Вместо довиждане...
7 отговора
330 прегледа
Вместо довиждане...
Здравейте всички.
Смятам повече да не пиша и да не влизам тук. Доста глупаво решение нали? Искам да докажа нещо на себе си. Дали ще стане - не знам но се надявам.
През изминалото време от последното ми писане тук реших проблемите си. Докрай, с което довърших и себе си. Сега в мен е празно тихо и мрачно. Не страдам, не ме боли. Смятам да продължавам да живея и няма да позволя на миналото да ми попречи.
Много гледах филми. Бих искала да ви препоръчам три от тях - и трите руски. "Писма мертвого человека" - много силен филм със силен финал - за надеждата, която не умира - " ... и на сутринта той не се събудил. Но те запомнили последните му думи. И тръгнали защото знаели, че той е прав..."
Картината е на група деца вървящи в далечината през едно сиво и студено поле.
"Убит дракона" - невероятен филм. Също с отворен финал за победата, предателството и надеждата.
И накрая класиката - "Андрей Рублев". За него всяко описание е просто безпредметно.
Не съм откачила :) Просто преосмислях куп неща и имах нужда от време и почивка. Клубът се развива интересно и му желая успех. Само не прекалявайте с деленето на клуба на теми. Нали знаете за прекалените светци...
Желая успех и на новия модератор - eva_s. Джейн си знае :)
Исках да кажа много неща тук но изведнъх ми се сториха кухи и високопарни. Може би последната ми фраза ще е :
ОБИЧАЙТЕ ДРУГИТЕ И СЕБЕ СИ! Хората са хора независимо от пол, сексуални предпочитания, разбирания и възраст. Обичайте ги и ще бъдете обичани...
Обичам ви всичките такива каквито стеи ви желая много много щастие...
Смятам повече да не пиша и да не влизам тук. Доста глупаво решение нали? Искам да докажа нещо на себе си. Дали ще стане - не знам но се надявам.
През изминалото време от последното ми писане тук реших проблемите си. Докрай, с което довърших и себе си. Сега в мен е празно тихо и мрачно. Не страдам, не ме боли. Смятам да продължавам да живея и няма да позволя на миналото да ми попречи.
Много гледах филми. Бих искала да ви препоръчам три от тях - и трите руски. "Писма мертвого человека" - много силен филм със силен финал - за надеждата, която не умира - " ... и на сутринта той не се събудил. Но те запомнили последните му думи. И тръгнали защото знаели, че той е прав..."
Картината е на група деца вървящи в далечината през едно сиво и студено поле.
"Убит дракона" - невероятен филм. Също с отворен финал за победата, предателството и надеждата.
И накрая класиката - "Андрей Рублев". За него всяко описание е просто безпредметно.
Не съм откачила :) Просто преосмислях куп неща и имах нужда от време и почивка. Клубът се развива интересно и му желая успех. Само не прекалявайте с деленето на клуба на теми. Нали знаете за прекалените светци...
Желая успех и на новия модератор - eva_s. Джейн си знае :)
Исках да кажа много неща тук но изведнъх ми се сториха кухи и високопарни. Може би последната ми фраза ще е :
ОБИЧАЙТЕ ДРУГИТЕ И СЕБЕ СИ! Хората са хора независимо от пол, сексуални предпочитания, разбирания и възраст. Обичайте ги и ще бъдете обичани...
Обичам ви всичките такива каквито стеи ви желая много много щастие...
защо.......
....си отиваш оттук?
опитай, моля, поне на хората, които държат на теб, да го кажеш....
не вярвам, че си била тук само за да решиш пролбемите си((((
и не вярвам, че клубът е минало, което ти пречи...
опровергай ме, ако не съм права... аз съм от тези хора....
IMAGINE...
опитай, моля, поне на хората, които държат на теб, да го кажеш....
не вярвам, че си била тук само за да решиш пролбемите си((((
и не вярвам, че клубът е минало, което ти пречи...
опровергай ме, ако не съм права... аз съм от тези хора....
IMAGINE...
за теб
Джейн проблема не е в клуба или в персонално в някой от вас. А теб си те обичам специално:).
Проблемът е в мен. Започвам живота си от друго място и по друг начин. Махам се от София. Продавам всичко, което имам. Бих си сменила и кожата ако можех.
В клуба получих подкрепа и съчувствие, когато буквално умирах емоционално. А скоро след това щях да умра и физически може би... Това няма да го забравя. Съзнавам, че едва ли се проявих тук в най-добрия си вид - може би като превзета интелектуалка. Но само това май ми бе останало. Имах ужасна нужда от хора - и след като последователно бях предадена и продадена от мъж и жена, ми остана само анонимноста в Интернет.
