Слепота?

* * *

Копаех... Всеки ден,
откакто осъзнах
че мозъка ми
е една лопата.

Бях сигурен, че
черно е
и колкото дълбаех
уверен бях, че
тази мръсотия
е безкрайна.

Дали бях млад?

Душа след душа,
копаех дълбоко,
във всяка поредна.

Аз бях неуморен,
подхранван от силата,
че мойта теория
е просто безгрешна.

Обсъждах с приятели,
доказвайки тезата -
"в душите е черно" -
показваики купчини
кал и помия
след всеки мой изкоп

Да! Аз бях млад.

Забравил за себе си
аз просто копаех..
копаех, копаех
и просто.........
заплаках.

Не знам... може би
умората каза ми
как безнадеждни са
мойте усилия ...

Или пък бях проумял?
Аз не знам.....
А дали остарях?


------------------

Сега не мога
дори да посоча
във моето щастие
купчините кал.

Защото не виждам,
и бях ослепен
от размитото в
мойте сълзи
човешко нещастие.

Да! Остарях

Сълзите ми бяха
промили покрова
над злато в което
очите си бях
изтървал.......


Дали помъдрях?