За първия път

Тук, понеже ме набедиха за модератор, ще копирам малко постинги от други теми... в същата връзка. Нататък... кой знае
Действате(ме)...

Под всеки копиран постинг слагам линк към оригиналния... за да няма после неясното кое от къде... Казвайте, ако нещо трябва да променям и така не е добре, просто не мога да прехвърля отделни мнения, мога само да ги трия. За това като заглавия на постингите
съм сложила имената на авторите... мисля, че се ориентирате, всъщност.



Когато дверите на ума ни се разтворят ще видим, че истинската същност на нещата е тяхната вечност.

Ами аз започнах с гадже. Естествено!:))
Но бях решила много преди това. Просто исках и това е. Някои неща не е нужно да си ги пробвал, за да знаеш как ще бъде. Хареса ми и продължих. Нито е било в момент на отчаяние, нито нищо. Иначе ми се припушва по всяко време, особено с приятели. Нищо друго освен трева не съм опитвала, с едно единствено изключение, за което не ми се говори. Вече седем години си пафкам и НЕ ВЪЗНАМЕРЯВАМ да продължа с каквото и да било друго, така че на тия глупости, че с трева се почвало, не им вярвайте. Да, тревата вече е някаква несвобода, но:
1. носи ми удоволствие;
2. аз съм си я избрала;
3. има още сто хиляди несвободи, които не съм си избирала и не ми носят удоволствие.
Тук

ми да взема да ви разкажа малко смешки:))
значи, тая година пробвах трева, преди това не съм нито искала, нито съм била любопитна за някаква дрога, нищо, около мен имаше хора, които пушеха трева, взимаха екстази, кока, обаче аз само ги гледах и слушах кви работи разправят и нищо, но пролетта, бях отишла при едно момче, което харесвах, много го харесвах, разправях, че дори бях влюбена, може и така да беше, може ли някой да е сигурен:)) но аз бях отишла да вдигам мъгла, т.е. да изяснявам отношенията ни:)) и кво заварвам, най-добрият му приятел му е на гости също, аз не го познавах, само бях чувала, че съществува такъв:)) запознахме се, поговорихме си общи приказки и в един момент приятелчето почва да свива, аз се бях изопнала от всички мисли, с които се бях натоварила за цел и гледам с ей такива очи кво става, питат ме дали искам, аз въобще не се замислих, бях някаква решена всичко да се случва и поисках, и те хората си викат тая си знае, стига до мен цигарата и тая, демек аз, пита какво се прави, умряха, да се хилят:)) пробвах тогава за пръв път, те ми разправяха, че нищо нямало да разбера от един път и че най-много да се хиля като краставица, обаче не, въобще не се хилих, въобще не ми беше смешно, цялата работа беше, че след отвратителния вкус на тревата цигарата с тютюн ми се стори перфектно вкусна, умирах от жажда, още повече се засили напрежението ми, мисълта ми се разфуча, приятелчето ми говореше нещо, а аз направо разбирах още сто неща, които са му в главата, но не ги казваше и когато аз си отворих устата, избълвах всичко, което разбрах за него по интуиция, телепатия, не знам по какво, наговорих му всичко, зададох му хиляда въпроса, всичко това без да си поема дъх, мислех толкова бързо, че не можех да си изговоря всичко, изглеждаше ми прозрачен и "бариерите" ми паднаха тотално, те и без това не са много високи;) а той говореше толкова бавно, а после пък стана точно обратното, те двамата започнаха да се разбират от половин дума, а аз едва догонвах за какво се говори, направо нищо не разбирах, обаче... кво да кажа, ми не се почувствах добре, защото нямах контрол, говорех нещо, което иначе нямаше да кажа, напрежението ми излизаше на повърхността, което иначе бих контролирала, така, не разбрах как и защо го направих, цяла нощ бях в полусън и чувах гласове, ебаси, направо така си ми подейства, а никой не вярва, дори и в следващите два дни бях по-различна, за всички пушещи това е невъзможно, но аз казвам какво е, пък кой както иска да го разбира, после, скоро, есента, пробвах пак, значи втори път, най-смешното беше, че този път тотално не можех да дръпна като хората и да го задържа, не ставаше, дръпнах два пъти и се изнервих, че не мога и спрях, и то нищо не ми стана, много ясно, от две дръпвания толко:)) нищо:))


