ZA STRADNIETO

GOLIAMA MADROST-golimo stradanie ,i kolkto edno neshto e po-madro tolkova po-golimo e stradanieto da go razberesh.Zashto li?az shte otgovoria malko po-kasno sega niamam vreme ,no shte otgovoria ,za da ne se sardite ,che samo vi pitam?ne ne sm tapanar ,koito nishto ne znaee no mi triabva malka naglasa za da se poluchu neshto svestno a ne neshto inpulszivno

мисля, че страданието е врата, към щастието

Vrata kam shtastieto moge bi zavisi kakvo imash predvid .vav vseki sluchai e vrata kam poznanieto ,do koeto za da stignesh tribva mnogo da izdargish .No sled kato poznaesh nikoi neshta neznam dalli shte si shtastliva

както казват, шастливи са незнаешите....но маи не е савсем така....аз давам друга форма на щастието...може би, хората наи-добре се научават, когато страдат за нещо...може би затова, страданието, е толкова свещено...и води до знание......
Как мислиш, защо страдаме?

Stradame zashtoto poniakoga ne mogem da se primirim s istimnata.Zashtoto kakto kazvash v poznanieto se krie stradenieto,che ne absolutno ili dori nikoga ne pravim tova ,koeto e pravilno.Vinagi pravim tova ,koeto ni e izgodno, ne che ne triabva da pravish tova ,koeto ti e iygodno.No ne e neobxodime da precekvash celit svit yaedno stova.Chovek ,koito e tragnal da tarsi istinata ne moge da se spre i u nego se poragda takav glad za informacia,koito ne se spira pred nishto i tolkova po lubopiten stava.Tarsi porednata jiabalka na poznanieto.No do kade vodi tova.Az sam poteglil po tozi pat a da spra ne moga.Ako spra i giveia dori edin bez da se interesuvm za neshtata okolo men ,to niama da moga da go ponesa i niama da izdarga sam sqs sebe si.a tova e opasno....az naprimer se izgiviavam v tarseneto,bez nego shte umra ot skuka,koeto e po strashno i ot stradanieto

искаш да кажеш, чеси нещо като обвързан...това е лошо, но миля, че да си обвързан сас знанието и ученето, е изклиучение....мисля, че си прав за страданието, че е когато не се примиряваме с дадден факт от деиствителността......
страданието е ревност,
на стара забравена радост....

Мисля,че страданието се дължи на липсата на любов в сърцата ни.
Това място е заето от нашите материални желания и когато тези наши желания не бъдат удовлетворени,това поражда страдание.

Ако трябва да се изразя метафорично: "Трудно ни е,защото плуваме срещу течението"

Пояснение:
Реката-това е животът
Течението-това е любовта
Посоката обратно на течението-това са материалните желания плод на нашето Его.

...но ако няма страдание как ще осъзнаем коя е правилната посока?

Кажете ми какво мислите за това.

Живота е лесен,когато си отнесен.

Това е точно така.

Мисля, че желанията не се разделят на материални и духовни. И че реката тече от извора към устието. Опиташ ли се да плуваш, все едно в коя посока, усещаш усилието на стремежа към желанията си. А после - приятната умора от постигнатото. Оставиш ли се на течението, не усещаш нищо. И умора няма. Само скука.

Скъпа,фейчке.

Нима искаш да кажеш,че любовта е скучна?


Живота е лесен,когато си отнесен.

......имало един свят, на планетата Рупърт, може би незнам...та там шрди много години, станало жестоко наводнение....всичко потънало....хората също, но по някакъв начин, успели, да заживеят под водата....йивеели така, уловени за корените на растения, и водорасли, защото течението щяло да ги отнесе, било бързо, можело да ги удари в камък и да го убие....Живеели така...уловени...никои вече не си помнял за друг живот...и не мисел за него......
Родил се един човек, бил зодия водолеи....бил страннен...не желаел да живее така...казал на хората около него, че неможе така, щчл да се откъсне, и да се остави на течението....и въпреки, че те го разобеждавали, тои го сторил.....Изплувал на повърхността....течението го повлякло, ударило го в камък, видял слънцето, и оживял.....ЗАЖИВЯЛ.....
Другите като видели какво станало..започнали един след друг да се оскубват от леговищата си и се осатвяли на течението....ЖИВЕЕЛИ!
Лиубовта не е скучна.....тя е едно отмалкото не скучни и смислени неща

Прекрасен разказ.
Мисля,че много добре разяснава това което исках да кажа.


Живота е лесен,когато си отнесен.

Celia jivot e edno goliamo stradanie.6tastieto e mimoletno.
No puk,ako go niama6e stradanieto,bihme li osuznali kratkite migove na 6tastie?

Незнам, дали при мен има някаква аномалия, но мисля, че страданието не е доминиращото.....мисля, че по скоро съм щастлива....
Но иам и друго....когато страдам, съм като в капан....няма нищо друго освен страдание....
Тази история, мисля че я прочетох в една от кнгите на Паоло Коелиу..не сам сигурна..и на мен много ми хареса

Ako naistina viarva6 na tova ne6to,zna4i si ot 6tastlivite hora.Zavijdam ti

kolkoto za mnenieto za stradanieto ot lipsva na lubov moga da kaga samo edno-vsichki sme stanali hora samo dotolkova dokolkoto sme obichali ili sme imali vazvognost da obichame

да....да вярвам....но сега ми е тъжно за онези деца в Индиго, и по скоро за близките им.....ЗАЩОооооооооооо?

и на мен ми е много тъжно,но не мога да разбера защто като невидели са се блъскали по стълбите.не искам да съм жесток ,но понакога като се мисли не стават гадни неща

move bi situaciqta e bila gadna..neznam....

Chela si knigi na Paulu Kueliu??? Togava bi trjabvalo da mojesh da si otgovorish na vyprosa "Zashto.."...za dechicata....
Plakah, kogato chuh za stanaloto. Imam sin na 4 godini. Ne smeja da pomislja, kakvo bih napravila, ili kakvo bi stanalo s men, ako...
No s neizbejnoto ne mojem da se razminem, kolkoto i fatalistichno da zvuchi.
Ponjakoga v jivota ni se sluchvat neshta, za koito si mislim, che sa lisheni ot smisyl i che sa prekaleno jestoki, za da gi osyznaem. I togava obiknoveno obvinjavame ili Bog, ili sydbata, ili njakakva treta sila. A bi trjabvalo da se obyrnem kym samite nas. Znam, che vsjako neshto, koeto ni se sluchva, ima smisyl. Znaeh go i mnogo predi da procheta "Petata planina", kojato kniga smjatam za fantastichna.
No smisyla otkrivat onezi ot nas, koito ne sa sviknali da se primirjavat. I to edva, sled kato neshtata sa otminali. Ponjakoga minava dosta vreme, dokato vidim posledicite. No vinagi gi ima.

Звездите са звезди, когато не мълчат...