ мислеха ,че бълнувам с тази ясна мисъл и определяне на параметрите на кръвно и други...
"БЪРЗО - казваше единия- ТЯ ГУБИ СЪЗНАНИЕ , от вътрешни кръвоизливи и говори невероятни неща...
А аз настоявах да отидат и да ми вземат падналото златно кръстче на шосето , на поледицата...
да ми приберат документа от полицайката...отвън , която също не бях виждала директно...
Единия санитар упорито ме уговоряше , че всичко е тук...и здравната ми карта е при колегата му...
когато на вратата на линейката се почука и полицайката каза
"ЕТО ЗДРАВНАТА КАРТА НА пострадалата - ТЯ е в мен"...
Санитарите се спогледаха и започнаха бавно да се вслушват в това което казвам...
УСЕЩАХ всяка клетка от тялото си---знаех всичко за себе си и за околните...това какво правят и как изглеждяат и
ИМАХ невероятно ясна мисъл...
ТОВА БЕ ОТ ТАМ...
остатъчното ...

ТОВА свръх СЪСТОЯНИЕ продължи до вечерта...
НЕВЕРЯТНА ЕНЕРГИЯ...
/в болницата след огромни изследвания и снимки ме пуснаха дори да си вървя сама.../
А аз тръгнах да си търся колата ...ИМАХ СИЛИ , ЗРЕНИЕ И СВЕТЛА МИСЪЛ ...
ДРУГА ЛОГИКА за нещата ...

В обикнвоения живот никога не действам така.
НИКОЙ от ПОЛИЦИТА или БОЛНИЦАТА / не знаеше КЪДЕ ми е колата...
НАМЕРИХ я само с 2 тел. обаждания...
ИЗОБЩО ПРИТЕЖАВАХ способности , които не бяха мои...


АЗ СЕ ВРЪЩАХ ОТ БЯЛАТА СВЕТЛИНА...


Влизането , после бавно в тези условия е мъчително и болезнено не телесно , а за ДУШАТА...
МНОГО БОЛЕЗНЕНО...

Отпуснах се в подробноси , за да можете и
ВИЕ да почувствате една частица от това което АЗ усетих...


ДА СЕЛЕСТА ....ИМА КОЙ да посреща....

ТУК е тежкото , за тези , които остават ...
ТЕ нямат представа , колко интересни са в МРАВЕШКИЯ си поход...
и човешка си ПАНИКА...

Отдавна исках да разкажа ...МНОГО исках ,...има още неща ,които не мога да забравя...
ваша


Аз виждах КАРТИНИ , които не бих могала да знам...ЗАД стените на линейката...

От колата не остана нищо...


АЗ БЯХ ТАМ ...УСЕТИХ , почувствах , ВИДЯХ...

medea