Обяснявам това защото не искам да излезе, че съм използвала клуба за решаване на лични проблеми. Те се решават само от човека и то сам. Но и най-силния дух бавно умира в самота. И аз май просто нямах друга алтернатива. Другата бе самоубийството а то никога не ме е привличало.
Пак взех да пиша глупости...
Може би, след време тук ще се появи firefly или sunrise или fireshine :) Може би ще бъда аз а може би не... Никой не знае.
С darklight е приключено. Тя е мъртва като миналото си. И нека призраците спят тихо там където им е мястото.
Целувам те с много обич
(тази която вече не е тъмна светлина)
Проблемът е в мен. Започвам живота си от друго място и по друг начин. Махам се от София. Продавам всичко, което имам. Бих си сменила и кожата ако можех.
В клуба получих подкрепа и съчувствие, когато буквално умирах емоционално. А скоро след това щях да умра и физически може би... Това няма да го забравя. Съзнавам, че едва ли се проявих тук в най-добрия си вид - може би като превзета интелектуалка. Но само това май ми бе останало. Имах ужасна нужда от хора - и след като последователно бях предадена и продадена от мъж и жена, ми остана само анонимноста в Интернет.
Обяснявам това защото не искам да излезе, че съм използвала клуба за решаване на лични проблеми. Те се решават само от човека и то сам. Но и най-силния дух бавно умира в самота. И аз май просто нямах друга алтернатива. Другата бе самоубийството а то никога не ме е привличало.
Пак взех да пиша глупости...
Може би, след време тук ще се появи firefly или sunrise или fireshine :) Може би ще бъда аз а може би не... Никой не знае.
С darklight е приключено. Тя е мъртва като миналото си. И нека призраците спят тихо там където им е мястото.
Целувам те с много обич
(тази която вече не е тъмна светлина)
За теб
целувам те с много обич...
понякога търсенето на себе си е мъчително като покоряването на Еверест... всеки от нас си е един малък Еверест - и странното е, че мнозина не се и досещат за това, камо ли да тръгнат да го катерят....
не бягай съвсем от тук, самотна покорителко на Еверест, моля те... тук има хора, които те чакат да слезеш от върха...
мейлът и кюто ми са в инфото - ще ти се радвам:)
УСПЕХ ТИ ЖЕЛАЯ!!!
с обич
Джейн
IMAGINE...
понякога търсенето на себе си е мъчително като покоряването на Еверест... всеки от нас си е един малък Еверест - и странното е, че мнозина не се и досещат за това, камо ли да тръгнат да го катерят....
не бягай съвсем от тук, самотна покорителко на Еверест, моля те... тук има хора, които те чакат да слезеш от върха...
мейлът и кюто ми са в инфото - ще ти се радвам:)
УСПЕХ ТИ ЖЕЛАЯ!!!
с обич
Джейн
IMAGINE...
Редактирано от Джeйн на
за теб
само ми се иска да кажа, че твоето присъствие в клуба, поне за мен бе приятно... Очевидно коренно променяш нещата около себе си... Възхищавам се на твърдостта ти и ти желая много сили... човек трябва да се бори за своите решения... И се надявам наистина някой ден да се върнеш при нас, тук има нужда от хора като теб...
златото е злато, дори стъпкано долу в прахта...
златото е злато, дори стъпкано долу в прахта...
Re: за теб
...Bravo,strahotno svejo zvuchish i me izpulvash s entusiazm ,vuzhishtavam se na Hora ,koito namirat sila da zapochat vsichko ot nachalo........!!!....AZ vse oshte se opitvam...........
All we need is love and fun!
...dve tolkova ne suvmestimi neshta
All we need is love and fun!
...dve tolkova ne suvmestimi neshta
Re: Вместо довиждане...
Lek pyt. Znam, che shte se vyrnesh.
Ako imash vreme vyv vlaka, samoleta, kolata, avtobusa, hvyrli edno oko na Alhimikyt, na Paolu Coelho i na Siddharta, na Hermann Hesse.
YD
Ako imash vreme vyv vlaka, samoleta, kolata, avtobusa, hvyrli edno oko na Alhimikyt, na Paolu Coelho i na Siddharta, na Hermann Hesse.
YD
Re: Вместо довиждане...
Всички ще се радваме като се върнеш и дано наистина да е като fairfly.
Целувам те.