Или това

Когато дверите на ума ни се разтворят ще видим, че истинската същност на нещата е тяхната вечност.

eto che vsichko si ima purvi put!bravo,uspiala si da kajesh tova koeto si mislela da kajesh!
kak se pochuvstva ot tozi fakt?zaradva li se ili ne?kakvo stana s chovekA?

Това

аз си говорих с приятеля на човека:)) глей как прозвуча, прителят не е човек:)) беше странно, защото аз това момче, приятелчето, не го познавах и изведнъж започнах да му говоря, все едно цял живот го познавам и целия живот му го знам и как си прекарва живота въобще и дните и всичко, а за тогава го видях за пръв път и нищо не знаех за него, а човека се клатеше от един крак на друг и се подсмихваше, после се изяснявахме насаме, обаче чувствителността ми беше натопорчена на триста, наистина нямах контрол, а това в такива моменти е важно, ама чакай, сега се сещам да те питам, ти написа, че се напушваш само, когато си спокоен, защо, ето аз не бях и едва не умрях, ама ти казвам те очакваха да се кикотя за няма нищо, е, обясни малко за настроението, в което си, когато пушиш, какво отражение има за реакцията

Тук

Защо всички са сигурни и убедени, че всеки, който пробва трева за първи път, ще се хили като луд и нищо нямало да разбере? Какво е това за лудия смях? Е тука може да си направим приказката за реакцията!

***

айде напишете вие всички ли се хилихте здраво първия път на тревата?

***

az lichno izobshto ne se smiah,zashtoto vutreshno ne biah spokoen!
iavno zavisi v kakvo sustoianie si dokato se drusash

az pyrvia pyt ne mojah da se napusha, a vtoria pyt si biah izkaral akyla, izobshto ne mi beshe do smiah,
smeshni napushvania sym imal mnogo malko v sravnenie s drugite napushvania. obiknoveno vremeto mi minava v slushane na glupostite na niakoi bezobrazno dosaden priatel. poznavam mnogo takiva hora - kato se napushat i samo drynkat gluposti.

ти като си ми фен, трябва да си видял, че точно два пъти се пробвах и първия път ми беше подобие на твоя, само не се засягай сега, че се приравнявам с великия

***

а напушвал ли си се сам? тогава какво ти е обикновено?

***

Първия път когато пуших нямах и представа кво се случва от тревата и т.н.т.Но това беше преди хиляди години.Изпушихме половин ганджа с едно приятелче и нищо.Просто го нямаше подтискащото чувство замъглението на мозъка или там квото е.Обаче отидохме в тях да играем карти и почнахме яко да се мамим очевидно от което последва адски нечовешки хилеж и това в продължение на около половин час.
Тогава си помислих че тревата не ме хваща.Но един прекрасен ден същият приятел се беше сдобил с невероятен грамаж.Аэ тогава още си упорствах че тревата не ме лови.....до момента в който изпуших яко натъпкана цигара повтарям цигара не свита с листче а изпразнена тютюнева цигара от която моя човек си дръпна само два пъти вероятно за да ми гледа сеира.За мен този случай си беше моя истински първи път с подтискащото чувство със хилежите и всичко останало.Наистина беше велико изпитвах извънземни космически кораби.Музиката ми влияеше яко дори се стигна до там че се опитах да си изпера чорапите в собствената си уста.

якобеше ми много интересно, честноама че истории

***

napushval sym se po vsichki vyzmojni nachini sys vsichki vyzmojni ustroistva, vyv kakvi li ne obstanovki
az pusha vseki den, i go prava za da se chuvstvam normalno.

е т'ва е!!