Вяра в мисълта

Когато мислиш нещо, доколко си вярваш на мислите ?
"Мисля че знам. Мисля, че е така или иначе. Мисълта днес е една, утре често става друга."
Обичайно е при хората мисля. Непостоянство да го наречем. Мразя го това. Мразя да виждам част от света днес бетонна автострада, утре - станала подвижни пясъци ... И все пак е по-добре да се променят, ако го правят за да се доближат до истината. За да са по-адекватни - тогава е добре. Но колко често става тъй ? Колко често се заменят просто едни заблуди с други ?

Живота ни е пълен със заблуди. Шанс да се отървем от тях почти няма. И тогава да се питаме - защо изобщо да се променяме ? Не е ли по-добре да бъдем Глупчовци, наивно отстояващи мирогледа си, за да не им се срине авторитета ? Сами да си вярваме, от девет кладенеца вода да носим, за да "докажем" на всинца че и на себе си, колко сме прави и велики ? Е, проблем - сами си усложняваме живота, щото той нехае за илюзиите ни относно него, и си ни реже като кисели краставички ... ама пък как лесно се заблуждаваме, че сме открили щастието си, как само се радваме на мравката, виждайки я като слон през гравитационната леща на емоциите ни ...
Възхищавам се на емоционалната наситеност на простия човек. Как се сменят радости и мъки в ежедневието му. Мисля, че той живее, не аз.
Аз ... съм в състояние даже да копнея да чуя любимия човек, а когато това се случи, да мълча ... просто да мълча ... и да си мисля, защо не му говоря ... защо нищо не искам да му кажа ? Защото не искам да говоря с него точно сега... друго да, но не и да говоря. Човек съм на настроенията ... а значи Глупчо. Така би казал уж по-умния от мен ... уж така излиза по силата на аналогия, която смятам неуместна... защото неизвестното е просто неизвестно. И ще бъде ли подобно на нещо нам известно, е също неизвестно.
Ние сме емоционални същества. Мислите ни са просто аритметика с емоции. Емоциите ни пък са плод на брак между чувства и фантазии... А вярата ... вярата е болест на ума, когато бива неспособен да постигне целите си. Тогава той се разболява от вяра. Една безпочвена приумица, че нещо е така, както го желаем.
Сами създаваме мислите си. Сами градим света, в който си мислим че живеем. Мислим си че живеем в един свят, но той е друг. И доста непознат за нас. Но ... това става известно при челен удар с влака ... На истината...
Красив ли е света, в който живееш ? В кой свят живееш ? Какъв е света - не този, в който живееш, а истинският - основата на твоя свят ... която рядко виждаш ясно, и никога напълно ...

Стиа с тия влакове бе. Ти да не си машинист, че само за влакове приказваш.

Не, ама много се возя на тях ;)

Ако искаш може да се пробваш и на самолет, ама избягвай по-височките сгради.

Странен съвет от привърженик на обратната стратегия

Ей, ама много му мислиш.

Тишина по темата ... това ми говори нещо. Говори ми че не разбирате...или не искате да мислите за това. А трябва.

субективност
знание
заблуда
истина

дали си в заблуда никой не може да каже, всеки си има негова истина, негово знание или вяра - само, че това не означава, че чуждото е заблуда - то е различен начин на възприемане и оценка


само ще се хвана за единия ти пример - предполагам не искаш това, но - за мълчанието между двама души - имам един много любим израз - да помълчим заедно - тогава може би наистина има чудесно разбирателство между двамата
може би е моя заблуда

влака на новата истина, която в един момент последващ се заменя от друга, и всеки удар е болезнен или не, начин на приемане

е има и такива които винаги са уххххх- боли нали

може би мисълта, че всичко се провеня и развива, че ти не познаваш света, че тове някакво моменто възприемане помага

света е красив, добър, весел и интересен

света е
такъв какъвто го възприемаш и направиш, това е заблуда, но ние не сме и способни да го разберем - или поне това е мое мнение

или дотам и обратно

.......ами в този, в който живея...всеки ден когато си отворя очите(пък и когато не са отворени)се опитвам да го правя красив...и дори и когато не се чувствам конфортно...пак се опитвам...,просто лошите мисли не са ми в приооритетите...,но за жалост...имам затруднения с изолацията на този, моя си свят..и винаги се намира някой или нещо,което да започне полекичка или рязко да измъква малките красиви подредени тухлички...и започва едно теччние...,едни настинки на душата......,ама сега да не си помислиш,че се оставям така.......веднага се втурвам да запушвам пробойните..,за да не може онзи другия да се промъкне....
Той не ми трябва(ти нали за него питаше ,какъв е?)!!!...Виждала съм го...,мисля,че донякъде го познавам(не мога да бъда сигурна,че го познавам напълно)...и челните удари съм ги преживявала...и сигурно пак ще ги преживявам,но все пак..след тях...има къде да се приютя и тихо да си пострадам...Този ,за който ти питаш е прекалено груб за мен,изпълнен с безмислени борби и безмислени загуби...свързан е с разрушения...на идеи,на чувства,на мечти,на характери,на личности,на природата...изобщо...инстинкта за саморазрушение му е вътрешно присъщ...Не ми харесва!...Не желая да живея в него!...и не живея...,а в моя всичко е ОК...има достатъчно място..има и хора...не съм сама......е сигурно съм от Глупчовците..,но се харесвам такава...

