Новите усещания

Пак клубна идея...
И вече ми е съвестно, че ми стои никчето цели 4 темички най-отгоре, ама...
Не са статични, само първата. Ще видите, всъщност.
Тук са размислите
Отново слагам името на автора като заглавие на постинга и линк към оригиналния.

П.П. И после ако не ме черпите... не знам

Когато дверите на ума ни се разтворят ще видим, че истинската същност на нещата е тяхната вечност.

Понякога да, понякога напрежението се пуска, а в останалото време се контролира, за да се използва за влияние.
Ами... да, това за засилването на даденостите е яко, но... това че почваш да правиш неща, които... аз сега мога да ги сравня само с поведението, когато си пиян, каквото си мислил за някой, му го изтупваш, нищо че иначе имаш противоположното поведение към тоя човек, желанията ти вземат връх, способен си на всичко, въобще не се замисляш, не ти пука, но разлика в това сравнение си има, то нищо не може да се припокрие едно към едно, нищо, още повече че аз не съм много навътре в нещата, започнала съм дрогарска грамотност.
Мисля си... ти можеш ли да ми кажеш, отварят ли се повече възприятия, не, така е тъпо да се определи, въэприятията са си все едни, те са си природна даденост, обаче нормално не ги използваме добре всичките, обясни ми има ли такова нещо като отваряне на възприятия, може и нова тема да направим за доказване на новоусещане в момент на надрусване? Значи, пример, гледаш цял живот нещо и един път, както си се напушила, го забелязваш, ама такива неща виждаш или някак ти се струва, че разбираш за това нещо, което иначе никога не би могла да видиш, например - един ръб на рамка, примерно, значи, имам пред вид нещо съвсем предметно, изглеждат ли ти различно предметите, та дори и хората? И освен интуиция, друго какво може да се развихри? Ама може ли наистина или е някаква моментна заблуда?

Тук

Когато дверите на ума ни се разтворят ще видим, че истинската същност на нещата е тяхната вечност.

Това, което си описала в началото е едно от любимите ми състояния. Да одействителностиш връхните си желания - какво по-готино? Не може да има "иначе". Има тук и сега и то е достоверното, то не е извънредно състояние - нещо, което не си ти. Защото това си си ти, с твоите мисли и това, че си ги помислила, вече ги прави валидни, независимо какво те е подтикнало.
Възприятията. Ох, тук ми иде да замълча и да отдам необходимата почит на тая тема. Веднъж написах нещо такова: " онзи квадрат на одеялото, който видях по два начина" , и друг път: " прозорецът е в рамка, аз съм ужасена от това откритие..." Мисля, че ме разбираш, защото това отговаря точно на въпроса ти. Може да ти се развихри всичко:)) от промискуитета до чувството за неминуема гибел, зависи, зависи и аз не знам от к'во. Индивидуално е все пак. И много различно всеки път, колкото и характерна симптоматика на напушването да има...
Дали е заблуда може да се поспори. А и май не ме интересува. От гледна точка на светоусещането при мен е съвършено истинно.

Тук

Когато дверите на ума ни се разтворят ще видим, че истинската същност на нещата е тяхната вечност.

Обаче е моментно... или ти остава нещо и за след това? Интересна ми е промяната, която евентуално може да се получи по отношение на възприемането на света изобщо, за представите, които човек така или иначе си гради. Има ли нещо такова, дрогата да ти счупи някои виждания, като житейски разбирания, остава ли нещо в теб от всичко това, което виждаш или го губиш и ти трябва ново напушване, за да го имаш?
Тук

Когато дверите на ума ни се разтворят ще видим, че истинската същност на нещата е тяхната вечност.

trevata e mnogo efirna, a i dosta impulsivna, moje da e mnogo spokoyna, no i zdravo paranoi4na! ama vsi4ko tova e samo v na4aloto,
kogato ne q poznavame, ili pone kogato q upotrebqvame mnooogo rqdko.
sled kato ti stane dobra priqtelka, zapo4va6 da i poznava6 garderoba i q obli4a6 spored vkusa si. i ot tam natat&k stava monotonen iztriva4 na hronologi4noto vreme. prosto "4akay da naklonq televizora na 3°! ama to4no na 3°, 6toto taka mi e udobno".
iskam da kaja, 4e s vremeto se prevr&6ta v edin mnogo izgoden navik.
i ob6to vzeto ne ti ostava ni6to sled tova, osven spomena za p&rvite, tolkova ludi p&ti!
ot koeto ne pravqt izklyu4enie pove4eto drogi,.... osven nqkoi...

trqbva de se jonglira s 4estotata na upotreba,
naslajdavay se na p&rvite p&ti! 4e posle se iztrelvame s&s spomena za tqh.



Когато дверите на ума ни се разтворят ще видим, че истинската същност на нещата е тяхната вечност.

Да, обаче, имам неописуема сценична треска . Не, че не ми е готино, но просто рядко ми се случва да преживея нещо като историята на Kalinski. А за алкохола - имам нещастието много да нося, но следващия ми ден е смърт на големи дози. Нямам главоболие, имам цепоглавие + диагнозата ми хронична мигрена, заради която се тъпча с какви ли не химии, които явно не се съчетават добре с алкохол и трева. Да не говорим за убийственото усещане за тъпота.
Тук

Когато дверите на ума ни се разтворят ще видим, че истинската същност на нещата е тяхната вечност.

