Ориентация

Случвало ли ви се е жена да ви обърка, упътвайки ви по карта? Какво е впечатлението ви от женското чувство за ориентация?
Честно и незлобливо!

По-добре такаотколкото така

досега не ме е упътвала жена,но съм възхитен от липсата на това чувство в жените :))))
жените които познавам не помнят откъде са минали когато са на непознато място,камо ли да ме упътят

Ох, аз си признавам че миналото лято успях 3-пъти да се объркам по пътя от Сл.Бряг към Варна, при все че гледах картата!!!

Първо се забихме към Елените, после минахме по-накакъв заобиколен път към Варна, и накрая тръгнахме към Златните и стигнахме до едно свлачище и срутени вили, хи-хи.
Незнам защо така се получи, уж не съм такава дезориентирана.........

била си ф цикъл

п.п. нешту сфежу на фсеки ф устата....

Az sum geodezist-demek pone ot profesionalna gledna to4ka, triabva da imam niakakvo 4yvstvo za orientacia. I vupreki tova, kogato obiasniavah na supryga mi kak da stigne do Pan4arevo, go izpratih v Ihtiman.

And the longest path is from many small paces.

На море "ф цикъл " не ходя

Ние жените по карта не можем да се ориентираме,доказано е.Имаше една приятна книжцица:"Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния"-там е обяснено защо.
А за преди две седмици трябваше да се в вживея в ролята на навигатор на мъжа ми,при това не къде да е,ами в Будапеща.Там от едната страна на кръстовището, улица "Генерал Заимов" да кажем, се казва улица "Генерал",а от другата страна е вече " улица Заимов".С гордост искам да съобщя,че намерихме хотела си в рамките на един час от влизането ни в града.

Ако се казваш меланхолия,ако любовта не е повече от навик,..то аз познавам самотата ти

Откровено казано, жените са с много по-лошо чувство за ориентация, откъдето идва и проблемът с шофирането. Не, не искам да започвам тази безсмислена тема, но връзка има. Ето например онзи ден, някакво Audi ме засече най-безцеремонно и си казах: баси, тия борчета станаха много нахални мамка му. И гледам след това като го изпреварвам по Цариградското - жена. Даже не разбра, че замалко не я отнесох. Тя просто си караше.

Бях чел някъде, че мъжете още от край време се адаптират много бързо към новосъздадената ситуация, те са номади, докато жените се опитват да сложат всичко в ред, където и да е къщата - домошари.

Никоя армия не може да победи идея, чието време е дошло.

taka e, s kartite zme zle, no kato karame po dulgo zapochvame da sme po uvereni ....

a da vi pitam vie kak ste kato otvorite hladilnika i tursite maslo, a to si stoi pred vas i vie si pitate kude e...?

tova e za vsichki muze...kato otvoryt ne vizdat, kato tursyt ne namirat...a nie sme zle s kartite ..az moyta si ya vurtya vuv vsichki posoki, no stgam kudeto trybva bez problem...


heheh skoro prochetah obache kakvo stavalo kato horata vlyzat v kriticheskata vuzrast...pri muzete s otdelyt poveche zenski hormoni i togava te stavat domoshari, a pri zenite povech e muzski i te stavat aktivistki.....haresva livi?

Naliavo .... oste po-naliavo .... abe drugoto liavo be !

На самотен остров
ще те намеря...

Мдаа...има нещо такова. Случвало ми се е да не виждам нещо, което е пред очите ми. По-разсеяни сме, но пък, като че ли сме по-наблюдателни...нещо такова. :)

Никоя армия не може да победи идея, чието време е дошло.

да бе по наблюдателни
ще се напишкам от смях
знаеш ли колко пъти съм правила тоя опит-кажа на мъжа ми- доне си ми това и това, което е еди къде си. и почвам да чакам търпеливо. след половин час той пристига и казва- НЯМА ГО ... почти със това изражение на лицето.
при което аз отивам, бъркам със затворени очи (!) във шкафа, хладилника или мястото където той се е блещил през това време и измъквам лелеяния предмет като разбира се не съм го поставила на някакво определено място само заради експеримента, понякога дори не съм била сигурна къде точно в съответния шкаф е нещото и пак мога с едно бъркане и затворени очи да го намеря.

