Наркотиците

Дъщеря ми се прибра вчера с широко отворени очи и още от вратат ми изръсва, че нейна приятелка и дете на мои познати се друса с "твърдо", както се изрази тя. Тя самата не знаеше какво да направи и не е реагирала като я видяла. Сега аз се чудя, като как да кажа на родителите. Ако им кажа , ще излезе като клюка, а ако не им кажа сигурно ще се сърдат след време, като разберат ,че съм знаела.

Според мен трябва да им кажете. Това не е просто клюка, а и вие не я клеветите. Наркотиците са опасно неюо и след като дъюеря им ги взима значи има проблем. Вие просто проявявате загриженост, а и все пак ако родителите и узнаят навреме могат да вземат мерки и да поправят нещата преди да е станало прекалено късно.

Всеки върви по свой път, който може да промени..

Ako shte im kazvate, nay-dobre razuznayte kakvo tochno stava, da niama greshki. Neka dyshteria vi razkazhe kakvo tochno se e sluchilo, zashtoto mozhe da se e obyrkalo deteto ili da ima drug povod da kazhe, che priyatelkata i se drusa.


No ako e istina, az bih kazala na roditelite.

YD

Да това не е просто клюка. поставям се на мястото им. Да! Бих искала да ми кажат и колкото по-рано толкава по-добре. И все пак е смущаващо.
Ужасно е !
Това е дете което виждах как израства заедно с моето. Значи тези неща не са далеч, не се случват само на непознати. Значи може да се случи и на моето. И са в една компания. И сега какво? Трябва ли да не я пущам да излиза вече с тях?

родителите казваш незабавно... а дали да пускаштвоята дъщеря да излиза с тях - тук вече не знам...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

и то непременно.
Става въпрос за човешки живот и то много млад живот.
Ех, тука в нашия квартал като се заредиха некролози по едно време, а на тях момчета и момичета като куклички. Познавах ги от съвсем малки, когато ги возеха майките им в колички. А имаше едно момче, с дълга руса коса, приличаше на ангел...хората се обръщаха след него, поразени от красотата му, ходеше облечен в бяло...е намерили го на една пейка, денонощие след като е починал...

Точно така и направих още сутринта.
Реакцията обаче , беше точно от тези от които се опасявах. От рода на: не е възможно нещо и се е сторило!
А на дъщера ми не знам дали съм права , но и имам доверие и ще продължавам да и имам.

Просто хората трудно приемат факта, че влизат в ада на това, да бъдеш родител на наркоман.

Историята много ме интересува. Самата аз съм притеснена, въпреки че детето ми едва сега започва училище, но като гледам батковците и каките как пушат по ъглите в училище - вече ме е страх, че има и ъгъл...където вземат и друго.
Надявам се ,че ако ситуацията, на която си свидетел има развитие, ще ни разкажеш - все пак това е вид житейски опит.
Чудя се какво , ще направят тези родители на първо време...

Qui scribit, bis legit.