ТЕКСТОВЕ

Момичето и морето...

Написа novios

Днес както си стоях на работа, изведнъж се случи нещо много странно... В главата ми най-неочаквано от някъде зазвуча плисък на вълни, сред който, някъде в далечината, дочух крясъци на чайки. В следващия момент видях пред себе си брега на морето - аз бях там - на брега, на пясъка... Наоколо беше някак мрачно, самотно, но морето изглеждаше спокойно в своята необятност... Вълните се плискаха и плискаха... Навяваха хлад и тъга. Чайките се виждаха и чуваха ясно. Рееха се далече в небето. Имаше нещо тревожно в техния полет. Този полет и крясъците им пораждаха чувство на обреченост...

Докато се осъзная, от някъде започна да звучи "Море на младостта" на Лили... Не звучеше силно, но се чуваше ясно. След мъничко чух глас да казва: "И ето, пак е лято. И ето пак сме двама - един до друг на слънчевия бряг...". Обърнах глава и съзрях едно момиче. То не беше до мен, но не беше и далеч. Вървеше по брега, вълните галеха босите му стъпала... Но беше само - може би си спомняше нещо, някого и му говореше... През цялото време се чуваше плисъка на вълните... И крясъците на чайките...

Аз стоях на пясъка и само наблюдавах. Момичето не ме виждаше. То беше невероятно красиво... Така невероятно красив звучеше и гласа му... След мъничко момичето се обърна с лице към морето, а гласът му изведнъш изригна мощно и експлозивно като вулкан. Но беше и някак тъжен. Той молеше: "Море на младостта, вземи горещите ми длани...". Отекваше надалеч и имах чувството, че се чува по цялото земно кълбо... Думата "длани" отекна няколко пъти и изведнъж никакъв звук. Само плисъка на вълните. Но след миг гласът на момичето отново прозвуча нежен и красив, дори по-нежен и красив от преди: "И възвърни ми любовта, и песента, и песента ми..." Толкова нежен и красив! И същевременно тъжен - нещо завинаги си е отишло или може би е било безжалостно отнето... Гласът отново изригна и отново се успокои...

Последва едно "У-у-у", чиято красота беше необятна като морето. Не може да се опише с думи - трябва да се чуе, за да се почувства. Момичето вървеше бавно по брега, с поглед реещ се нейде в далечината, но невиждащ. Вълните продължаваха да се плискат, но вече по-различно от преди... А чайките... Те бяха замлъкнали. Чуваше се само гласът на едно момиче, изпълнен с тъга, но и невероятна красота... И вълните... Те се плискаха и плискаха... По-различно от преди. Сякаш искаха и те да се спрат и помълчат, но не можеха...

После момичето каза: "Аз вярвам в силата на красотата, скалите, пясъка и плажът нов - ще породят в сърцата една дори по-хубава любов". Сега в гласа му звучеше вяра, надежда. Въпреки своята болка, въпреки неизживяния и ограбен живот (аз така го почувствах), това момиче успя да намери вяра и надежда; то знаеше, че скоро ще си отиде, ще си отиде завинаги, но имайки своята вяра и надежда ще си отиде непобедено.

След това момичето отправи последна молба към морето да му възвърне любота и песента. Почувствах как в тази молба момичето вложи последните си сили, които събра от сърцето си. Гласът му пак така изригна мощно и красиво както преди. Погледнах към морето, но то, уви, не трепна... Мълчеше все така спокойно в своята необятност и си играеше с невинните вълни, обречени като момичето.

Гласът на момичето започна бързо да изчезва в безкрайността. В този момент забелязах, колко далеч беше вече момичето от мен. Едвам се виждаше... Не успях да тръгна след него. Не успях и да извикам. То се изгуби съвсем, а гласът му замря. Вълните се плискаха и плискаха... Чайките се рееха, но не се чуваха...


===============================





ДОБРЕ ДОШЛИ В КЛУБ ЛИЛИ ИВАНОВА!

На официалния сайт([линк]) и на фен-сайтът([линк]), посветени на Лили Иванова можете да намерите много интересни материали и музика.


В тази тема се опитваме да съберем голяма част от текстовете на песните на Лили Иванова. Всяка помощ е добре дошла. Моля, пишете имената на авторите на песента най-отгоре над заглавието.

Моля не задавайте въпроси в тази тема, всички мнения, които не са текстове, се трият.

текст: Дамян Дамянов
музика: Тончо Русев

Априлска шега

Колко хубав изглежда животът
през април, този месец тъй мил!
Аз се влюбих във него, защото
теб видях през април.
Зная аз, че април е лъжовен,
зная - туй е априлска лъжа
и все пак в свойте длани гальовни
твойте длани държа.

