ЗА Боя

Какво е мнението ви по въпроса?За мен няма нищо по-ужасно от това да набиеш дете.Дете,което не може да се защити.Според мен това показва само неспособността на родителите да се справят с проблемите и разговарят с децата си.Аз нямам такув проблем,но имам един съученик,който след всяка по-лоша оценка или някоя простотия в училище(каквито всички сме правили),идваше насинен на следващия ден,Това не мога да го проумея...

--------------------------------------------------------------------------
sO sTrAnGe

боят изобщо никога нищо не оправя.
при никакви обстоятелства.

И аз мисля че полза няма. Мен никога не са ме били и аз не мисля някога да си бия детето. макар че още е малък и не разбира, понякога ме е изкарвал извън нерви, но винаги намирам сили да се усмихна и да не давам вид даже на ядосана кой знае колко.
Защо да си стресираш детето, то от това няма никога да стане по-добро, а с любов и търпение се постигат чудеса!
милите дечица, и на мен ми е ужасно като видя разярена майка да налага едногодишното си детенце на улицата а то се скъсва да реве!
не знам какво кара тези жени да загубят човешкия си облик, но аз съм си обещала да избягвам това на всяка цена.

Ако ще говорим за боя, като побой, съм съгласен с вас, но ако говорим за боя, като пошляпване, мисля, че има място при възпитанието. Самите деца не възприемат пошляпването като физическо насилие, а като един вид предупреждение и наказание. Доста често моите реагират на шляпването с думите "не ме заболя никак" и аз всеки път им обяснявам, че не съм ги шляпнал за да ги заболи. По някога децата влизат в особено състояние на възбуда, когато всякакви обяснение за това колко лошо се държат в момента остават без никакъв резултат и е необходим или лек "физически котакт" или някаква заплаха за наказание. Казвате, че детето по никакъв начин не може да се защити от физическото насилие, но то също така не може да се защити и от психическото насилие по формата на назидателни слова и конско. Не е много ясно и кое от двете насилия е по-вредно.

По-добре преял, отколкото недоспал!

В тази тема, съм напълно съгласна с Нумлок. Бой - твърдо не!
Но лекото, най-добре еднократно пошляпване, съпроводено със строга и обидена физиономия на родителя, който след тази сцена просто замълчава сърдито и се отдръпва от детето - има невероятен ефект.
Така любимото ни чадо - не просто разбира / често е твърде малко за да разбере с разума си/, но и някак на чисто сетивно ниво възприема, че твоето отношение към "нещо" е строго и безапелационно отрицателно. Например, провесването от прозореца на четиринайстия етаж...
Освен това научава детето, на ценен опит - че не винаги хората, около него са толкова мили и "даващи", каквито е изначало свикнало да приема родителите си.
Това прави децата по-предпазливи и по наблюдателни за реакиите на другите хора...
С това пошляпване, обаче се свършва след 7-8 година. После вече ,трябва само да се говори - детето вече има достатъчен умствен "багаж" за да разбере почти всички забрани и правила, ако му ги обясниш с подходящия речник.

Qui scribit, bis legit.

"Според мен това показва само неспособността на родителите да се справят с проблемите и разговарят с децата си"

Подписвам се с две ръце под това мнение. Доста бой съм изяла като малка, затова пък сега ми е трудно да бъда дори строга със сина си (на 2 години е). Физическата саморазправа е унижение и за двете страни, но преди всичко показва интелектуално безсилен родител. Чувала съм да казват, че има различни деца и някои "само бой ги оправя". Искрено се надявам никога да не ми се наложи да мисля така...

Аз съм ял пердах от майка ми по три пъти на ден (не помня преди или след ядене :)), а баща ми (лека му пръст), ме е драл само веднъж, но помня боя в детайли и до сега. Ходех на цигулка в "Музикална школа", но в града ни пристигна цирк и аз всеки ден се въртях там, а в къщи прилежно му свирех "нови" упражнения от школата. Е - хвана ме, че го лъжех разбира се - и такъв пердах ми хвърли (на голо по задника), че за цял живот запомних - лъжата не е хубаво нещо :)

