Aborti

55 отговора 3599 прегледа
#1

Aborti

Pravili li ste aborti? Koga? Kolko? Zashto?

Отговор
в отговор на Vita #2

Re: Aborti

Майка ми е правила, но никога не съм я питала защо, била е на около 35, но след това пак забременя.

Отговор
в отговор на Vita #3

Re: Aborti

Правила съм, един. Защото беше резултат от една авантюра ..... Една вечер, когато човек реши че може да опита нещо нестандартно, ей така, заради тръпката. Не беше някой случаен, познавах го отдавна, макар че никога не сме били близки. Казах му да внимава, но не би. Винаги ще го мразя този мъж, заради това което направи. Мразя го, защото заради него трябваше да убия детето си. Направих аборт, защото не можех сама да гледам дете нито пък някой щеше да ми помогне за това.

Отговор
в отговор на Vita #4

Re: Aborti

Az sum pravila 2. Edinia na 17, vtoria na okolo 24. Vtoria beshe mnogo slojen - na niakolko puti.
Mnogo me e strah zashtoto moje da ne moga da imam deza.
Dali ima nqkakav nachin da me pregledat i da mi kajat sus sigurnost shte moga ili niqma da moga?

Отговор
в отговор на Juliana #5

Re: Aborti

Da ima nachini, idi na lekar i popitai konkretno.
uspeh

:-) ot men

carpe diem... noctumque
Отговор
в отговор на Vita #6

Да

За съжаление и на мен ми се наложи да правя когато бях на 21. Още по-лошото беше че не беше резултат от авантюра. Бях бременна от човек с когото живеехме заедно от повече от година и се разбирахме идеално. Просто човека изведнъж реши че не му се става баща на 25 години.
И досега го чувствам като най-големия си грях а също много съжалявам че се молих на приятеля си да размисли, но толкова ми се искаше да си запазя детето. Естествено веднага след това се разделихме защото го намразих до смърт, не можех и да си представя повече да ме докосне. Мисля че бях права, ако някак го бях принудила да запазя детето, той щеше да натяква цял живот.
Но самотна майка в България нямах сили да стана, затова винаги се възхищавам на жените, които са имали тази сила.
Оттогава не само взимам винаги мерки да не изпадна в подобна ситуация, но и се старая да предупредя всички приятелки да внимават и да не вярват много много на обещания.
Сигурно и аз имам вина задето не съм преценила навреме че човека до мен не ме обича истински и въобще що за човек е, но няма да ровя в миналото, просто оттогава внимавам много, внимавайте и вие и всичко ще е наред
Абортът не причинява физическа болка, само душата после те боли винаги.

Отговор
в отговор на Liv #7

Re: Да

Съвършено вярно.

Отговор
в отговор на Liv #8

Re: Да

Така ли? Не причинява ли физическа болка? Имала си късмет. Аз още вия....

Отговор
в отговор на тaka ли #9

Re: Да

Съжалявам, при мен наистина нямаше никаква болка, може би това ме е заблудило. Все пак физическите болки отминават а истинската болка в теб - не

Отговор
в отговор на Liv #10

Re: Да

Странно ,но тук чета едни неща които постоянно се повтарят ..
а именно "Направих аборт и го намразих до смърт"!!!!!!!
Да наистина жените понякога просто разсъждавате ,ама много скъпернически и едностранчиво ..с тенденцията да прехвърляте вината върху другия , все пак за секс са необходими 2-ма (най-малко) или нещо бъркам сметката !? Редно е да се поеме вината и от ваша страна .. така поне е честно !
Набутвам се м/у шамарите не за друго ,а защото съм го преживял.. (или почти и слава богу че не беше истина)
Значи ,тя имаше съмнение че е бременна , взехме някакъв евтин тест за бременност, който даде положителен резултат! (Просто положението ми бе такова , тогава живеех във Видин , много хубав град ,но уви умиращ , работа никаква ,и аз и тя безработни (това бе и причината за евтиния тест ), търсех работа в продължение на 7 месеца , представете си и за общ работник за 50 лв на месец не успях да се вредя )
Е след положителния резултат на теста вече дойде и въпроса за детето ..
Не съм човек който бяга от отговорности .. затова говорихме доста сериозно
"Не мога да си позволя дете , не мога да му дам никакво бъдеще , нямам работа, нямам жилище,не мога дори да го издържам " това бе моето мнение и нещо от рода точно и казах ...
Уж ме разбра ..или поне такъв вид даде , след което се наложи срам не срам .. взех пари на заем от брат ми .. взехме свестен тест .. оказа се че е било "фалшива тревога"... но вече нещата не бяха същите ... гледаше на мен с други очи, стигна се и до обвинението.. "Теб какво те интересува нали теб нямаше да те режат .. просто ме предаде на касапите !"
Е връзката приключи по познатия сценарии , ами .. намрази ме !

Не знам защо пиша това .. все си мислех да не го поствам ..
Обаче разберете ,че винаги има 2 гледни точки .. както вашата може да има своята правота .. така и чуждата също ...
Видин като град е по-зле от когато и да било .. просто не мога да си представя сега да сам там . с дете .. и пак обвинението да пада върху мен .. че живеем в мизерия .. че няма неща от първа необходимост за детето .. не се съмнявайте вината пак щеше да падне върху ми ..
Така че не съжалявам за нищо .. това бе единственото решение .. жалко ,че тя не го разбра !