а относно ориентацията... ами да хората казват че жените имат "по лошо чувство за ориентация" защото го оценяват по "мъжки критерии"
според мене жените имат просто ДРУГО чувство за ориентация.
аз наистина не мога да обясня на някого от къде съм минала, но затова пък мога да стигна до определено място в непознат град и без карта, по интуиция

ще ме сбъркаш как успя?
пък той като е мъж с чувство за ориентация как не се усети

Това, че не го е намерил е от разсейване.

Наблюдателността е нещо друго...не мога да кажа, че е валидно за всички мъже или че изобщо зависи от пола. Това е да запомняш скрити детайли в една обстановка. Ще цитирам един друг клубар:

Когато гледаш нещо, виждай малките неща. Големите ги виждат всички.

Наистина става дума за ДРУГО чувство за ориентация. Целта е да стигнеш до едно място не по пътя, по който си минал вече, а по нов път, който да те отведе точно там. Това е чувство за ориентация - да знаеш къде си.

Никога няма да забравя едно мое преживяване от гимназиалните ми години, когато бяхме на зелено училище. С един съученик тръгнахме към един привидно близък връх (без карта, пътища или нещо такова) и като стигнахме горе, беше станало тъмно. Говоря за 2-3 часа изкачване, като сме ходели и през гора и т.н...Е успяхме да се върнем в базата (пак без път) без фенер в тъмнина, в която се блъскаш в дърветата преди да ги видиш. А обстановката беше напълно непозната.

Никоя армия не може да победи идея, чието време е дошло.

за разсейване може да става въпрос когато някой не внимава, а не когато половин час се мъчи да намери нещо, което е точно пред него и не успява.

относно дребните детайли дето толкова ги забелязвате един друг случай- един приятел дълги години ходеше с дълга коса и един ден я отрязал. виждам го аз и естесвено това беше първото което забелязах. а той почва де се смее. вика, днес всичките ми колеги (работи в мъжка компания) ме оглеждаха странно, а най накрая един се обажда- абе днес изглеждаш нещо странно ма не мога да разбера защо.
та толкова за наблюдателността

за "целта" на ориентацията си напълно прав и аз това имах предвид, а не връщане "по обратния път", аз точно последното не мога.

когато тръгнем занякъде мъжа ми хваща картата без която е като изгубен; на мене тя ми трябва само колкото да огледам мястото "отгоре" и после карам на "автопилот" и като кажа "натам" след 10 мин търсене по картата и той се съгласява.
точно затова според мене историята която ти разказваш е типичен пример за интуитивната женска ориентация, която на повечето мъже липсва.

Не се казвам меланхолия... за мен любовта е огън... и ти не познаваш моята самота...

За разсейването:
Първо, не винаги е необходимо да си "в час", много бързо ще се изхабиш. Така чавек си почива по-пълноценно, като си дава почивка на набюдателността, някой пък никога не я "включват", те са силни някъде другаде, много често те са изобретатели.
Второ, това че си наблюдателен не означава, че си умен и с комбинативен ум. Имах такъв случай: При лекар УНГ ми проверяват слуха за шофьорска книжка.
След като свърши прегледа, м. сестра ми казва нещо, което не чувам, защото говоря с лекаря и тяведнага ми "поставя диагноза", че съм глух. Лекарят и обясни, че слухът е въпрос на внимание и да не си дава мнението където не и го искат. Та когато един човек си постави за цел, да бъде наблюдателен, може да бъде много по-добър в това, от хората които го правят постоянно.
А за женската ориентация не съм съгласен. По карта са по-слаби, но в други неща ги бива. Я ги пусни да пазаруват, никога не би разбрал как се ориентират в лабиринта от магазини и стоки.

Пожелавам ти да запазиш огъня пламтящ,да не се потапяш в меланхолия и никога никога да не познаеш самотата

Ако се казваш меланхолия,ако любовта не е повече от навик,..то аз познавам самотата ти

... следна работа:
кара един младеж, аз му обяснявам накъде - да дясно, показвам му на дясно и той зави на ляво
на това как му викате?

усмихни се! утре може да е по-зле!

БЛАГОДАРЯ ТИ... а аз ти пожелавам това което ти сама си пожелаеш