Аз също съм пердашил моя син. Беше 4 или 5 годишен и донесе от детската градина "лоша" думичка. Другарката (тогава) Цонкова ме беше предупредила при едно от взиманията, че някакво дете я пуснало в групата и дечицата като папагалчета я цитирали под път и над път, та поиска съдействие от нас, да ги отучим заедно. И аз надълго и нашироко му обясних, че думата сама по себе си не е нещо кой знае какво, но че не трябва да се казва като "добър ден". И уж се разбрахме, докато един ден жена ми влетя пребледняла в хола (аз правех ремонт някакъв там) и със заекване ми рече "Разбери се със синчето ни, че аз ако почна, ще го удуша" :))) Тя си чела книжка в другата стая, нашия си играел, но изведнъж й рекъл "А ти пу..о, защо не свършиш нещо като тати, а само четеш." :))) И аз повторих упражнението на дядо му... Накарах го да ми разкаже какво е казал на майка си - след това го попитах знае ли, че тази дума не трябва да се употребява по този начин и след като каза "да", му рекох "не ти вярвам, че знаеш - събувай гащите". И го нашляпах яко по дупето :) Чак докато тръгна на училище, като чуеше непозната дума, най-напред ме питаше тихичко на ухо - "тати, 'еди какво си' може ли да се казва". И не само това - винаги е било достатъчно от тогава, да му казвам каквото и да било само по веднъж ... А днес сме на "наборе" и много работи мога да науча И от него.

Та за биенето на собствените деца, аз знам следното.
Майката пошляпва профилактично, но не боли.
Бащата бие веднъж, но навреме.
А регулярен бой от когото и да е не върши работа. Свиква се с него и може да доведе до обратен ефект - да покаже на детето, че сме безсилни.

Мисля, че и друг път сме коментирали нещо подобно и тогава го написах, но ми се иска да го напиша пак - никога не удряйте детето, когато сте ядосани! Може да ви е ядосало много, но е по-добре да преглътнете в момента и да го накажете по-късно, но никога не налагайте наказания докато сте афектирани. Веднъж големият син беше доста нагъл и понеже ми се беше насъбрало и от преди това, не можах да се сдържа и го шляпнах. Не беше силно, но и до сега съжалявам за това

По-добре преял, отколкото недоспал!

има един тип хора, които не разбират от приказка. Обикновено това са хората, яли много бой.

Не съм бита, не си и помислям да бия. Често обаче се чувствам безсилна. Уви!

Гледам на дъщеря си като на една приятелка. Досега не съм била никоя от дружките си, защо да го правя на детето си.

И много погрешно е да се мисли, че който не бит е разглезен. Може да не съм яла бой, но и до ден днешен от време на време ...хм, ми настръхва косата от някои интонации на моята мами, даже и по телефона. Бррр!

***

Moje bi podkrepqm mnenieto ti za pri4inite i tova za razbiraneto i az sam iala boj ot wreme na wreme no wse pak i az gi razbiram no i pro6tavam. W krajna smetka wseki si e izpuskal nervite ot wreme na wreme - a kogato sa i 2-ma stava lo6o, no tova se zabravq i pro6tava - za6toto ina4e kakvo - da mrazq sestra si 6toto sme se bili predi?

Hell is my home!

Родителите са си родители не ги иэбираме.
Дори да не са прави, почти не ти эачитат мнението, те са си те
самоуверени

Майка ми винаги е казвала, че боя показва само твоето безсилие да направиш каквото и да е друго, и вкъщи никога не сме имали подобен проблем. Единствено когато бях на 3 баба ме наби ама зловещо, но пък аз си го бях изпросила.
Ужасявам се от идеята,че мога да посегна на детето си. Най-яркия ми спомен за бой е от морето, когато съм била малка - докато ние обядвахме, на съседната маса една майка си хранеше детето по следния начин: пълни лъжица с нещо-си, удря му шамар то ревва и бум-лъжицата в устата. И така докат не изяде всичко.
Бррррр... И до сега като си спомня ме побиват тръпки!

за една съседка, която така нашляпа детето си (1,5 г.), защото си изцапало обувчиците! До ден днешен ме е яд, че не се намесих, макар да знам че не е редно.

Та тая "майка" наби момичето. То се разплака. Тя го нацелува.

***

боят наистина не е най-доброто средство за възпитание, но мисля че има нещо много по-ужасно. а това е сарказмът. една саркастична забележка може да разбие детската психика и да унижи достойнството на детето.
няма нищо по-лошо от родители, които се смятат за велики и изпробват остроумието си за сметка на детето, което е унизено в максимална степен. а това е все пак един малък човек със собствено достойнство.

психическото насилие е по-вредно, защото не отминава лесно и от само себе си.
Съгласен съм, че може да има моменти, когато съвсем лекото шамаросване да е единствения начин да се привлече вниманието сега, веднага.
Но това не бива да се повтаря.
Ако родителя свикне да изразява безсилието си чрез бой, няма да усети момента когато вече детето ще очаква от него обяснение, в какво е сбъркало и как да получи отново обичта на родителя си.
На детето обаче, ще му е по трудно да преодолее липсата на обич...
А безсилие, заради липса на любов?
И детето, и родителите му лесно ще свикнат с това да се изразяват само чрез бой, но това ли е единствения начин, да се забележат, да проявят силни емоции, за да разберат че са заедно?

"Като говориш с мен, ще мълчиш..."