obicham te

Gabsi, obicham te!

I az ljubov moja. Zeluvam te i ste riskuvam da te imam samo za men. Dano i ti se reshish.

Най-сетне си го прочела, мило. Обичам те много и ще сме заедно скоро, повярвай ми. Скоро никой няма да ни пречи да сме щастливи и together. Много ми липсващ по цял ден и по цяла нощ. Целувам те!

Твоя завинаги,
ves

mnogo krasivo.dano da e istina i da e zavinagi!

Истина е и е красиво, повярвай ми. Но имаме адски много проблеми и понякога просто ми си иска да ме няма, да изчезна, да умра, ако може. Почти е невъзможно да се виждаме и да сме заедно така, както исаме. И всичко това стана, защото правихме гаф след гаф. Тя вече не ми вярва. В нейните очи аз съм най-долната лъжкиня на света и често си мисля, че не ме обича вече. И плача и се измъчвам неимоверно. Аз просто я обичам, това е всичко и искам и тя да ме обича завинаги, както ни пожелаваш ти. The course of true love has never been smooth. Вярвам и знам, че ще успеем да преодолеем всички пречки да сме заедно и че след този трилър, който преживяхме, ще настъпи един истински романс. Така да бъде...

Da ne bi da si omujena? Pitam, zashtoto imah podoben sluchai. Vlachihme vruzkata si dulgo i koshmarno. Posle razbrah, che samata situatsia shte iska luji, i oshte, i oshte. Dori i nikoi da ne iska da luje. Dali mislish, che ne lujesh partniorkata si ili ne - niama znachenie - vse lujesh niakogo i se useshta.
A moje bi vashia sluchai izobshto ne e takuv?
Kakuvto i da e - jelaia vi radost.
Promenete situatsiata, koiato vi kara da se gubite.
Neshto takova.
Ne ia izmuchvai da ia vkarvash v starata situatsia - shte se poburka.

Мисля си защо, когато видим, че една връзка не върви и агонизира....не я прекратяваме. Знаем, че е неспасяемо...знаем, че нищо не може да се направи...но нещо ни тика да се самоизмъчваме....и защо...не е надеждата, защото нея сме я изгубили отдавна...
Дали не е страха от самота?
Ти си мъж...как е сред вас...в смисъл...когато имаш връзка с жена...и видиш, че вече не върви....че дните са преброени...че огъня е загаснал...защо продължаваш да опитваш....

P.S. Иска ми се да чуя мненията и на други мъже

Не съм омъжена, но трябва да прекратя една дълга връзка, което е голям кошмар наистина. Всичко това ще стане скоро и ще сме заедно завинаги, надявам се.

Не съм мъж, но наистина се плаша от самотата. Не знам защо си предположила, че съм мъж. Но това, което казваш е много вярно. Връзката, която трябва да прекратя се е изчерпала, но е минало много време и вече сме като роднини. Заплашва ме, че ако го напусна, ще каже на родителите ми за какво става въпрос. Това ме стресна, но в крайна сметка си казвам какво пък като разберат. Не вярвам да е чак толкова зле. Не мога да се променя и не съжалявам засега. Вярвам, че скоро ще вкарам нещата в ред и всичко ще е както трябва. Някога си мислих, че никога няма да си намеря приятелка, защото мислих, че в България няма лесбийки. И ако има, няма да ги срещна никога. И ако ги срещна, няма да иска тда са с мен. Чувствах се сама на този свят.

Не съм мислила, че си мъж....беше насочен не към теб постинга ми...
Дано не си се обидила...проследи отговора ми към кого беше насочен...
Това не е важно обаче, освен ако не си се засегнала...
Мисля...че не можеш да живееш с Дамоклиев меч над главата...
Това, че те изнудва само доказва отново правилноста на решението, което си взела вече... И наистина какво като разберат... моментна криза...и после едно неподозирано спокойствие.... огромен е камъка, който ще свалиш от плещите си...
Успех

И аз тук не съм мъж.
Ще взема да се регистрирам, за да не стават такива бърканици.
Сигурно съм ползвала ника на някого, когото знаеш.
Извинявяй за подвеждането. Не е нарочно.
В лафчето съм като Leolion, повече ми харесва Leo, но е заето.
Още веднъж - Извинете!

Еми...значи пак се изказах неподготвена

ne razbiram zasto kogato vidiat "niakoi" nesto , na koeto mogat samo da zavidiat,
se opitva da go omarsiat po nai-cinichniat nachin?!?
vis, derzai!
znam, che skoro ste si s jenata na jivota si!!!

Mn si poetichna,kakto vinagi.

Моля ви,не се карайте тук, пред нас. Това няма да разреши търканията ви,
а свидетелите между двама са съвсем ненужни.Потърсете в себе си вярата и надеждата,погледнете в дълбочините на сърцата си. Отговорите са там, а не във този форум...
Усмихнете се една на друга. Коледа е...Чудесен повод да се видите или поне
чуете по телефона.Нали?