Какво е "изгоден навик"? По принцип "Навикът притъпява впечатленията" го е писал Борис Виан. Какъв период на пауза е необходим, за да се отървеш от "нищо новото"? И защо някои хора си пушат редовно, два пъти в седмицата сигурно, не знам точно, след като нищо особено вече не им става?

***

Какво е път това убийствено усещане за тъпота?!

***

Винаги съм се чудила каква е тая параноя, която всички, които се друсат, изпитвали? От какво и какъв е тоя тотален страх?

***

само върховно приятно усещание ли е или нещо по-друго? какво?

***

О-о-о-о-о-о, мила моя, ето Това е нещото, което въобще не ти пожелавам. Сега ще ти опиша малко, брррр, За първи път я почувствах като усещането, че ще умра!!!!! Сърцето ми въобще не може да си спомни на колко оборота бие. Представи си "абсолютната" паника, умножена по безкрайност. Искам да отида и да питам човека, който ми даде тревата, и който е няколко етажа по-долу, какво да правя, за да не умра, но въобще не мога да се измъкна от стаята. Въобще не мога да направя нищо. После започнах да се моля, и аз не знам на кого, че ако се измъкна жива, никога, ама никога вече...изпаднах в едни чувства на брутални разкаяния, разтапяне на съвести и пр. бях готова да допълзя до другата стая на колене и да искам прошка от съквартирантката си: прости ми, че не бях добра, прости ми, че не те слушках, ЛУД-НИ-ЦА!!
Естествено, никъде не отидох. Естествено, не спрях да пуша. Това беше при един от първите пъти.
Една друга, по-последна параноя. Светът ми се смали, смали, стана сив, абе някак без цвят. Не мога да се измъкна от нещо, което не знам какво е, най вероятно от себе си. Накъдето и да се обърна, виждам невъзможността да прекрача това чувство. Излизам в коридора, да си поема въздух, но и там е така. Някакви хора там ме поглеждат и аз се виждам през техните очи- малка анимационна гротеска. Почвам да моля хората, с които бях да излезем навън, а те най-спокойно си правят нещо на компютъра и дори не ме поглеждат. Излязохме и малко ме поотпусна. После дойде веселата част на параноята, при която на всяка съседна маса ни дебнеше зъл атентатор с взрив в куфарчето си.

Е, как е, как е?:))
Можеш ли да си представиш обаче, какво представлява обратната страна на медала, за да не спра все пак да пуша...

ааааа, хубаво пишеш, аз и за другата страна на медала направих по-долу местенце, за трипчето
защо се получава тая параноя? трудно е да се създават представи само от обяснения, когато нямаш никаква представа и изглежда невероятно, някак... не е истина мисля си "а бе как може така, това е направо пълно безмислие, неусещане за реалност, психоза някаква все едно"...

***

Ами , да, то си е психоза, особено ако си склонен:)) Не знам, неусещане за реалност ли е, но някой път ставам и поглеждам през през прозореца, за ад /грешката е вярна:))/ видя, че светът продължава да съществува. И си викам, а , да, всичко си е по местата, давай...
Друг път просто наблюдавам и не мога да проумея к'ви са тия работи, защо са, защо припада тоя мрак, защо пищят хиляди деца, защо това пикае до краката ми, за какво служат истеричните им майки, за пиене на кафета ли, и тогава все се сещам за Уонко Нормалния от Пътеводителя, който казва нещо от типа на, че отказва да живее в свят, в който върху клечките за зъби има указание за употреба. Такива ми ти работи.

може ли да се избегне параноята? никога да не ти се случи? има ли случай някой да не е изпадал в параноя?

***

Засилих се да пиша разни работи, но ...абе, не става. Трябва да се "види" отвътре. Може би някой път, при повече вдъхновение. Няма неща, които да не могат да се опишат, естествено.

не, не може да се избегне. Никога не знаеш кога ще те тресне. Ама и тя си е част от удоволствието, бе! Но, както се казва, не ми вярвай:))

Може би, когато поискаш, ще опишеш някое незабравимо усещане, невероятно, неповторимо и несравнимо никога с нищо, за да се опитам да си представя какво толкова необикновено може да се усети?

***

или се събираме, напафкваме се и Ето Това Е.

няма лошо, но само ние двете сме Айде, другите нещо... ъкхъ

***

Не мога да стоя права, имам чувството, че всеки момент ще изгубя съзнание и ми е ужасно студено... Чувствах се точно сякаш тялото ми е отделно от мен, и сме с него като части на Матриошка. Помните ли ги тези руските дървени кукли, които се слагат една в друга до безкрайност...? Все едно, че тялото ми е най-голямата, а вътре в нея, в състояние на безтегловност се лашка най-малката кукла-аз и не мога да се допра до стените на голямата... Абсолютно сбъркана представа за размери, въобще не можех да определя къде започва и къде свършва тялото ми, постоянно имах усещането, че главата ми става огромна, а другото се смалява... То не беше и параноя, понеже аз просто бях напълно убедена, че умирам. Абе луда работа, не знам въобще как се разказва.
Не е трева, само да кажа.

Когато дверите на ума ни се разтворят ще видим, че истинската същност на нещата е тяхната вечност.