Жертва

Лесно е да кажеш обичам те,по-трудно е да го докажеш.
Склонни ли сте да изрискувате своя живот,за да запазите този на любимия?
Ако в спасителната лодка има място само за един,то Вие ще го отстъпите ли на вашата половинка?

Прави каквото трябва пък да става каквото ще

Horata sa egoisti i instinkta za samosuhranenie trudno se prevuzmogva.Vseki se kulne v goliamata lubov,no edva li niakoi shte napravi takova neshto.
Mai tova ostana samo vuv filmite

Не ми харесва въпросът ти. Виждала съм да го правят. Но спасен нямаше.

Обичам те не се доказва. Обичам те се живее. Иначе става кауза, а каузите миришат на смърт. (Циганска поговорка)

е лесно да се удариш в гърдите как би щурмувал Кандахар, ако любимата ти е там. Особено ако не си бил там.

Не мисля, че в нета е лесно. Напротив. Лесно е в живота. Щурмуваш и превземаш. С оръжие, с пари, с физическа сила, с всички средства. В нета си говорим и спорим. С такива методи победите са по-трудно постижими, понеже става дума за борба на ценности. Не на оръжия. Ценностите не се променят от ден за ден. Дори и ако става дума само за изваждането от праха на скътани поради стечения на обстоятелствата живи такива. Не казвам, че е невъзможно, но е бавно и постепенно. Понякога изнервящо бавно. Понеже прах пада непрекъснато. Но пък е вълнуващо. Събуждането, де.

Впрочем, според теб, Ромео и Жулиета как биха отговорили на въпросчето?

които не се върнаха от Ангола и Ирак.

(Ако над теб се вият лешояди, колата ти се е скапала и си в центъра на Сахара-закъсал си го...
Поговорка на пустинните плъхове)

Правилно си ме разбрал. За такива каузи ставаше дума. И за непревръщането на любовта в нещо подобно.

А ако си го закъсал, най-перспективното нещо е да се опреш на любовта си. Тя е животът ти. Не чуждата кауза. Другото са популистки лозунги на вестникарите или раздаване на пенсии на ветераните от войната. Колкото от благотворителност, толкова и за да не се пречкат на пазара на труда.

разбира се :))))
че какъв ще е живота после без него.....просто губи смисъла си...
пък и не ме е страх от смъртта:)

[wdignat palec]

The big wheel keeps on turning...

Добра си, явно. Хайде докрай, тогава. Без да умираш. А би ли го освободила от присъствието си, ако виждаш, че то го убива?

разбера се .....
също бих избягала.....ако усетя че той ме задушава:))))
всъщност май съм съвършен егоист....

и само това:))))
не обичам да отварям теми с по две думи вътре:)))

Az ne obicham da pliampam (ups?)
Sywyrshenno izkazwane! Kakwo ochakwash da dobawia?!

The big wheel keeps on turning...

Ти луд/а ли си, бе?!!!!! Пробвал/а ли си в екстремна обстановка да спасяваш някой друг освен себе си? На мен ми се е случвало и единственото, което направих е да се освободя от ръцете, увили се около врата ми и теглещи ме към дълбокото. Е, момичето имаше късмет и достатъчно воля да се задържи сама над водата, докато си поема дъх, ама да не би то да е правило жертва, като се уви около мен и ме потопи под водата? Като то не прави жертва за мен защо аз трябва да правя за него? И дори да направя с какво право ще я приеме? Да не е по-добро от мен? Съмнявам се, ако наистина приеме жертвата.

Голяма простотия са това жертвите. Но за Графинята веднага бих се жертвал. Ех! :)))

Da dokazvash ? Che to ako obichash - niama da mislish dali da riskuvash zivota si :-)))

На самотен остров
ще те намеря...

Прекалено екстремна е тази ситуация и надали някой от тук пишещите би изпаднал даже и веднъж в нея. И прилча на онези тестове от вестниците, които като прочетеш въпросите и отговорите можеш да получиш какъвто си поискаш резултат - според нуждите в момета :)
А Питагор беше казал, че любовта е теорема, която се доказва всеки ден ;о) Така че и без героизъм би могло доста да се каже/покаже.

И тя би те жертвала за себе си:))

ами какво....тук е мястото на думите а не на жестовете:)

жертвата на собствения си живот за "доказване" на любовта е по-скоро абстрактна крайност /в отговор на моя тема някой каза "стига с розовите книжки и филмчета"/, извършена в пристъп на безумие, защото инстинкта за самосъхранение е по-силен от любовта

жертвата за "доказване" на любовта може да бъде и емоционална, психическа, социална и т.н. - колко от нас пренебрегват или биха пренебрегнали общественото мнение и по-скоро в общностите: колеги, приятели, семейство, биха пренебрегнали традиции, култура, бит и т.н. /хайде да не стават досадна в изреждането/
в името на последната ми, голяма любов трябваше да жертваме добруването с родителите и рода си - и двамата не можахме да се пречупим /наречете ни егоисти или както ще, но сме реалисти и знаем, че утре емоцията ще отстъпи и разликите между нас ще се задълбочат, защото не можем да прекъснем корените си/

възниква въпрос "има ли смисъл от жертва" - не знам, но опита ми показа, че не си струват жертвите, колкото и малки да са, в момент на отрезвяване разбираш, че не са били разбрани, оценени от другата страна и си загубил част от себе си за нищото... ако се върна на жертвата на нечий живот - никой не бива да върви срещу природата, съдбата и т.п. - не може да реши дали неговия или нейния живот е по-ценен и дали след съответната жертва ще остане по-ценния живот ... стигаме до естествения подбор /но това е друга тема/

Само че аз питах за любовта. В нея задухът идва само от безлюбовния въздух. А той е по-задушаващ там, където ще избягаш отколкото там, откъдето би избягала.

П.П. Няма съвършени егоисти, нито съвършени алтруисти. Понеже няма съвършени хора. Има различни хора с различен избор. И знаеш ли кое е най-трудното на този избор? Не да умреш заради кауза. Това е най-безболезненото. Не да спасяваш живот с живот. Това е революционно-романтично, но нехуманистично, защото в основата му стои отричането на ценността на човешкия живот - пък бил той в случая и твоя.

Най-трудното е да избереш своя живот и да си повярваш, че така си най-полезен за всички. И да го живееш без компромиси към него, към живота. Това с бягство не става. Точно обратното. Със завръщане към себе си. А в любовта това завръщане е и към другия. Границата между теб и него не е телена мрежа. Затова и саможертвата най-често е убийство. Според мен.