въпрос

Честито Г-н Първанов!Може би съм от онези, които мислят, че точно такава идея няма. Или има идея, но няма път. Само красиви утопични блъфове и мечти. Живота е голямо разочарование. Човек мечтае,достига мечтата, осъзнава реалността, изпуска мечтата и остава разочарован. Всички търсят причините. Казват: "хората са лоши, алчни, егоисти, слепи за проблемите останалите", а забравят, че и те са хора, от същата кал направени.
Дали не съм от тези хора? Същите, които мислят, че човечеството е програмирано да се самоунищожи. Дори отброяват оставащите дни - очакват лошо, а вярват в добро.
Може би, но днес ще се опитам да избягам поне за момент от това, което ме мъчи. Ще забравя поне за момент изтърканите клишета и готовите отговори на въпроси. Ще се опитам да мисля малко по-различно , за това с какво може да се промени нашия свят към по-добро.
Защо да правя грешката да търся фундаментални решения на проблема с неизпълними, но добре звучащи заклинания, като всичко преди мен са се проваляли. Няма успяла утопия. Нашата Земя е толкова малка, а толкова объркана. Не е възможно да се променят всички различни по мислене, цвят и идеали хора, поели в различни посоки. Света, уви, като цяло е обречен да си остани същия.
Нека тогава се опитаме нашата малка страна. Но нашата малка държава има големи проблеми. Аз нямам власт да реша тези проблеми, следователно няма какво да променя в държавата към по-добро.
Като не ми остава нищо друго защо да не се опитам да променя близките ми хора, приятелите. Нали поне те го заслужават. С годините постепенно открих, че те не ме слушат, защото се опитвам да променя у тях това, което не ми харесва, а най-често това са качества, които нося у себе си, но не искам да си призная, понеже не мога да приема,че света е широк и хората са различни, а искам да са точно такива, каквито ще паснат на моя подреден вътрешен свят. И тук ме хваща яд, че не мога да променя хората около мен и в егоизма си ги изоставям. Какво пък, нека помогна на себе си да се променя.
Но откъде да започна? Приемам, че външния вид няма значение - за моя експеримент няма значение дебел или слаб, стар или млад е човек. За опита е нужно огледало.
Поглеждам в огледалото. Поглеждам и виждам какво? Ужасно кисела муцуна, която ме прави изключително интересен, но не и приятен. Защо пък не започна да променям света от най-незначителното нещо във вселената - моята физиономия. Една усмивка би я подмладила с няколко години, би я направила по-красива. Опитвам и оставам изненадан от резултата, въпреки, че допреди малко съм мислил, че да се хилиш пред огледалото сам на себе си е най-безсмисленото нещо на света. Започвам да се смея. Смея се на глупостта, която извършвам в момента.
Някой е казал, че човек не струва нищо, докато не разбере, че понякога се налага да се прави на глупак. А човекът е глупак. Глупак е, защото се опитва да измине разстоянието от Земята до Марс, без да е изминал пътя от разума до душата си. Глупост е да търсиш измислени ценности, без да осъзнаеш, че приятелството и любовта са толкова важни, колкото и светлината, без която няма живот. Човек не е подвластен на случайността или съдбата, а на избора си. Животът е дълъг, но повторяем. Вчера съм бил нещастен, днес зная какво правя и съм щастлив, защото след лошите моменти идват добри. Мъката е неизбежна, но не и непреодолима. Времето е по-силно. Времето е по-ценно, защото върви само напред и трябва да се осъзнае, че то все някога спира, но това не е толкова важно. Важно е да живея с дните, вместо да броя годините. Важно е да се разрушат пространствата между хората, стените от илюзии. Човек трябва да освободи себе си, да прозре извън себе си и да живее в мир. Малко са нещата, за които си заслужава да се тревожа. Светът е точно такъв, какъвто изглежда в очите ми.
Очите ми виждат усмивка - щастието, отразено в огледалото, пред което стоя .Винаги съм имал нужда да погледна с насмешка на нещата, и сега, в този момент го правя и разбирам какъв глупак съм, че стоя сам тук, а малкото ми щастие остава несподелено с никого.
Ето сега ще изляза навън и ще подаря на всеки срещнат по усмивка. Някои от минувачите вероятно ще се окажат мои познати, ще помислят, че съм полудял, но това не е важно. Важното е, че и те ще се усмихнат. Както и останалите минувачи. Дано поне половината от тези, които срещна станат малко по-щастливи. Тези хора са съпрузи, родители, деца. Вечерта, когато се приберат вкъщи ще са съхранили частица от моето малко щастие и ще го предадат на хората,които обичат, а те имат много приятели, които имат други приятели. Така моето щастие ще достигне всички краища на моят град, може би моята страна, а защо не и света.
Не, сам не бих могъл да променя нищо, освен себе си, но ако вие, които четете това направите така...
Направете така, погледнете на всичко малко по-несериозно, поне за миг. Върнете се назад във времето, където сте били достатъчно малки, за да знаете истините за живота .Събудете детето в себе си, защото то не знае да се тревожи за маловажни неща. Постъпете така и може би всички заедно ще успеем да променим света в края на 20 век. Но знайте едно - за да успеете трябва да имате много, много приятели, на които да подарявате своето малко щастие, затова в името на спасението на света търсете приятели, не врагове. Това е моето послание: бъдете добри.