Искам да говоря

и не ми пука дали ще ме чуят.

Искам да говоря. Искам да приказвам. Да дрънкам.
Открих перфектен начин да се справям със стреса – като говоря.
Когато идете на психиатър, какво прави той в 99% от случаите? Дава ви хапчета? Затваря ви в лудница? Не, съвсем не – много по просто, настанява ви на удобно кресло и ви Слуша. А вие говорите. Споделяте детството си. Или разказвате безмислените си сънища. И ви става толкова по добре...
Но защо да плащаме на психиатър? Всеки човек може да ви изслуша. ТежкО на тези, които нямат приятели. Скитникът, който говори на кучетата си, пияницата, който дърдори, вика и пее в полупразния рейс, бабичката с торбите амбалаж, която си говори сама...

Имам нужда да говоря. Ако не да говоря, то да пиша. Дори няма значение какво говоря и за какво пиша. Не смятам, че разкривам интимната си и неповторима личност. Нещо повече - не смятам, че който и да е има нещо за криене. Няма други граници, освен тези, които сами сме си поставили...

Шшшшт... Ще ви кажа една голяма тайна за себе си..............



...............



Аз съм празен. Като стомна за вода, като ефирен съд, като сфера от мълчание и тишина. Само че... В мен навлизат разни неща. Проникват. Просмукват се. Дорби неща. И лоши неща. Миризми и аромати, вкусове и докосвания. Звуци, мисли емоции. Непрекъснато преминават през невидимите ми мембрани и се съвкупявят вътре в мен сред плодородната ми празнота. И се раждат... и ме запълват... чувства, желания, мисли, разсъждения.

Човешкото съзнание е като лодка, която плува в океана на възприятията. Колкото по натоварена е тази лодка, толкова по дълбоко гази, понякога загребва прекомерно много вода, понякога потъва и тогава е страшно.
Не харесвам нещата, които влизат в моята празнота. И ги харесвам. Не мога да живея без тях, те са моя живот. Но и не мога да живея с тях. Защото ме убиват. Затова ги изхвърлям от себе си. Как ли? Много просто - като говоря.
Колко се заблуждават монасите, обрекли се на мълчание! Колко грешат ламите проповядващи медитация сред аскетизъм като път към нирвана! Не можем да преградим нашата празнота. Не бива да издигаме стени, защото тези стени ще ни затворят в храма на огледалата, където нищо не е истинско.
Стените трябва да се срутват. Като Берлинската стена – с песен и с желание. Затова оставям всичко да проникне в мен. Наслаждавам му се. И после го изхвърлям от себе си. Защото така трябва. Освобождавам се от мислите си. И от думите се отървавам. Всичко преминава през мен и все по-кратко се задържа.

Защо хората могат да говорят? За да си общуват ли? За да се карат, за да се лъжат, за да правят планове за убийства? Не, не затова...

Защо вият вълците нощем? Дали си говорят? Да. Но не помежду си. Говорят си със вселената.
Искам и аз да говоря с вселената. И хич не ми пука дали ще ме чуе.....





Кажете, обичате ли да говорите?

пазете се, хапя!

искаМ да говоря
искаМ да ме чуят
Мtel
Или както беше по Каналето - искаш, ама няМа

Само че в този случай има.
И приятели всеки човек има.
Или поне всеки може да успее да си намери психиятър. Така си мисля.

Заповядай, седни.
Как си?
Не, настоявам, седни. Виж колко е меко канапето.

Хе, никога не съм ходила на психиятър. Не, не се смей, наистина.
А искам да ме хипнотизират. И да ми задават глупави въпроси.
Но ме е страх. От това, което може да кажа.
Не че има нещо, което крия.

Разбира се, че обичам да говоря. Понякога дори става така, че не могат да ми затворят устата. Понякога.

"Защо запълвате пустото с празното?"
Когато бях много малка понякога преписвах стихотворения за да се уча да пиша. Преписвах ги в една синя тетрадка. Тами имаше едно стихотворение за една "Стомна намерена при разкопки".
Сега сигурно няма да успея да я намеря.

Знаеш ли, че някой хора имат дарбата да говорят много, а да не казват нищо.

А аз не разбирам думите. Май е заразна болест. Преди не бях болна. А сега не съм единствената. Не разбирам думите. Не разбирам смисъла им. Чувам ги, стигат до съзнанието ми, но от там нататък - нищо. Каквото и да ми говорят за мен не значи нищо повече освен думи. Думи без смисъл. Няма глаголи, подлози, нарицателни. Няма действия, движение. И ако думите в изречението ми харесва как звучат, значи то е хубаво. Само букви, срички, звуци. И никакъв смисъл. Чудя се дали има лекарство.

Сега май нямаше какво да кажа :)

Kogato danoto e ednovremenno pod i nad teb, kogato kakvoto i da kajeshn e vse edno i vapreki tova ima zna4enie...
Probval li si da govoriah pod voda da si kajesh imeto i tova koy si - ot kade idvash i nakade otivash- dumite izlizat kato mehur4eta i se raztvariat...
samo ribite znayat tova i go 4uvat...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Naskoro me podsetiha,4e i sweshtenicite w cyrkwite prawqt syshtoto kato psiholozite-izslushwat izpowqdwashtiqt se.

Kogoto i da predpo4ete 4owek,ne biwa da syhranqwa nito grehowete,nito dobrinite si w tajna.Osobenno pyk problemite.Towa si e moe mnenie.

Nazdrawe,za praznika!

Зъб за з... усмивка,
око за обич

:))

Tazi twoq usmiwka,kato tolerantnost kym sweshtennicite li da q razbiram Doktore?!?
Ili kato prismeh nad napisanata ot men glupost!?!


Wesela nedelq ti zelaq,bez zna4enie koe ot dwete e!

Зъб за з... усмивка,
око за обич

Хайде говори, де. Аз обичам да слушам. Понякога казвам какво мисля, ама това
май не те интересува :)

Eй твърде много съм съгласна с тебзащото няма никаво значение, какво ще ти кажа, и аз нищо няма да ти кажа..и какво от това, да ти кажа ли? НИЩО! даваи, даваи, получаваш отличен 3 и една втора....за дето си така кух, и за флуидите дето с емотаят из моята черупка...да ти разкажа ли..да обичам да говоря....ужасно ме кара да просветкам от кеф...бррр...даммм..и повече обичам да пея песни всякакви, дълги или само припеви.....
ама много ми хареса това за изхвърлянето на емоците....досега не се бях сещала да ги изхвърлям, и сега разбирам, колко сам се задръстила...спомням си колко е готино да си празен.....ще ти кажа и аз една тайна...аз съм шизофреник..и го съзнавам....и ми е гот, защото знам едно нещо, което никои незнае..знам една истина....и ти ще я научиш някой ден...
Брейййййй БРАВО!
Отивам в страната фантазия.....