мога

да обичам, мога и да мразя.
това, което не мога, е да бъда посредствен в чувствата си. в тях винаги съм краен, дори когато разумът ми подсказва, че не съм прав.

вярно ли е, че това е присъщо само за младостта?

пазете се, хапя!

на младостта е да имаш чувството, че всичко което ти се случва, се случва на целия свят, при това за пръв път.....когато това усещане те напусне си престанал да бъдеш млад. Използвай го, защото винаги ще има кой да те потупва по рамото и да ти казма: "ееех, мойто момче - ти отиваш незнам си къде, аз три пъти не можах да стигна..." Истината е, че не можеж да имаш всичко веднага, а ми се струва, че не и нужно...освободи естествения ход на младостта си (въпреки, че при теб става дума за детство още) и гледай
С големи, отворени очи......и виждай!

Мдааа, "силно да любя и мразя...."

Един ден ще можеш. А може и никога да не се научиш. Това не е същественото. Някой хора са по-щастливи така. Бащата на една моя приятелка казваше: "Искам да живея просто, да не обичам и да не мразя, както е при животните, всичко се подчинява на инстинкти, без да осъзнават какво в действителност представляват те!"..... и беше много прав. Пожелавам ти го!

не ми хареса този твой критерий :))) :Р
отдавна съм забравил чувството, за което говориш (а ти всъщност не говориш ли за усещането, че това, което ти се случва, е едва ли не уникално и че никой друг не го е изпитвал? май не успях да те разбера съвсем добре )
имам разни други усещания, че са ми се случвали неща, които никога не са ми се случвали (не само deja vu) или неща, които се случват на други хора, а сякаш се случват и на мен, абе няма значение това.

за друго говоря - за младостта като духовно състояние, не като физичесто. наивността и незрялостта, за която говориш ти, са в резултат на липсата на опит и са присъщи обикновено на младите хора, но не е закон това, по скоро съвпадение.

и човек не остарява ли в момента, в който си казва "вече съм бил там..." или "я да го давам по спокойно..."?
познавам и 20 годишни старци. или 50 годишни хлапетии :))

мерси за предположението че при мен става дума за детство, прекрасно е цял живот да пазиш детето в себе си, но аз лично не искам да се връщам там, за мен определено не беше най щастливия период от живота ми.

може да се каже, че сега ми е добре и става все по добре, интересува ме как да се запази това състояние...

От всичко, което си написал, най-радостното е, че има нещо което се подобрява.. ако чувстваш токова нещо, наистина, няма да те тормози въпроса как да го съхраниш, то ще стане част от по-добрия, от по-младия теб:)

for un/usual suspects only

ами да :))
винаги съм мечтал за истински чувства и емоции и може да се каже, че сега съм по щастлив от всякога, щастлив съм дори когато съм нещастен :)

само че ме е страх, че това може да е преходно. това усещане толкова близо до свободата...

и затова питах дали е присъщо само за младостта

моля ти се, не ми пожелавай такива неща
не си ме разбрала! аз не се оплаквам, зная как да НЕ бъда краен, научил съм се, но не искам, искам да съм краен в емоциите и чувствата си. искам да бъда още по краен дори :)

не искам да живея просто
искам да впрегна животинската си сила в човешки страсти

страх ме е, че някой ден и аз може да разсъждавам на глас като бащата на твоята приятелка. а в сърцето си да страдам...

ще имаш усещането, че е временно. Няма да се отървеш докато е само "близо до":)

for un/usual suspects only

Много черно и бяло ми се струва, това което казваш, а в живота има и други нюанси, които можеш да откриеш, аз се опитвам...Мисля, че или да обичаш или да мразиш - това е начина да живееш просто и да не се замисляш тлеещо в емоцията...
Любовта и омразата са едно и също нещо...В омразата има много любов, защото можеш да намразиш само нещо което си обичал или, в което си вложил очаквания, но си ги загубил...Противоположното чувство на любовтта е безразличието - едно огромна пуста празнота...
Пиша всичко това до теб и до себе си, защото понякога и аз съм много крайна в еднообразието...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

без никкави дълбоки размисли за светлосенки и нюанси.

НЕ ТЕ ЛИ МЪРЗИ?

Щото мен ме. Особено пък за второто. Хайде, обичта като дойде, не пита. Било към отсрещен пол, дете, животно, любимо занимание.
Ама да мразя... Кой пък е чак толкова важен, единствен и незаменим, че да си струва да се хабя толкова. Ц. Мързи ме. Да живее там и толкоз.... Само да не ми се мота в краката...

Вярно е, че се опитваш да хапеш. Вероятно е, че още не можеш.
Сигурно не си посредствен. Разумът си е валиден.
ТочИ зъбите.
Смея се видимо старателно.
Окуражавам те!

Спи ми се и май ми е скучно. Нещо такова.

си симпатяга ти
или аз съм в прекалено добро настроение :)
понякога само хапя

пазете се, хапя!

хубаво го рече :))
преди много време бях пуснал една тема за преливането на крайностите - че истинската любов не може без мъничко омраза, както и обратното.

а за нюансите - колкото по силни стават емоциите, толкова повече изкривяват вселената на нашите взаимоотношения, което пък предизвиква вълни много по силни от нюансите на размитите и непълноценни усещания и чувства...

пазете се, хапя!

обикновено тези емоции са кратки, изключително интензивни и изпепеляващи.
не, не ме мързи.
не, не се уморявам.
що да ми е лесно като може да е трудно?
огънят носи и болка и топлина, зависи колко близко си :))

пазете се, хапя!