Стих:-)

Да подредя живота си опитах.
Реших в душата си да сложа ред.
Навярно тя се умори да скита,
като случаен пътник, без билет.

Но не успях да променя съдбата.
Загубих времето си, може би...
Неподреден, света е на душата ми
и затова е свят неповторим.

Каквато съм - такава ще остана.
Сезоните на ще ме променят.
Един живот - комедия и драма,
а между тях - случаен кръстопът.

Да подредя живота си опитах.
Дали е рано, или закъснях?..
Омръзнало ми беше да подритвам,
безбройни спомени, като листа.

Разбрах едно - че времето минава.
За кой ли път сама се преоткрих.
Усмихнах се на моето огледало,
за миг се спрях.. .А после продължих.


Весел ден

Пак мълчим някак тревожно,
виновна болка против нас.
Пак мълчим някак безбожно,
животът ни отне и съвест и грях.

Всяка вечер се наказвам с тебе
и с мъка питам се защо?
Всяка вечер се преструвам със тебе,
на влюбен по детски, на влюбен без душа.

Пак мълчим, няма въпроси
и тлее бавно страстта ми към теб.
Чудя се кой ли ще носи
моята вина във идният ден.

Всяка вечер се наказвам с тебе
и с мъка питам се защо?
на влюбен по детски,
на влюбен без душа.

Тайни срещи...
шепот късен...
миг откраднат...
жажда...
сладък стон...
дим цигарен...
кръг досаден...
силна болка...
цял живот все е така.....


Актьорът е длъжен да каже нещо дори когато ролята му е без текст.

Отлита времето. Годините се трупат
във мозъчните клетки, в дробовете ми,
а аз все още без успех се лутам -
простори търся за крилете си.

В земята не открили свойта сила
краката ми пристъпват неуверено.
Със волност ме примамват висините.
Тежи до болка земното притегляне.

"Продай крилете си! Купи си воля!"
ме увещават злите земни духове,
но да продам мечтите си не мога -
Сърцето ми без тях би рухнало.



Donґt Worry be Happy

Когато вече нямам право
да търся перуников мрак
и с късен въглен от жарава,
сърцето си, сърцето си да губя пак

Когато моята тревога
дори на устните горчи
и трябва крещя - не мога!
а те Милувам, а те Милувам със очи...

Намерих те, Намерих те,
Намерих те, Намерих те...

Когато все тъй отегчено
живея между теб и мен
и тиха болка тихо стене
в присвитите ми рамене

Когато вече сам се губя
в най-късния вечерен час
мой дневен сън така си хубав
но аз Къде съм, но аз Къде съм всъщност аз...

Намерих те, Намерих те,
Намерих те, Намерих те...

ФСБ

Беше голяма земя,
до която едвам се добрахме.
Още щом стъпихме там, хоризонтът изчезна.
Тук е, тогава си казахме, тук е - и спряхме,
и заличихме следите, преди да навлезем.
Повече бяхме,
все по-малко оставаме.
Често изчезва по някой, но нали затова бяхме тръгнали.
Най-напред с къси почивки, а после до капване
там вървяхме по тази празна голяма земя от безмълвие.

Всеки сам в своята тайна изчезва
и ние не питаме де се е дянал.
Всеки умира сам в себе си, колко пъти умира?
Още бродиме там -
още хора, но вече без сянка,
още бродещи, но неоставящи диря.

Тъй вървяхме
по тази празна земя на миражи
и един по един си избирахме място и мисия.
Откъде сме дошли сме забравили даже,
а какви сме били е опасно да мислим.

Все по-малко оставаме,
а не сме и очаквали инак.
Инак все повече ставаме,
а така и очаквахме.
Ние сме двойни, тройни, четворни, петорни -
каквито ни скимне
в тази празна, голяма, безмълвна земя,
където оставаме.

Весел ден

Очите ти са като водовъртеж,
във който аз потъвам цяла.
Очите ти са сладка болка и копнеж
и да ги гледам само цял живот бих дала.

Очите ти са като водопад,
разбиващ моята душа на капки ситни.
Очите ти са руини на древен град,
във който времето е спряло своя ритъм.

Очите ти са като езерни води,
в които някой пуснал е за щастие монета.
В очите ти оглеждам се ... огледай се и ти
във моите очи ... дали ще ти харесат?

Весел ден

Събудих се във утрото.
Сънувах нов живот.
Събудих се с предчувствие,
че те има - теб, любов.
Събудих се от щастие,
във ранните зори.
Попитах вятъра,
дали, дали ще дойдеш ти.
Събудих се в очакване,
в един случаен ден.
Предчувствие за щастие,
докосна се до мен.
Дочувам ехото-
от един далечен зов.
Долавям шепота-
че всичко е любов.
Защо живота бавно ден след ден,
отнема тайно по един момент.
Защо с любов не можем
времето да спрем,
нима не можем времето да спрем...
И нека спре за малко колелото,
на времето във този мой живот.
Дано да спре сега...
Сега, защото-сънувах те..
Сънувах те любов.

Пролет е,
някой стих ми подари -
вятър среднощен.
Ти ли, ти ли бе това, ти ли, ти ли бе това?
Сънувам те още.

Лято е,
някой смее се до мен -
две сенки боси.
Ти ли, ти ли бе това, ти ли, ти ли бе това?
Сънувам те още.

Есен е,
някой тича под дъжда -
сам без въпроси.
Ти ли,ти ли бе това, ти ли, ти ли бе това?
Сънувам те още.

Зима е,
тихи стъпки по снега -
в две посоки.
Аз и ти ли сме това, аз и ти ли сме това?
Обичам те още.