Маската

Мислех си и искам да ви попитам давали ли сте си сметка, каква е маската, която си слагате...Или може би имате много маски в театъра на живота, от ролите в които влизаме или ни вкарват, в който ни се налага да сме истински но и да играем...Свалете любимата маска и я разгледайте, ако това не ви плаши разбира се, ако не искамнещо прекалено...
Като се приберете вечер и я свалите, какъв е човека в огледалото който виждате - или вече сте се срастнали???


Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Някога си ги махах, но сега вече съм се сраснал с тях. Така е по-добре, Не усещам болката от слагането и махането. А какви са те - непомня. Страхувам се, че ако ги опиша мога да опиша не тях, а това което е отдолу!

искреността Ви в театъра на абсурда печели моето уважение, Sir!!!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Дадох си...преди време.
Откакто живея без маска...резултатът е плачевен.
Един съвет от мен - не сваляйте маските, те са полезни и необходими...

Мдааааааааааа....и неееееееееееее...
люлея се...
разглеждам моята и мога да я свалям...Боли ме когато видят истинското ми лице и ми изгорят Магарешката кожа, като в онази приказка, но тогава ги пращам през девет планини в десета и подлагам на хилади проверяващи изпитания - някой се връщат, други се губят по пътя...Случва се за загубилите се и изгорили ме да мисля, но малко докато ги забравя,когато се връщам към себе си...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Тиква, това моето е вече болест, а не роля в театъра! Понякога толкова добре играя, че дори себе си заблуждавам. Хубавото е, че доктора каза, че вече съм по-добре и ако слушам ще ми подари още една инжекция

Не разбрах...какво виждаш, когато я свалиш?
А често ли я сваляш, или само когато си вечер пред огледалото?

артиста да бъде публика в собственото си представление????
Случвало ли ти се е?
нямам идея защо питам, просто ми хрумна, че знаеш отговор по-интересен от моя....
За себе си имам отговор и той е едно мое ДА!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Аплодисментите разтреляха героите! Да!

Винаги вечер я свалям, когото през деня съм я носила...После връщам лентата назад, за да видя до колко добре съм свързала маската с ролята...
Понякога тя пада сама, обезоръжена и ненужна..
Понякога не си я слагам и хуквам като рицар без броня имам белези но не се срамувам от тях...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

По-скоро е второто-лично аз дотолкова съм се сраснала с маската си,че се страхувам какво ще стане ако се опитам да я сваляИскам да я махна-иде ми да раздера лицето си,но се страхувам...

Щастието е въпрос на гледна точка!

От къде идва страхът: От това какво ще видиш ти, какво е станало стеб зад маската? Или от това какво ще видят другите?
Защо маските повече да се харесват????
Ако можеш ми отговори?

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

" А какъв е звукът от пласкането на една ръка?..."
Смехът във залата се сля с плача.
Трагедията е комедия от грешки,
комедията е трагедията в грешките...
Оглеждаме се, може и да сме сами,
но винаги сме още няколко и всички сме объркани понякога...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Може би страхът идва от това какво ще видят другите...не бързай да ми отговориш да не живея за другите хора,аз просто се нагаждам към обстоятелствата...Може би затова предпочитам да бъда по-скоро сама отколкото да върша или приказвам безмислени неща,колкото да мине времето...Маските ми ме натоварват,изцеждат ми силите от преструвки а вътрешно се ненавиждам за тази си слабост да бъда аз,истинската аз...Това противоречие е като омагьосан кръг...Да ги махна или да не ги махна?Тъкмо когато се реша да го направя(лъжа те,май никога не съм се решавала-нямам толкова смелост),и поредното обстоятелство ме връща назад...Осъзнавам,че ако бъда аз,ще остана съвсем,съвсем сама...Не съм прекрасна,не съм и ужасна,просто малко са хората,малко са характерите,малко са личностите от които имам нужда...Не съм ги срещала,не ги познавам и това ме кара да си мисля че или са ужасно малко или всичките са с маски...а така още по-трудно ще ги позная...
Не мога да сваля маската си защото знам че първия пред който го напрявя ще ме смачка или поне ще се опита да го направи...достатъчно зле се чувствам и така...Наречи ме мнителна,подозрителна,докачлива,обвини ме че не обичам хората и ... ще бъдеш прав/а:))

П.П.Надявам се да умееш да четеш м/у редовете-така ще разбереш какво имам предвид:))



Щастието е въпрос на гледна точка!

Разбирам...Това е твоя начин и аз не искам да го променям дори не казвам, че моя е по-добър...Маската е граница и защита имаме нужда от нея, но не бива да забравяме и да губим себе си, само това знам - и мен ме е страх, но мога да си позволя дасе разкривам, когато имам нужда от това и го правя заради себе си...Често с случва да допусна някой в моя свят и той да го разруши/недоверчива съм, но се предоверявам:)))/...
После събирам парчетата...и си давам сметка, че съм имала нужда да загубя някоя илюзия и да преподредя нещата, не съжалявам...
Когато съм без маска искам това което ми се полага и знам че мога да дам разбиране и доверие на някого само толкова колкото давам на себе си...
И така и все така скитащо и преоткриващо метаморфозно продължавам да следвам личната си легенда...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Звучи потресаващо ужасно...побиват ме тръпки....но за съжаление е така....всички носим маските си....Губим ли себе си?
Ще доиде денят, и всички ще идем на последен бал, бал без грим и без маски....помниш ли? Под бяла рокля, крила беше чепатото си тяло, а във високите обувки копитата си....и порите ти пак се отварят с грохот, и бълват пот...и страшен леден смях....всяка вечер....сваляики грима...
Съжалявам......тъжно е....
Но пак се усмихвам

Не знам какво са писали МЛАДИТЕ хора но знам едно - с възрастта маската (каквато и да я имаме) се доближава до "облика ни".
И тук ще падне въпросът "А кой е обликът ни".
Ми кой знае кой е обликът ни?! Дали и той не е скрит зад маска?
А пък аз ВМЕСТО ОТГОВОР ще задам един въпрос:
Представете си:
Имате избор. Какъв да сте:
1. Дориан Грей
2. Портретът му

Хихихихихихииииииииииииии.....
Благодаря за разбирането..............

Quot homines, tot sententiae.

Да имаш избор означава през цялото време на избирането да си даваш сметка, че си поне Оскар Уайлд.

Ех, Маг, мисля, че този път си безумно и неуспоримо прав!
А освен всичко "Портретът на Дориан Грей" на Оскард Уайлд ми е любимата книга/или поне една от най-любимите/!!!
Избирам да съм Дориан, нещо като да съм Я. преди да съм Тиква - ако ме разбираш!!!!Заставам зад всяка дума и зад всяко свое поведение, признавам си и непрегрешеното, а понякога прошката, която давам на себе си или на някого е най-голямото наказание!!!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Можем да носим маските си, без да губим себе си и да ги сваляме само ако се познаваме добре зад тях и си даваме сметка за какво са ни в даденият епизод...А Смъртта - "Тя е занимание самотно", толкова малки смъртички преживяваме, толкова често умираме и се раждаме ежедневно точно за да се разпознаваме освобождаващо и болезнено в ситуациите и хората.Немислиш ли????Тоталността и защо чак тогава да сме истински???
Знаеш ли асоциативно се сещам, обаче нещо, обичам да наблюдавам хората когато спят, тогава те нямат маски, тогава виждам истинските им лица...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!