ЛюбофренИя
7 отговора
301 прегледа
ЛюбофренИя
Като всички живееш.
Уж безметежно.
На работа. После
във къщи прилежно.
Резонните празни
слова със жената.
Родителски мъдро
се скараш с децата.
По-рядко с приятел
на чашка ракия.
За да полееш
една орисия...
И чудиш се кой да виниш?
Не разбираш...
Все търсиш и търсиш,
и все не намираш...
Накрая си казваш:
-Какво се уплете?
Я хайде и аз,
барабар Петко с мъжете!
Изхвърляш комплекта
със цветни боички.
Какво да направиш?
Еднакви са всички...
И тръгваш с колата
на работа пак.
За много неща
все по-малко се сещаш.
И повлякъл без мисъл
зад ъгъла крак,
неочаквано вече за тебе,
я срещаш...
По какво я познаваш ли?
Никой не знае.
Просто усещаш,
че тя е. Това е.
Прегръщаш я влюбен,
и тя те прегръща.
Преглъщаш... и в тебе
нещо се връща...
Годините вече
нямат значение.
Кипнала, хуква
кръвта ти по вените...
И спираш да спиш.
Не щеш да сънуваш.
Живота, до днеска
люлял те, напсуваш
с мисъл, че себе си
щом си предал,
до тука ти просто
не си и живял.
И всичко е толкова
странно и сладко...
И както дошло е,
приключва накратко.
Тя тръгва си. Оставя те
празен и сам.
Че ти сега прероден си,
го знам.
Чувството в теб
на талази ще блика.
До края ти
в твойта душица ще вика.
И дъх не остава ти
даже да дишаш.
Пред тъпия избор-
да се пропиеш.
Или просто да започнеш
да пишеш...
Бях обещал да пускам по нещо и насам...
!