Отговор
в отговор на Дa #11

Re: Aborti

По принцип съм защитничка на жените, но в този случай не бива да прехвърляш отговорността изцяло на него. В края на краищата пасивите са изцяло за жената, така че тя трябва да вземе необходимите мерки.
Съжалявам за теб, и за това което си преживяла. Напълно те разбирам. Ако ми позволиш да ти дам един съвет - постарай се да забравиш случилото се и да не се самообвиняваш. Предполагам, че това е бил един урок, който е трябвало да научиш.

Продължавай напред!

Отговор
в отговор на SHARK #12

Re: Да

Прав си, разбирасе че си прав.
Сега се замислям обаче ... сигурно това е изпитание за връзката между хората ... когато човек трябва да поеме по нов път, а не се сеща или просто го е обхванала инерцията... и се случва нещо такова, което му помага да приключи и да поеме по нов път...

Никой не трябва да обвинява Никой за това което се случва ... в краен случай може да обвини себе си, но не съм сигурна че е правилно.

Отговор
в отговор на SHARK #13

Re: Да

Да съгласна съм с теб, аз знам че също имам вина задето съм му вярвала най-вече че няма да ме предаде така.
Но искам да ти кажа че контрата винаги е в жената в тази ситуация - тя отива наистина да я оперират така че винаги съм на страната на жените, колкото и да не ти се иска.
А и в моя случай изобщо не ставаше дума за финансови проблеми - имахме и апартамент, и чудесни работи и двамата.
Виновна съм разбира се че съм била такава патица да вярвам на неподходящия мъж но вече си взех поука и това няма да се повтори.
Когато живееш с някого повече от година, трябва и мъжа да се сеща че жената може да забременее, най-малкото защото още няма 100% средство срещу това.
А не после олеле ами как стана, на мен да не мислиш че ми се е раждало дете на 20 години, не съм от тия дето искат да "вържат мъжа си" но бях готова да го приема, щом е дошло, а той не

Отговор
в отговор на Liv #14

Re: Да

Добрата преценка идва от горчивия опит .... горчивия опит идва от лошата преценка...

Гадно ама е така !

Отговор
в отговор на SHARK #15

Re: Да

Така е, затова вече знам да се пазя, защото психиката ми няма да издържи второ подобно изпитание. Това беше най-тежкото нещо което съм преживявала досега, добре че на твоята приятелка й се е разминало все пак.

Отговор
в отговор на Juliana #16

Re: Aborti

Пробвай това е най-сигурният начин:)))))
Ако стане значи можеш :)
Успех

Izvinenieto e kato zadnika ,vseki si go ima
Отговор
в отговор на SHARK #17

Re: Да

Ако една жена толкова много я боли да направи аборт .... ми просто да не го прави.
Аз съм правила аборт но случаят беше друг , аз не го исках детето бащата го искаше:(
Та нямам никаква болка , нито физическа нито душевна.
Искам да ви попитам , представете си че все пак човека не го иска това дете , но се съгласи защото вие му ревете на главата.Дори има финансова възможност да го гледате детето.Но той вече не ви иска вас, нито детето .Да ви дава пари и вие му се махате от главата. Мислите ли че ще ви е добре?
И ще сте по- щастливи отколкото да направите аборт?
Странно хората винаги , ама абсолютно винаги са склони да обвиняват някой , нещо .Но не и себе си .

Izvinenieto e kato zadnika ,vseki si go ima
Отговор
в отговор на Pliampalo #18

Re: Да

Brei vse trqbva da obqsnqvam che estestveno i dvamata sa vinovni.
A predi da go napravq aborta, ne znaeh che tolkova shte mi e bolno posle. Nikoi ne znae kak tochno shte se pochuvstva sled tova.
Mnenieto mi za prostotiqta vypreki vsichko da natresesh deteto na bashata go kazah po-gore - adski e typo - vsichki shte stradat, deteto nai-veche

MNOGO PO-DOBRE ABORT OTKOLKOTO NESHTASTNO DETE S NESHTASTNI RODITELI, TOWA BESHE I MOQ IZBOR

Отговор
в отговор на Vita #19

Re: Aborti

Темата за абортите е инетерсна, макар че да ти кажа честно аз нямам направени по собствено желание. Имам само един и то спонтанен, на който не е посветена тази тема(според мен).

Аз лично съм против криминалните аборти, които са много тежки и понякога с риск за живота.
Разбирам момичетата и жените, които прибягват до него, но все пак това е човешки живот и наистина причините трябва да са много основателни за да се стигне до тази мярка (и въобще до тази ситуация).
Пък и все пак живеем в началото на ХХІ век и при наличието на толкова информация мисля, че тази тема трябва да е вече в историята.

Светът се върти около буквата "П" ...
Отговор
в отговор на SHARK #20

НЕ!!!

Не ми говори че поемането на отговорността е от двамата, измислица е! И сметките ти за секса колкото и да са правилни, мисля че при аборт само жената поема всичко, защото самата порцедура засяга само нея. Мъжете по натура са други, те не могат да го усетят това. А след аборта като се разделят от жената, защото най често така се случва, за тях всичко е приклиючено, докато за жените не е така. Или те са поели отговорността за делата на двамата? Егоистично е това виждане на нещата от страна на мъжете.

от мен

carpe diem... noctumque
Отговор