Не, не вярвам - месец април е лъжлив.
Вече вярвам - месец април е щастлив!

Теб и бялата пролет обикнах.
С тебе целият свят е тъй нов!
И от нашто дихание никнат
и цветя, и любов.
Може би щом април си отиде,
ще си идеш със него и ти,
но насън аз отново ще видя
пак април да цъфти.

Не, не вярвам - месец април е лъжлив.
Вече зная - месец април е щастлив!

Със съня ще се връщаш тогава,
ще те виждам тъй както сега.
Затова, затова ти прощавам
тази мила лъжа!

Текст: Димитър Василев
музика: Йосиф Цанков
албум: МОРЕ НА МЛАДОСТТА

Море на младостта

И ето - пак е лято,
и ето - пак сме двама:
един до друг на слънчевия бряг
и пясъкът е също,
като розов пламък -
морето ни люлее в своя бяг...

Но ти мълчиш и аз мълча, и сякаш
една вълна измива радостта,
и чайките пищят, и носят мрака,
със който ще ни раздели нощта.

Море, море на младостта
вземи горещите ми длани
и възвърни ми любовта,
и песента, и песента ми...

Аз вярвам в силата на красотата,
скалите, пясъкът и плажа нов
ще породят отново
една дори по-хубава любов...

Вчера (21.12.2001г.) се навършиха 30 години от катастрофата, в която загинаха трагично много български музиканти. Това е една песен с подзаглавие "В памет на Паша Христова", появила се в първите дни на новата 1972г.:

текст: Дамян Дамянов
музика: Тончо Русев
албум: ОБИЧАМ ТЕ

Птицата

За последен път тя разтваря крила.
За последен път синевата гребе.
Ах, сбогува се тя с тези свои поля,
с тези хълми край тях и със свойто небе!

Ти, земя, я роди във едно гнездо.
Ти, небе, я люля с песента.
И затуй днес със вас като с роден дом
се прощава с тиха жал в полет тя.

И върти се светът, този тъй хубав свят!
И въртят се жита, слънце, облаци прах.
Те след малко ще спрат своя луд кръговрат.
Тя със мъртво сърце ще се върне при тях.

Но, земя, ти пази пак едно гнездо!
Ти, небе, я очаквай! Няма смърт!
Ще си дойде тя при вас като в роден дом -
песента ще я връща всеки път.

Мексиканска народна песен
албум: CAMINO

CAMINO

ERES TU QUE VAS CAMINANDO
DULCE GAUCHO CON GUITARRA

UN PEDASSO DEL CIELO
QUE TU ME CANTAS PARPARIANDO.

AI CAMINO, CAMINO

TU QUE VIENES CAMINANDO
ESQUCHANDO MIA GUITARRA

EN UNA TIERRA DE MONTANA
I LA LUNA ME ACOMPANA.

AI, AI, AI,
AI CAMINO, CAMINO

TU QUERES MI AMOR
EN UNA TIERRA DE MONTANA

PORQUE XA NO ME QUERES MI
QUANDO LA LUNA ME ACOMPANA

музика: Ал. Кипров
албум: ХАЗАРТ

ХАЗАРТ

Дамян Дамянов


За мен този свят беше зала игрална
и в нея животът ми беше комар,
в който играех играта фатална
любов срещу злоба, съдба срещу зар.

И губих любови, приятелства, сметки,
загубвах и в святост, загубвах и в грях
и този живот бе за мене рулетка,
и цялата себе си аз проиграх.

Кръгът се въртеше... Неимоверно
тракаше зарът в луд кръговрат.
Летяха числата - червено и черно
почти като дни, почти като свят.

Накрай се подсмихнахте - Ха! Губиш играта.
Не бързайте толкоз партньори добри.
Злорадството скрийте! Оттука нататък
са моите спечелени луди игри!

музика: Найден Андреев
албум: ЩУРЧЕ

ЩУРЧЕ


Дамян П. Дамянов


Отде дочувам твоя глас?
Не си ли слухова измама?
Сред този моторетен бяс
щурчета май отдавна няма!

Отде дочувам твоя вик?
Дали в бетоните горещи,
сънуваш, като мен треви и
искаш да ми кажеш нещо?

Или във своята душа
незнайно как съм те пренесъл
и днеска, ако не греша
оттам пак чувам твойта песен?

Където и да си, щурче,
свири ми, аз ще те долавям.
Чрез тебе в мене ще тече
животът ми недозабравен.

Свири, свири щурче,
ах, подлудявай ме, не спирай!
Макар да казват всички, че
щурците, свирейки, умират.