Palms,waves and bottle of champagne

Мисля си защо, когато видим, че една връзка не върви и агонизира....не я прекратяваме. Знаем, че е неспасяемо...знаем, че нищо не може да се направи...но нещо ни тика да се самоизмъчваме....и защо...не е надеждата, защото нея сме я изгубили отдавна...
Дали не е страха от самота?


ne znam kak e pri drugite, no mislya che moeto pokolenie ne beshe naucheno da se bori za zapazvaneto na edna vruzka.
zashto trybva ako edna vruzka agonizira ...da sme gotovi da ya zarezim..ima edin drug variant na govoreneto na neshtata s istinskite imena...
nikoi ne se razdelya s prosta ruka ot edna po dulga vruzka...tya nykoga e bila hubava , romantichna...i kakva li ne, no posle se e prevurnala v skuchna...

kakvo pravim chesto- zapocvame da obvinyvame drugiya/ta i da tursim nachin za spasenie...
hubavoto, koeto moze da se napravi e chovek da sedne i da si kaze chestno kakvo ne mu haresva i kakvo iska da se promeni v tazi vruzka...zastoto chessto nie ne iskame da gubim choveka, no veche vsichko ni e dosadilo...i ako namerim istinskite prichini ,zaradi kpoito nehstata sa v bataka....posle malko smelost da govorim z tyh s istinksite im imena...i kao streshnem razbirane...moze da se stigne do zapazvane na vruzkata i prevruzhtaneto i v po hubava ot predi....




ako moze chovek da e chesten i da kaze "tova ne mi haresva" i tova ne mi haresva" i tova " ...kazi kakvo mozem da napravim za da promenim tova...i ako dvamata sa gotovi da rabotyt nad tazi vruzka...moze i da stane...


pisha go povod, che nykoi vruzki se izostavyt tvurde priburzano bez realno da ima prichina i che chesto nie ne se opitvame da zapazim vruzkata v koyto sme, makar che v neya ima potenzial.... ...tichame kum sledvashtata....chesto sledvashto razocharovanie....


milsya che e dobre da se nauchim da govorim za nehstata koito ni draznyt i da izizkavame ...ili da se sqobrazyvame s zelaniya, pretenzii na drugia/drugata, za da poddurzame dulga i pulnozenna vruzka....



"...и видиш, че вече не върви....че дните са преброени...че огъня е загаснал...защо продължаваш да опитваш.... "

ne mislya che ima znaachenie dali e muz/muz, jena/ jena ili muz/ jena vruzka....
problemite pri karanizi i razdeli si prilichat ...i chesto pone ediniya e bezkompromisen i hvurchi ot zvyt na zvyt v tursene na perfektnoto suzdanie za sebe si...

Moje bi ne sam chovekat za teb. I ti moje bi ne si chovekat za men.
Ti si vzela njakakvo reshenie i interesno kakvo si mislish,che az sam shtastliva ot tova reshenie. Vzela si go, misleiki samo za sebe si i az ne te obvinjavam.Iskala sam da se chuvstvash gadno ili kakto tam se izrazi.Ponjakoga minavalo li ti e prez um kak az se chuvstvam?Vsashnost sbosobna li si da mislish za njakoi drug osven za sebe si?
Sega imam nai-goljama nujda ot teb,a na teb ne ti puka.
Men trjabva da me interesuvat tvoite problemi,a tova koeto me zasjaga men ti bilo pisnalo? Znachi mrazish men,a Sterjo go obichash ,taka li? Znachi az trjabva da priema negovoto reshenie,zashtoto te obicham? Po kakva logika.Az ne sam te karala da izbirash.Zatova li me mrazish? Moje bi az trjabvashe da postavja uslovie,a?Mn chesto si go mislja.Veche e kasno,estestveno.
Veche vsichko e svarshilo,nali? I ti znaeshe,che taka ste stane.Interesno tvoja li beshe idejata? Moje bi prez zjaloto vreme si iskala da se ottarvesh ot men i kakav po-udoben nachin. Ti si tolkova umna. Prosto ti e trjabvala njakoja za troiki,nali? Na teb ne ti trjabva jena,samo Sterjo ti trjabva,nali? Ako si me obichala ne bi tragnala da pravish troiki ,nali? Nali???
Znaesh li, na men ponjakoga mi e machno. Naistina machno. I naistina se opitvam da ignoriram logigata ot zjalata istoria. I tova e problema. Znaesh li kakvo kazvat za reshenijata,che njama nishto po-lesno ot tova da vzemesh reshenie. Vzemame po stotizi reshenija na den. I zashto bilo lesno, prosto chovek vinagi znae otgovora. Edin vid ne vzimash reshenie.

Какво да кажа? За теб аз съм най-черният дявол на света. Дали ще ме обичаш някога както преди? Както се обичахме на острова, където сирените пленили Одисей. Дали ще се разхождаме пак тъй щастливи, както през онази нощ, когато луната чертаеше пътека по спокойните морски вълни? Там бяхме чужди, но не бяхме сами - обичахме се.