..........********
28 отговора
282 прегледа
..........********
.......Темата: За ......снега........ - (и както се казваше по родните естради навремето)......и...още нещо......
Нямате ли усещането , че с времето закърнява способността ни да усещаме ......мириса .......настроението.......уюта на последните декемврийски дни !!! Знам сега е едва 9-ти....но надали това е най важното.......
Остаряваме ли..???(някои от нас) Просто загрубяваме....?!.........Или просто станахме прекалено "големи " за да се усетим като малката кибритопродавачка - да ..........сгреем с дъха си премръзнали ръце с бавна крачка да обиколим града ....без помисли за желани покупки , кроежи на еснафски планове за празниците.....тем подобни мисли.......... - просто да погледнем с онези си очи с които някога забелязвахме и другата страна на нещата.....с които усещахме цялата топлина на предновогодишната атмосфера въпреки ниските температури и празните си джобове..........
.........ето това е магията на този месец.........кара ме да пиша подобни неща....
От друга страна......
Нямате ли усещането , че с времето закърнява способността ни да усещаме ......мириса .......настроението.......уюта на последните декемврийски дни !!! Знам сега е едва 9-ти....но надали това е най важното.......
Остаряваме ли..???(някои от нас) Просто загрубяваме....?!.........Или просто станахме прекалено "големи " за да се усетим като малката кибритопродавачка - да ..........сгреем с дъха си премръзнали ръце с бавна крачка да обиколим града ....без помисли за желани покупки , кроежи на еснафски планове за празниците.....тем подобни мисли.......... - просто да погледнем с онези си очи с които някога забелязвахме и другата страна на нещата.....с които усещахме цялата топлина на предновогодишната атмосфера въпреки ниските температури и празните си джобове..........
.........ето това е магията на този месец.........кара ме да пиша подобни неща....
От друга страна......
Re: OPYYYYYYYYYYYYYYYYYYYY
Привет - толкова се радвам. Пуснах постинг като се появи по темата,
обаче гледам не е бил приет... както и да е нещо стана тогава на компа.
Точно така - закърняхме, загрубяхме без теб ... тук.
- Ама ти " щурчо где така ... ????" - пита те една мравчица
която иска ей така - мечтае си просто така да повърви през града,
да погледа гирляндите от светлинки по дърветата, да забрави снобарското
боричкане за пари, да забрави, колко много неща не може да си позволи..
и да крачи само с отворените си сетива за красивото, за празничното, което
се изплъзва и още не е нахлуло в домовете и душите ни... и когато се почувства
изгубена в скования от студ зимен град... и когато не намери и стотинки за
чай за да стопли премръзналите ръце, да намери във джоба си няколко семки
останали от горещото лято... там някъде .. ядени на едно езеро, край един квартал със един човек........
и да стопли душата си със спомена,
за безгрижния летен миг - щастие - когато се взираше пак във светлинки, но
отразени от водната повърхност на езерото .... а зад нея гордо и величествена
постройка на църква .... и споменът на мравчицата да стопли бедното й мъничко
сърчице със сравнението направено от лятото... тогава църквата беше за нея
като ХРАМ НА ЛЮБОВТА, лудуващите светлинки по повърхността на езерото, като звездна благословия за щастието ....
Малка мравка, разхождаща се сред светлините на града.... възтрогната и търсеща да открие стъпалото на изгубения ХРАМ .... във вечния град на СУЕТАТА, за да почувства истинския празник......
Привет на пишещото кралско войнство тук
обаче гледам не е бил приет... както и да е нещо стана тогава на компа.
Точно така - закърняхме, загрубяхме без теб ... тук.
- Ама ти " щурчо где така ... ????" - пита те една мравчица
която иска ей така - мечтае си просто така да повърви през града,
да погледа гирляндите от светлинки по дърветата, да забрави снобарското
боричкане за пари, да забрави, колко много неща не може да си позволи..
