Справедливост

в каква справедливост вярвате , поетичната справедливост, или тази която сами въвеждате...

(от невярващ е въпроса)

аз вярвам, защото съм получила и наблюдавала достатъчно доказателства, че справедливост съществува..
винаги идва "видов ден"..и то много по- бързо, отколкото си мислят някои..
както важи и обратното, разбира се..има отплата и за доброто..

Само че, направих едно разграничение -

дали е възможно да се "донася" справедливост, и изразява (което може и превратно се разбере "налага"), или трябва да се разчита на естественото идване на видов ден, без да се правят лични усилия в тази посока, да се предизвика идването по-бързо?
Дали има баланс...

personalna xarakteristika spravedlivost. Osven v Amerika, kadeto misljat, 4e ima i dryga 'te i drygi neshta misljat, nali sa mladi..

To wire machines is a job. To connect people is an art.

хмм..сетих се за това "бог дава, но в кошара не вкарва"
за справедливостта..има принцип на справедливостта, който е общовалиден и влияе на всички, независимо дали вярва в него човек или не..дали прави нещо човек,или не принципа не се променя..
но този принцип е заложен и в нас..в това, което сме..би трябвало всички ние да искаме справедливост за себе си и за другите..макар че най- често се задоволяваме, кога получим справедливост..стига да е в наша полза..или да не получим, ако е за възмездие..нали..егоистично, но се води "човещинка", макар че Човещината е нещо съвсем друго..
та с 2 думи- двустранно е..правим това, което мислим за правилно...
но и справедливостта като принцип си идва..като баланс, равновесие..

дали може да се налага справедливост..може..когато става въпрос за възмездие, а ти май за този вид говориш..когато трябва да се плати сметката...да не мислиш, че който трябва да плаща го прави с песен на уста??мнеее...налага се плати..възмездието се налага..факт..

вярвам, във въвежданата от мен справедливост - иначе, не бих я въвеждал или не бих се осланял на нея

но не вярвам, че съм справедлив - и не съм де.


а какво разбираш под поетична справедливост

или дотам и обратно

това е другия вариант, да оставиш на съдбата да решава... може и да не го разбирам точно, не съм поет...

а те поетите така ли викат

съдбата да го решава


хехех, не знам

според мен справедливостта е тук и сега, иначе не е точно справедливост - въпреки, че се използва тази дума

не знам на мен ми е трудно да приема израза и справедливостта възтържествува - ако е материално изражение сигурно и след 100 години може да е справедливост - но когато е чувство, отношение - което вече е преживяно и т.н от индивида, справедливостта е нещо неуместно.
плюс това справедливостта в такъв случай, я свързвам с отмъщение или тържествуване над чуждо нещастие - което се старая да не ми се случва - е естесвено не винаги е отмъщение или тържествуване.
плюс това тези неща не се изкупват - така че закъсняла справедливост ...

или дотам и обратно

Какво е справедливост.

Тишина....

никой не знае...
обаче, когато не е взета само думата, а е цял израз, реката потича, и се оказва че има защо да се говори и какво да се каже по темата?

може да опитам:
вероятно идва от справяне. Когато някой не може да се справи сам, му трябва помощ. Когато не получаваш помощ в обществото, би било по добре да е сам, и да определя сам правилата си...
справедливо ли е, да си заслужаваш съдбата си, след като само от теб зависи?

Що е справедливост ? Може би хармония за душата в житейските събития ? Що ли ... е туй Чудо ... за всекиго различно ... никога достижимо както ни се харесва ... мечта, идеал, идея фикс за много хора ( добре че не за всички :о) )
Справедливост. Правилно развило се събитие. Правилно ? Значи в хармония с желанията ни ... това ли е ?

На руски е "Правда" - от право напред, направо ...

Прави само това, което не искаш да ти направят на теб? но може да се стигне до бездействие...

действието трябва да се прави, само когато има смисъл, а той никога не е смисъл само за един, ако е така, си е безсмислие, смисъл има само това което се прави от двама, или повече...

всяка монета има две страни, а при действията определяни като справедливи, това се забелязва как - най-много, или най-малко? и дали ключа не е точно там, че се преценява субективно това...

Това е границата, в която може човек да постъпва спрямо другите. Има общ критерии, и всеки си има и допълнителен свой такъв. В крайна сметка критериите не могат да се разминават в много голяма степен, защото съществуват и разни социални норми, с които, искаме или не, се съобразяваме до известна степен.

Между другото някой запознат ли е с Таро?

Everything is broken up and dances