разминаване

" Хората поемат по различни пътища, за да се осъществят и да намерят щастие. Ако не ги срещнеш по твоя път, това не означава, че са се изгубили."

Вярно ли е това? Сигурно всеки един човек има в живота си някой, с когото просто пътищата им са се ..разделили. Нищо особено катастрофално, или особено драматично. Просто на един етап тръгвате в различни посоки. Значи ли това, че нямате пресечни точки?

че не сте се срещнали на подходящото място в подходящото време.

А пък аз се чудех... едно друго нещо.......
Когато някой си отива, същото ли е като че ли е умрял?
И когато някой умира, същото ли е като че ли Само си отива???
....... извинявам се че съм оффтопик............... но такива мисли ми минават през главата в момента.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Смъртта е по-важна от живота. Животът е съвсем тривиален, повърхностен. Смъртта е по-дълбока. Чрез смъртта израстваш до истинския живот…а чрез живота само достигаш до смъртта и нищо повече.
Смени ударението: пренасочи вниманието. Ако започнеш да се интересуваш от смъртта, твоят живот ще се разкрие пред теб за първи път, защото в момента, в който престанеш да се притесняваш от смъртта, си постигнал живот, който не може да умре. В момента, в който си познал смъртта, си познал този живот, който е вечен.

Интересувай се повече от смъртта (и времето). Тя е точно тук и сега, зад ъгъла…присъстваща във всеки момент. Щом веднъж започнеш да се оглеждаш за нея, започваш да я осъзнаваш. Тя е тук; просто не забелязваш факта. Не само не забелязваш факта, но и бягаш от него. Затова влез в смъртта; скочи в нея. Това е най-трудното в медитацията, това е нейния аскетизъм; човек трябва да скочи в смъртта.


Ошо

не е същото. в моя живот не е същото, поне това, което се е случвало досега.
но това някой да си отиде, и да те остави, често е по-мъчително от други неща. знам ли. зависи от контекста.

Само че, когато някой си отива, на човек му се ще да е умрял.
Пък като умре, иска му се просто да си е отишъл.

Това е психологическа закачка.

и понеже е толкова важна, не трябва да се мисли за нея несериозно, трябва да знаеш всичко преди това, да си бил навсякъде, да си опитал по всеки начин, да минеш през всичко отново и отново, докато не стигнеш до себе си, и тогава ще си още далече от това което ти трябва да знаеш, преди да мислиш за смъртта...

трябва да се научиш да чакаш!

може и да имате пресечни точки, но това не означава само по себе си, че имате заедност. не означава, че сте се намерили.
хората са различни, съвсем всички са различни.
много често се случва да страдаме и да се ядосваме на някого, просто защото той не върви по пътя, който ние сме сметнали за уместен за него.
не зная доколко има смисъл в това, но се случва...
често, обаче, можем да минем дори за безсърдечни, ако у нас не се наблюдава известна, така да се каже контролирана, настойчивост всеки, който ни е "близък" да прави това, което ние решим, че е уместно и редно да прави.
не е ли някакъв вид куриоз това?
често в очите отстрани една майка, която плаче, страда и се ядосва, че детето й се жени, или отива в чужбина, или се захваща с кариера, която тя не одобрява, изглежда по-привързана, отколкото друга, която оставя този отделен човек, който е създала, да следва своя път.
кои майка и дете са "по-заедно"?
примери - колкото щеш.
това с майките е просто елементарно, но го написах като илюстрация...

Мдам.
Щеше да е закачка ако не беше вярно.
Точно тези неща му се искат на човек.
Защото егото му е в центъра на всичко.
Защото... тъжи по заминаването или загубата поради това, че човекът му липсва на него самия. А той си е миличък сам на себе си, и не иска да се лишава от присъствие, което му дава.
Защото се самосъжалява, че е останал сам.
Защото е егоист. И иска. И иска и да дава. Но като няма на кого, се чувства безполезен.
Защото е лаком за щастие.
А щастието има смисъл само докато сме тук.
Мдам...

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Нормално е , че не може да сме ръка за ръка с всички "близки "до сърцето ни хора...
Това , че не сме чисто физически заедно през годините обаче съвсем не е важно..........по-важно е, че сме се срещнали в живота с тях ...... понякога е дори по-хубаво.......че пътищата ни няма да се срещнат повече.....Връзката ни с тях на духовно ниво е перманентна и изчистена, а при среща "на живо"....е обременена от задръжки и предразсъдъци.......
Има хора с които не съм се срещал години наред......близки хора.........с годините те не ми стават по-малко близки......дори напротив....в мислите ми нашите отношения се "доразвиват" и "избистрят"......и тук е най-странното, когато ги срещна - някак си се чувстваме задължени да робуваме на легендата .......Колко много време мина !!!........Колко.....бла - бла.........просто не си признаваме че те са присъствали в мислите ни са свежи образи..............ОТ ЕЖЕДНЕВИЕТО НИ......
СУЕТА СУЕТА СУЕТА
Колко сме велики.........и слабопаметни......(глупости)
Това което се OPYтвам да кажа е : Веднъж достигнали определени нива на общуване с някого..........въпреки раздялата и липсата на контакт........оставаме близки (или далечни в зависимост от отношенията).....ЗАВИНАГИ.....


От друга страна......

Ти разбираш щастието повече от мен ... като че ли.
"А щастието има смисъл само докато сме тук. " - може би е така. Как да узная ? И изобщо какво е това чудо на фона на чудото - самоосъзнаване и чудото - време ?

Част от щастието, може би голяма - това е любимия човек. Загубата му е лична ... не се забелязва разлика между загуба в живота и загуба чрез смъртта... принципно, за повечето хора. В частност - има такъв израз ... "Млад си отиде, не позна радостите на живота ...". Живота на този, когото обичаме, интересуваме се как да го направим щастлив. По принцип. Дори и без да се видим някога, и да се обичаме например... зависи там, дали има такава възможност. Прекрасен пример е Майката. Тя дава живота си дори . По принцип пак де... Де й разликата ? За едното знаем какво е, за другото - нищо не знаем. Фактология.