и да крачи само с отворените си сетива за красивото, за празничното, което
се изплъзва и още не е нахлуло в домовете и душите ни... и когато се почувства
изгубена в скования от студ зимен град... и когато не намери и стотинки за
чай за да стопли премръзналите ръце, да намери във джоба си няколко семки
останали от горещото лято... там някъде .. ядени на едно езеро, край един квартал със един човек........
и да стопли душата си със спомена,
за безгрижния летен миг - щастие - когато се взираше пак във светлинки, но
отразени от водната повърхност на езерото .... а зад нея гордо и величествена
постройка на църква .... и споменът на мравчицата да стопли бедното й мъничко
сърчице със сравнението направено от лятото... тогава църквата беше за нея
като ХРАМ НА ЛЮБОВТА, лудуващите светлинки по повърхността на езерото, като звездна благословия за щастието ....
Малка мравка, разхождаща се сред светлините на града.... възтрогната и търсеща да открие стъпалото на изгубения ХРАМ .... във вечния град на СУЕТАТА, за да почувства истинския празник......
Привет на пишещото кралско войнство тук
Re: OPYYYYYYYYYYYYYYYYYYYY
тежко ти е значи, да носиш тази дума подръка...
има и по леки думи... мъж, жена... от нас си зависи, колко сериозност, несериозност и всичко останало ще вложим в тях...
а междувременно, връщам и снега на ОПY , eто го, нека се сипе тихо...
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
"* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
"* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
има и по леки думи... мъж, жена... от нас си зависи, колко сериозност, несериозност и всичко останало ще вложим в тях...
а междувременно, връщам и снега на ОПY , eто го, нека се сипе тихо...
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
"* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
"* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Re: ..........********
Опи! Романтична душо! Здравей! Едно бяло, бяло ми става и топличко като чета, бе - чак ме е срам, че съм страшно-ужасно зиморничава и не ми се търкаля в снега както едно време... Знаеш ли какво правих вчера? - търсих един адрес из "Надежда", изнервих се, паркирах зад някакъв блок и си купих кафенце, седнах на някаква пейка и си мислих за хубави неща, всичко ми се оправи - и не ми беше студено, и радостно ми стана, ще се пробвам и по снежно време да повися безцелно навън. Само вятър да няма! (и време да имам...) 
Знаех си, че няма опасност тук да се вкисна, ей!
- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.
Едно бяло, бяло ми става и топличко като чета, бе - чак ме е срам, че съм страшно-ужасно зиморничава и не ми се търкаля в снега както едно време... Знаеш ли какво правих вчера? - търсих един адрес из "Надежда", изнервих се, паркирах зад някакъв блок и си купих кафенце, седнах на някаква пейка и си мислих за хубави неща, всичко ми се оправи - и не ми беше студено, и радостно ми стана, ще се пробвам и по снежно време да повися безцелно навън. Само вятър да няма! (и време да имам...)
Знаех си, че няма опасност тук да се вкисна, ей!
- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.
Опииииииии!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Опи, Гърмовержецо, Снегоносецо, Миротворецо, Сладкодумнико...
Радвам се, че пак си тук и пак си същия! Не си мръднал да му се не види!
Онзи ден тук имаше трима души на покрива с едни оръдия за изкуствен сняг. Ама аз първо се заблудих, че вали :-))))))) После гледам - пред мен вали, зад мен - не. Викам - брех, да му... точки-точки... се не види, каква инсинуация! Тъкмо очаквах дядо ми Мраз да скокне с чувалчето и да ми подари нещичко.
А то ти трябвало да си... и без това Жилетът ти се е изтъркал... та май вече мязаш на дядо Мраз
What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.
Радвам се, че пак си тук и пак си същия! Не си мръднал да му се не види!
Онзи ден тук имаше трима души на покрива с едни оръдия за изкуствен сняг. Ама аз първо се заблудих, че вали :-))))))) После гледам - пред мен вали, зад мен - не. Викам - брех, да му... точки-точки... се не види, каква инсинуация! Тъкмо очаквах дядо ми Мраз да скокне с чувалчето и да ми подари нещичко.
А то ти трябвало да си... и без това Жилетът ти се е изтъркал... та май вече мязаш на дядо Мраз
What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.