Другото море
4 отговора
213 прегледа
Другото море
КАКТО
През август, тъй отдавна... Самотата
захвърлихме във ъгъла до мрака.
във името горещо на земята
- душата ми душата ти дочака.
Ти твърде дълго, дълго
беше няма
среднощна Гала, може би красива...
Сега те има в апокрифна гама,
която самотата ми убива.
Земята във ужасното си име
- уплашена зад тихите дървета -
ни гледа със очи невъзмутими,
подобно птица от тъга обзета.
И нежността ти е сестра... Когато
земята от пришествие умира
заклевам те - не вярвай в самотата -
ревнивото момиче на всемира.
...Пришествие нощта ще предизвика
това ще е от завист - и умора -
виж някой със отровната си пика
земята ще разпръсне из простора!
Но ти не вярвай... Може си вечна,
(по-вечна от смъртта и самотата)
галактика - тъй близка и далечна -
до болка свята...
И така естествена -
както слънцето знае къде да застане по пладне,
както времето знае кога да смени часовете,
както утрото знае кога да ни радва с дъжда си,
както зимата може да стане внезапно гореща
и хладните месеци знаят кога да отстъпят пред Юни,
както аз съм разсеян и тъжен, когато те няма,
както вятърът срича деня си в бургаските нощи,
както синята есен ни радва със ледени длани
и свива нозе пред съдбата на толкова влюбени в нея,
както ти си отиде...
През август, тъй отдавна... Самотата
захвърлихме във ъгъла до мрака.
във името горещо на земята
- душата ми душата ти дочака.
Ти твърде дълго, дълго
беше няма
среднощна Гала, може би красива...
Сега те има в апокрифна гама,
която самотата ми убива.
Земята във ужасното си име
- уплашена зад тихите дървета -
ни гледа със очи невъзмутими,
подобно птица от тъга обзета.
И нежността ти е сестра... Когато
земята от пришествие умира
заклевам те - не вярвай в самотата -
ревнивото момиче на всемира.
...Пришествие нощта ще предизвика
това ще е от завист - и умора -
виж някой със отровната си пика
земята ще разпръсне из простора!
Но ти не вярвай... Може си вечна,
(по-вечна от смъртта и самотата)
галактика - тъй близка и далечна -
до болка свята...
И така естествена -
както слънцето знае къде да застане по пладне,
както времето знае кога да смени часовете,
както утрото знае кога да ни радва с дъжда си,
както зимата може да стане внезапно гореща
и хладните месеци знаят кога да отстъпят пред Юни,
както аз съм разсеян и тъжен, когато те няма,
както вятърът срича деня си в бургаските нощи,
както синята есен ни радва със ледени длани
и свива нозе пред съдбата на толкова влюбени в нея,
както ти си отиде...