Говорейки за този свят, за който питам, ти ми показа че не го познаваш... а си мислиш че го познаваш. В него няма борби. Има факти.
Но е интересно как изграждаме своя илюзорен свят, подобно на дом, в който да живее душата ни ... това наистина е интересно :) И още по-интересно е че този дом може да устои през целия ни живот, давайки ни радост, топлина, и въобще, щастие. Нищо, че е измислен, нереален, и не може да устои на природни бедствия. Той оцелява също като домовете ни... физическите. И играе същата роля в живота на душите ни.


И ако в края на краищата е важно да сме щастливи, то ти изобщо не си Глупчо. Ти си играч на хазарт, който е много вероятно да спечели в играта на живот наградата щастие. И дори си мисля, че това би било мъдрост.

Да помълчим заедно е прекрасно, но не по телефона де ... а до камината или под звездите ... или просто ... някъде, наслаждавайки се на живота.

А света и познаваемостта му ... имаше един разказ преди време ... когато компютрите имаха червен бутон "Ресет" ... там се разказваше за виртуален свят и хора в него. И целта на създаващия го студент е хората да не открият че той съществува.... ако открият какво представлява техният свят, той натиска копчето ... и започва наново ... студентската си работа над виртуална реалност. За да получи висока оценка.

а какво ли означава да помълчим в нет-а
хехехе

и стартираш наново с нов интеррфейс
ама нещата са си същите, така че явно не е до интерфейса

по - скоро е до ъпгрейда, развиваш се

прекрасно е да не забравяш през цялото време някои основни - щастие, любов и доброта

може би има мисия в живота на човек
може би човека е просто част от биологичната верига и прищявка на природата
може би е света, може би е просто това което виждаш от прозореца на стаята - а не света

отговори има, дали можем да стигнем до тях и ще успеем ли - зависи от нас

да търсиш щастието е малко егоистично
да не търсиш щастието е сигурно диагноза

баланс ли е това което търсим


или дотам и обратно

Като гледам кво търсим, ... я по-добре да се напием !

е да ама като сме пияни вече бързо бягство, че тая тема ни е вързана в кърпа иначе



наздраве де


пък според някои учения нещата са се случвали сами, тъй че и да седим и да пием, пак са ни в кърпа вързани
за какво да губим време тогава


или дотам и обратно

......ти познаваш ли го?...ще ми кажеш ли нещо за него?...хубаво е ,че вярваш,че през целия ни живот дома на душите ни може да устои...аз също се насилвам да вярвам...,но едното ми ухо е винаги залепено на релсите...,и в стремежа си да избегна челния сблъсък...,пропускам тези влакове,които могат да ме отведат....някъде,където би ми било добре...ако в това се състои хазарта.......както обикновено не печеля,но и не губя...защото не играя...

Незнам къде отвеждат тези влакове ... понякога си мисля че в концлагер.

Вель, тва е от рубриката топ.
(пробвал ли си сникърс в горещо млако ? мямм. Мисълта отстъства до повикване)
Мислите ни са просто аритметика с емоции.
Нопс, драги. Образуват се на друго място. Още никой не ми се е похвалил да си притежава мислите, но за чувствата има доказателства.



Какво повиква пикчъра в теб :
1. мисли
2. чувства
3.вяра

Е, трябва все нещо. Иначе си умрял.

To wire machines is a job. To connect people is an art.

Tukmo 6tiah da pi6a tem za gubeneto v mislite!Mislia 4e pri tebe e to4no tova...D 4ue6 mislite na drugite i posle svoite i ve4e dotolkova da se oburka6 4e da ne moje6 da se razbere6!Gleda6 naokolo pita6 se kak biha napravili drugite na tvoe miasto....i postupva6 kato tiah....mdaaam.E,mai tova ne e za teb...ama triabva6e da si go kaja!Ina4e ne moje!Nali ne iska6 da sum tujna?!

Ludostta dostigam

Не разбира се, кажи си ... и майчиното мляко, и по-добре, доброволно

Що е да притежаваш ? Чувства, мисли... не разбра. Мислите са аритметика с емоции, почти съм сигурен в това, разубеди ме, моля те !!!

За да мислим, трябва да имаме опит с който да боравим в мислите си- те са само връзки между опитности ... а опита е само от емоции... защото всяко преживяно чувство е емоция.