текст: Маня Иванова
музика: Тодор Филков
албум: ИСКАМ ТЕ

Искам те

Искам те
Забързана сред хората
Искам те
Във миг на съзерцание
Искам те
Отпусната в умората
Искам те
Събудена в зори
Искам те
Когато съм с приятели
Искам те
В трептяща тишина
Искам те
Загледана в очите ти
Искам те
Когато си далеч
Болка е
Когато ме докосваш
Лудост е
Когато съм сама
Силна съм
Когато ме обичаш
Търся те
Във всичко на света

бълг. текст: Надежда Захариева
по памет
албум "Вечност"

Вик

Знам, ще дойдеш ти,
няма да останеш винаги мечта -
има те навярно някъде в света...
Но не идвай ти
като нежен вятър, като дъжд смирен,
който до земята стига уморен.

С гръм жесток ела!
Като страшна буря, ти, във моя ден...
Дай ми ти крила - с тебе аз ще се втурна,
без да знам къде.

Искам да пламтя,
да изгоря в твойта обич аз
като стрък обречен,
мигновено вечен.

С гръм жесток ела!
Като страшна буря, ти, във моя ден...
Дай ми ти крила - с тебе аз ще се втурна,
без да знам къде.

А ала, ако ти си
вятър безразличен или дъжд смирен и тих,
по-добре е само мечта да си останеш,
несбъдната, но жива,
за мене
да си ти...

текст: Милчо Спасов
музика: Георги Костов
албум: ПОЕТ ЛИЛИ ИВАНОВА


Без радио не мога

Когато сутрин стана, започвам да играя.
За музика и танци по цял ден си мечтая.

Със радиото пея, когато съм сама
и често ми се смеят вкъщи на ума.

Мама, татко, баба, чичо
искат да съм като тях -
много, много да не тичам,
да не чуват моя глас.

Ти вече си голяма - днес беше пак на кино,
а трябва като мама да станеш домакиня.

Добрата твоя леля и целият ни род
отиваха в неделя, единствено в неделя
на пъстрото хоро

Чета ли или уча, аз пак се забавлявам,
понякога се случва дори да прекалявам -

Във къщи нямат мира, не само през деня -
в нас радиото свири, намират го да свири,
дори, когато спя.

Съвсем наскоро открих една песен, която никой от семейството ми никога не е чувал. Ако имате информация - пишете!
Качеството на мп3 е ужасно и е трудно да се свали текста, така че на места липсва.
Ето го и текста:

Аз не съм твоя дъщеря, Чили,никога не съм те виждала. Но когато убиваха твоята младост, убиваха и мен.
***
Знаете ли хора стадиона на смъртта?
Той е в моята родина - Чили.
Снощи бях на двадесет години,
днеска вече нямам свое име
С черно дуло ??? твоя син, Родино,
но отново аз ще се родя
и отново ще горя за теб
и отново ще умра за теб,
о, Чили.
Твоите червени цветове,
твоите червени синове,
твоите червени знамена,
о, Чили.
Снощи ме гориха в моя град - Сантяго,
снощи ме убиха във Сантяго,
от кръвта ми макове израстват
над смъртта ми като гневна клетва.

текст: Николай Цонев
музика: Ангел Заберски

Бялата лодка

Черно море, биеш вълноломи, кораби, лодкари, весла...
Море, мъничко не ти ли дожаля!
Влюбени вървяхме по брега
в залива на тишината
към бялата лодка,
която ни зовеше към морето...

Вихър над морето се изви
и отнесе тишината,
и нашата лодка, бялата лодка,
с която не отплувахме в морето...

Черно море, с черни вълни,
в залива лодката върни,
укроти вълните, утихни -

влюбени ще дойдат на брега,
в залива да търсят тишината
и нашата лодка, бялата лодка,
с която да отплуват в морето.

Влюбени ще дойдат на брега,
в залива да търсят тишината
и нашата лодка, бялата лодка,
с която не отплувахме в морето

Черно море, лодката върни!

текст: Павел Матев
музика: Александър Йосифов
албум: ВЕЧНОСТ
(по памет)

Залез

Безмълвно няма равнина,
гори от залезна жарава,
от тая ниска светлина
и сенките се удължават.

Намерихме добрия час,
изглежда всичко много просто,
еднички птиците над нас
разнасят свойто безпокойство.

Те вечно с пориви горят
и жадно влюбени се гонят,
над оглушелия ни път
пожертвани пера се ронят...

Пера ли, чувства ли - не знам,
без загуби не ще отминем
и всеки се помолва сам -
дано са само поправими.

