Приятелство

Вживявате ли се истински в проблемите на приятелите (приятелките) си?
Въпросът не касае интимните партньори а приятелите, които са ви истински близки.
Аз съм като болна от натоварване с проблемите на най-добрата си приятелка тия дни. Постоянно мисля с какво да й помогна, търся костюмчета за маскен бал на детето й, дрехи и бижута, с които мога да й услужа (обикновено накрая й ги подарявам щом й харесат понеже няма как тя да си ги купи) , чертая планове как да й се оправят личните проблеми, а все пак и аз имам някои проблеми за които тя не ми помага никак защото според нея щом "си имаш мъж" всичко е наред. (ама че мнение - в някои случаи хич не е така ама нейсе)
Днес за първи път се почувствах страшно уморена от това, още повече че имам много работа покрай края на годината и кой знае кога ще се прибера вкъщи, вися в офиса да приготвям едни спешни неща.
Сестра ми каза че съм луда да се товаря с чужди проблеми но какво да направя като все искам да й помогна:(
Постоянно се чувствам длъжна да направя нещо за нея, защото тя е безкрайно безпомощна - или поне така изглежда - в много отношения.
Моля ви кажете чувствали ли сте се някога така?

Нали за това са приятелите.
Аз имам две много близки приятелки на които много държа и винаги се чувствам по същия начин. Когато те имат проблеми душата ме боли за тях (особено за едната). Дори и сега като пиша си мисля за нея. Тя не е безпомощна или ощетена или нещо подобно (или поне тя не се изживява като такава). Много борбена и силна личност е, но и тя като всички си има проблеми. И въпреки всичко аз много преживявам за нея. Почти колкото ако ставаше дума за брат ми например. Иска ми се да съм до нея сега и да мога да й дам едно рамо, просто за да разбере, че не е сама. Та мисълта ми е, че човек винаги се натоварва и затормоява истински с проблемите на приятелите и на хората, които са важни за него.
Имало е случаи, когато толкова много преживявам проблемите на приятелка, че цялото ми същество се смазва от тях. И ми е идвало да крещя чак. Но така е с приятелите. Сигурно и с тях е така. И тя преживява за теб предполагам.

Помагам непрекъснато на приятелките си. Всяка тяхна сериозна грижа е мой проблем. Все се чудя как да им намеря мъже, как да им намеря работа и т.н.
Лошото е, че досега почти никога никоя от тях не ме е запознавала с някой мъж, например. Сега съм омъжена щастливо, но е имало периоди,в които съм била самотна и отчаяна и страшно ми се е искало някоя просто да излезе с мен или пък да ме заведе на купон, където мога да се запозная с някого. Най-ме дразни това, че сега аз винаги ги каня у нас, мъкна ги с мен и мъжа ми, а повечето от тях, когато са имали гаджета напълно са забравяли за мен. Е нормално ли е това?

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Така е, а и на мен това никога не ми тежи така както вчера, просто вчера бях много изморена явно......
Тъпото е когато страшно много искаш да помогнеш на някой, но каквото и да правиш не можеш да му дадеш точно това, от което той има нужда (в моя случай не мога да върна мъжа й при нея, освен ако той сам не реши да го направи и дай боже това да е по-скоро)
Затова гледам да съм полезна с каквото мога друго - разните ежедневни неща знаеш
това е

да ти кажа това със забравянето на приятелството когато са с мъж май е заразно защото и моите приятелки са точно така, особено тази за която тук става дума
сега се виждаме най-редовно понеже мъжа й се изнесе от къщи
а аз денонощно се моля да се върне защото иначе направо не знам какво би станало с нея
тя е готова за него да мре каквито и гафове да прави той
ех, доста е несправедлив живота ама.....

Priatelstvoto si e priatelstvo, no kolkoto i da se tovaria s problemite na drugite, vsichko si ima granici. Spored men ne biva da se tovarish tolkova mnogo, zashtoto po tozi nachin priatelstvoto vi se prevrushta v konsumacia. Osven tova ne e priatelsko da i otnemash zadachite, triabva da i se pomaga do tam che tia da se spravia sus sobstvenite si zadachi, a ne ti da i gi otnemesh i svurshvash povecheto ot tiah. Osven tova imam chuvstvoto che ti se durjish siakash naistina vsichko e na red pri teb, a tia "gorkata" zashtoto e bez muj i e stradalka! Kaji i iasno che i ti si imash rabota i problemi, ama suvsem iasno!.
uspeh

:-) ot men

carpe diem... noctumque

sunrise, за някои неща си права, но много е трудно
тя без мъжа си все едно не е човек направо, много ми е мъчно като ми заговори за него, направо все едно за господ говори
чувала съм че някои хора не могат да живеят без този когото обичат но при нея това взима застрашителни размери
иначе на мен наистина ми тежи че тя приема по default за щастливи всички които си "имат мъж", защото и когато си имаш щастливо семейство, пак има хиляди неща дето те тормозят
но както и да е, аз вчера се бях преуморила иначе обикновено ми е приятно да се грижа за нея, в миналото и тя е правила много ценни неща за мен
дано се върне мъжа й, и дано да е скоро!!!

