Ценности

всичко е предварително програмирано.......начертано!

Мисля, че родителите са само част от онова, което определя това какъв си. Понякога си мисля, че наистина всичко е предначертано, че каквото и да правиш, това което е трябвало да се случи, се случва.
А иначе - семейството и възпитанието са определящи, разбира се. Но също така и средата и обкръжението. Гените също. Особеностите на културата. Събитията в живота ти, които рефлектират върху начина ти на мислене.
Мисля, че крайният продукт на всички тези фактори е тлкова сложен, че едва ли би могъл да бъде лесно обяснен.

dosta prozaichno......

Нали си чувала за "Децата учат от грешките на родителите си". В изразът не уточняват, че първите узряват за грешките чрез наблюдение на вторите, които по същото време в което тече действието не знаят че грешат.
Вземи мебелите, които в моята ценностна система представляват важен знак за приоритетите в живота ми. Заобиколена от конкретни "предметни", подредени по моя начин и свидетелстващи за дейностите и поредността им в ежедневието, аз ръководя средата си. Родителите ми не могат да живеят така, но не го знаят. Всеки път, когато трябва да остана някъде продължително - първо въртя мебели.
После - аури ;)))
Нали си чувала за хора, които пътуват/работят с един-единствен екип, който си знае ангажиментите и не се разделя с центъра си ? Така , най-семпло, работят системите. Около споделени ценности, защото така единствено е възможно да се свърши работа.

Та, онова с характера е адаптивност към промените (осъзнатите, щото те си се случват постоянно пък анализаторите и рецепторите ни не винаги ги улавят). Част от промените се носят от хора - въпроса на Ви с чуждите идеали го покрива, може би. Част от другите идват с идеи, донесени от необходимост - социална, икономическа, политическа, екологична, технологична..Те СЕ управляват от личността, по моему. Иска чувствителност.

Не съм склонна да приема без резерви твърдението, че нямаме избор на мястото и средата, в която да се раждаме (но то е от прекалено четене)...ПРОСТО НЯМАМ СПОМЕНИ КАК ГО НАПРАВИХ.

Снежно е !

To wire machines is a job. To connect people is an art.

хитруша :-))
неслучайно си сложила "добри семейства, за пример" в скоби..
защото тези, които си мислим, че за пример- много често са най- големият ужас..мислим, че са за пример, защото са толкова затворени системи, че нищо не излиза от тях и не се знае лошото и злото..но си личи по резултата..
много рядко от семеъства с любящи, разбиращи, неглезещи- дисциплиниращи справедливо и приятелски настроени родители се "пръкват" "лоши" деца..и това наистина може да се обясни с попадането под много лошо влияние на децата- секти, наркотици, кражби и т.н..
иначе това, което съм видяла- най- зле е когато липсата на любов се покрива с пари..детето като стигне до пубертета и естественото му бунтартство се съчетае с жаждата за любов- става страшно..тогава се правят истинските глупости - напук- като зов за помощ, за любов- "мамо, обичай ме"..ужасно е..
или пък при зли родители (за щастие не са много такива)- хора, които неадекватно наказват, егоисти, или пък другият вариант- вкопчват се в детето си като удавници- за да изкопчат любовта, която им е нужна на тях...

когато едно дете е проблемно или с девиантно (отклоняващо се) поведение- се търсят причините и в родителите, дори на първо място там..

а дори и някое дете да преодолее всички травми и "напук" да стане добър човек, да не мислиш, че всичко не си остава в него и няма да излезе един ден под една или друга форма??

за щастие , повечето родители са "достатъчно добри"..

Без да съм чел другите ще си кажа мисълта ... лошият, както и добрият родител може да бъде пример за подражание или анти - пример за подражание. Зависи дали детето го харесва. Оттук и странните ситуации - лош родител, добро дете, и обратно. А и често неправилно преценяваме кой е добър и кой лош - може да има странности, които погрешно окачествяваме. Може ние да не сме наясно.
Освен това далеч не само родителите оформят характера на детето. Той се оформя от тези, които го интересуват. А това са приятели, родители, телевизия, разни ключови случки, (напр. в момента на създаване на част от мирогледа си - когато децата питат "Защо")

как и откъде взима модели на поведение едно дете, за да стане добър човек напук??
ами от книгите, от филмите, от учителите, от компютърните игри дори..
навсякъде има образи на герои, навсякъде доброто побеждава..
бащата бие майката, но жената воин в компютърната игра разбива всички чудовища и спасява добрите- и детето си казва- аз ще стана като нея..целта е - да стане силен, да пази майка си..вижда в коледните филми (и не само) тези прекрасни любящи се семейства- казва си- аз ще имам такова семейство..
така става..и след време ще си скъса задника от работа, и ще си купи жилище, и ще се ожени, ще има деца, кола, куче, телевизор и не знам още какво..и ще се бори цял живот с депресията и неудоволетвореността си..защото тази нужда от любов , която е имал като дете не е запълнена..защото не е простил на родителите си, защото перфекционизма не прави човека щастлив, защото този образ на "идеално семейство" не е реалистичен, и най- малкото пропукване в образа ще го изважда от релси..ужаса да не стане грубиян като баща си ще го направи (може би) твърде примирен и пасивен..мухльо..или пък ще си мисли тайно цял живот, че е обречен да стане като баща си, заради гените, или защото алкохололизма се предава по наследство..и тази мисъл ще го тормози..и като му накипи някой път ще грабне ножа и ще изпозаколи всички, а до вчера е бил идеалният баща и съпруг..но се е предал, оставил се е да стане като него, баща си..има хиляди варианти..
бомба със закъснител..

Пропускаш един важен момент, който не е свързан със средата. Той може да се случи и да не се случи, но все пак...може да се случи....

Аз обаче няма да говоря за него, за да не го омаловажвам

той който човекът...

а може и да повярва
-на себе си...
-че родителите са направили възможното, а той разбирайки това може да направи и повече за децата си...
-че веднъж преборил се със страховете от/за себе си, ще подходи и оптимистично, към възможността да се справи даже с чуждото недоверие и страх...

какво всъщност са гените? това е миналото, предразположеност на една ситуация да се реагира пак по същия начин... а желанието да се реагира много по-добре, не винаги е бунт. Когато е реално, може да доведе до позитивно натрупване на житейски опит който после да стане част от гените... но, ако различността е бунт, тя няма да оцелее задълго

това е в случай, че се осъзнае, че има проблем..тогава, естествено, има начини да се "оправят " нещата..все пак, това не е някакво безнадеждно и окончателно положение..
но колко хора осъзнават..колко хора са в състояние да простят..защото това, за което говориш ти , се нарича ПРОШКА..
а за да орстиш, трябва да разбереш защо го е направил другият..
а за да разбереш- трябва да мислиш в тази посока..
а за да мислиш...
и т.н....

някои хора пазят тайни, а други пазят в тайна това, че нямат нищо..

не очаквай да ти каже..най- много да чуеш "това е тайна"...и прочети пак моя отговор до него..