Дано тогава не мълчим
и този час да не забравим,
дано във твоите очи
все този залез продължава...

текст: Дамян Дамянов
музика: Тончо Русев
албум: ОБИЧАМ ТЕ

Аугуста

Сърцето ми е яка крепост древна,
тъгата ми - един затрупан ров.
Но съм жена от земните най-земна
и още чакам твоята любов.

Не питай как се казвам! Ще те пусна
на крепостта през тайната врата.
Наричай ме със името "Аугуста"!
Наричай ме любов или мечта!

Аугуста, Аугуста е моето име.
Аугуста зови ме! Аугуста люби ме!
Изгаряй ме с поглед, изгаряй ме с устни!
И вечно повтаряй: Аугуста, Аугуста!

Ако забравиш името ми даже,
ако нощта лика ми окраде -
попитай вятъра, ще ти го каже,
моли зората - ще ти го даде!

текст: Дамян Дамянов
музика: Тончо Русев
албум: ВЕЧНОСТ

Ден

Ранна утрин, утрин синя,
пролетен мой час.
Като цвете във градина
в миг се раждам аз.
Слънце грее, птица пее -
цвят новороден,
аз не бързам да живея -
ден голям пред мен!

Ден голям, ден безкрай, дълъг като век,
ти какво ми носиш, аз не знам.
Може би, може би, малък е човек,
затова те вижда тъй голям!

Жарко пладне, лятно пладне.
Не цветче, а храст,
за любов и слънце жадна
бързам, бързам аз.
Бързам искам да живея
докато е ден,
докато цъфтя и грее
слънцето над мен!

Ден голям, ден безкрай, дълъг като век,
ти какво ми носиш вече знам.
Щом като порасте мъничко човек,
вижда, че не си така голям.

Ранна вечер, вечер лека,
вечер преди нощ...
Уж е ранна, уж е лека,
но с невидим нож
тя към моя цвят замахва.
Чакай, черен час,
тъй е рано да увяхна,
да изчезна аз...

Ден голям, ден безкрай, дълъг като век,
аз за тебе всичко вече знам.
Но добре, че в живота тежък или лек
ти не си един, макар голям!

текст: Дамян Дамянов
музика: Хетко Николов
албум: МОРЕ НА МЛАДОСТТА

Венера

Венера, приятелко добра,
привет от мен, от моя поглед нежен.
В писмо дали ще мога да сбера
това, което искам да ти кажа.

Ах, как исках да ти кажа две слова -
сърцето ми от тях да разбереш,
но не умея и нима е грях -
кога ли съм се учил на това?

Аз исках да ти дам от свойта жар,
за да не мръзнеш в дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар?

По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без тебе съм живял!

Ах, как исках да ти кажа две слова -
сърцето ми от тях да разбереш,
но думите преглътнах - не можах...
Кога ли съм се учил на това?

текст: Дамян Дамянов
музика: Ал. Кипров и Цв. Владовски
албум: ХАЗАРТ

И пак тръгни


Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и сам тръгни.

Трънлив и свят е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

текст: Борислав Мирчев
музика: Георги Красимиров - Герасим
албум: ВЕТРОВЕ

Ветрове

На кого е нужна китара без струни,
закъсняла нежност, пленени думи?
На кого е нужна нощта без звездите,
въглен вместо огън, плачът на жените?

Ветрове гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада
душата ми млада. Ееее-еее-ееее...

Тази нощ е бедна, китара без струни,
сбогом за последно, даже без думи.
Скитница, за обич уморена птица.
Не ми трябва огън, а малка свещица.

А когато тръгна сама все нататък,
ще потърся в лицата познатия блясък

текст: Иля Велчев
музика: Митко Щерев
албум: СТАРИ МОЙ ПРИЯТЕЛЮ

Осъдени души

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена,
една любов, една съдба.

Те са пред мен - две сенки огнени.
Те са във мен - две болки плачещи.

Под слънцето на време страшно,
един монах, сърце желязно,
една жена, отрекла себе си,
душите си осъдени горят!

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена,
една любов - осъдена. . .

текст: Ал. Петров
музика: Ал. Кипров
албум: ХАЗАРТ

Под пепелта

По-добре сам да си тръгнеш
миг, миг преди любовта -
за да остане не пепел,
а малко огън в жарта.
Не съжалявай за нищо
след като всичко си раздал -
тогава знай ще си на чисто
и ще си по-богат от крал...
Така че по-добре... Тръгни!
Не се обръщай, а върви -
за да остане под пепелта
поне една искра...
Знам..., знам...
трудно е сам...
най-трудно е след любовта.