За мен, например, това е абсолютно нехарактерно. Даже обратното, все гледам да сприятелявам мъжа си, а преди гаджетата си, с приятелките си. И никога не бих позволила на мъж да застане между нас.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Аз съм същата и това че не ходя навсякъде с мъжа ми и приятелки е защото той не иска да ни се меси в женските компании а не по друга причина (то така е и по-добре де, понеже си клюкаме по-спокойно:)
аз също го оставям на спокойствие когато иска да се вии с приятели по мъжки
Но май ние двете с теб сме по-скоро някакво изключение ми се струва

практически нямам приятелка освен сестра ми която би пренебрегнала среща с мъж за да се види с мен дори и когато наистина се нуждая от това

I az se pris'ediniavam k'm vas, s men ( i m'za mi) e s'shtoto

Zatova kazvat horata "Priatel v nujda se poznava".Tova ne ozna4ava ednata strana samo da pomaga.Ina4e kakvo priatelstvo e?Prosto si igraete na "Koi tuka e baluka?"Mislia 4e povedenieto na tvoiata priatelka e nedopustimo.Mnenieto za mujete e gre6no...pove4eto puti te pove4e vrediat otkolkoto pomagat.Normalno e da se po4uvstva6 izto6tena sled kato ti i pomaga6 a tia ne....Prosto si se okazala bez motivi za priatelstvo!Razbiram 4e sigurno strahotno se razbirate...i az imam priatelki za koito sum gotova na su6tite ne6ta .No ne pozvoliavai da te eksploatira!Tia triabva da ti pomaga kogato ti ia pomolish za tova.Ina4e kakva priatelka e?No ne moje6 bezglasno da ia moli6 za ne6ta...tribva da i kazva6 vsi4ko iasno..ina4e moje i da ne e razbrala 4e ima6 nujda ot neia!Pogovorete si dvete...za6toto moje krasivoto vi priatelstvo da zavur6i bez vreme!
Nadiavam se 4e ti pomognah pone muni4ko!

Ludostta dostigam

Izviniavai no ne razbrah kude e muja i?

carpe diem... noctumque

Здравей, Цветенце,
Всеки разбира по различен начин приятелството, но аз си мисля, че когато обичаш един човек, когато приемеш някого за свой приятел, не трябва да изискваш от него това, което му даряваш по свое желание. Ти му даваш обичта си, подкрепата си, съчувствието си безвъзмездно, без да очакваш същото от него на всяка цена. И това не те прави "балък", още по-малко пък е някаква игра! Не те прави и алтруист. Естествено, не трябва да се прекалява в грижата за приятеля, защото това често е по-вредно за самия него. Понякога е достатъчна само една топла ръка и съчувствена усмивка, а не някакви категорични действия. Не можем да решаваме проблемите на другите, а и не е необходимо. Често проблемите са "необходимо зло".
Както и в случая - дали е по-добре за приятелка да си върне съпруга?! Може би пък е по-хубаво да й се помогне да живее по-самостоятелно и да е по-себедостатъчна сама на себе си.

Поздрави

ами изнесе се на квартира, а тя живее с детето
иначе той много си обича детето и идва да го вижда всяка седмица
просто не иска да живее с нея - поне последните 2 години е на това мнение все...

Prava si...no az ne iskah da kaja 4e pravia jestove na priatelite si za da mi gi vurnat niakoi den!Naprotiv!Mnogo puti sum pravila dobini...posetih edin priatel v bolnizata kogato be6e tejko bolen...za razlika ot drugite mu priteli a sled vreme toi se prave6e 4e ne me zabeliazva dori!Bez nito da sme se karali ili ne6to podobno!No kogato ima6 nujda ot tozi svoi priatel i toi ti oburne grub teb te boli!I moje da ne e pravilno no go misli6 za predatel!Estestveno toi ne e zaduljen da ti pravi absolutno nikakvi jestove......no nali ste priateli...a priatelite triabva da si pomagat!Ina4e zapo4va6 da se pita6 kakvo e za tev\b tova predatelstvo?Dori da ste na edno mnenie,dori da si prekarvate strahotno kogato ste zaedno.....poniakoga i bolkoata ima nujda ot spodeliane...i da te izostaviat to4no togava e viarvai mi mnogo jestoko!
Zatova i istinski priateli se namirat mnogo trudno...i se izpitvat v trudnite momenti!Ne e li tova priatelstvo?


Ludostta dostigam

Vseki normalen 4ovek pomaa na priqtelite si . V tvoq slu4aj ,dokolkoto moga da prezenq obektivno ,maj en e taka.

Ne zabravaj ,4e ima hora ,uspqvashti da syshtestvuvat na toq svqt kato vse igraqt rolqta na slabi i bezzashtitni. I te ne sa malko. Poznavam mnogo takiva jeni. na tvoqta priqtelka ne j lipsva myj - ne tova e pri4inata. Prosto tq e TAKAVA. I ad se ojeni pak shte igrae teatyra na bezzashtitnite systestva. Pomni mi dumata.



Obi4ah te, obi4am te i pak shte te obi4am.......

Разбира се, че постоянно ще се чудиш как да й помогнеш, щом сте приятелки:-) Само че, не е лошо и тя да се поочудва отвреме-навреме, нали? Може би не си дава сметка, че и ти имаш проблеми, които искаш да споделиш. Защо просто не й кажеш, че ти се иска някой да те изслуша. Ако ти е истинска приятелка ще зацепи...