bihte li...

bihte li rabotili za edna mnogo dobra zaplata okolo 700 leva,ako tova otnema vsi4koto vi svobodno lichno vreme,podtiska vi i se 4ustvate kato vurzana ptica?prekznam kolko hora si me4taiat za takava rabota no gubia ne6to ot sebe si ot svobodata si ili pone taka se 4ustvam use6tam 4e ne tova e "moiat jivot" kajete mi ne6to molia vi...kak bihte postupili?

А ти били мизерувала за 150 лв. и да не можеш да купиш на децата си хляб? Разхождай се по цял ден и бъди свободна.

Пич, но от кофтите!

Важното е човек да се чувства щастлив... Прецени кой вариант те прави по-щастлива.

Това е много добър съвет. Междудругото всяка сериозна работа отнема цялото свободното време, но много хора се чувстват удовлетворени, че постоянството и "саможертвата" им не е напразно. Дори са щастливи, ако го правят за децата си и семейството и в това намират основния смисъл на живота си.

Всеки предпочита да е с близките си, вместо да седи по 8 часа на работа (или 9, ако броим и единия час обяд)... Аз обаче мисля, че тя говореше, че самата работа не и харесва...

Az go pravq ve4e treta godina....
Oba4e vapreki tova namiram po malko vreme. I vsi4ki znaqt 4e sam angajirana... No pak kogato imam makar i malko nikoi ne e prenebregnat...
Za tova pak imam net

Drugoto - organizatziq i samodistzipliniranost - tova sa naj-vajnite pravila pri napregnatata rabota za mnogo pari bez po4ivka... Ina4e nqma da izdarji6...

Светът се върти около буквата "П" ...

Не си разбрал(а) мислите ми. В моите писания става въпрос не за "чиновническа" работа "отиди и забрави" от 9 до 5, а за работа, за която никога не забравяш. И пак повтарям, че такава работа (макар и неприятна) си заслужава, според мен, ако направи близките ми по-свободни, защото повече пари за тях ще им даде повече възможности за избор как да живеят, с какво да се хранят, обличат, какво да четат и как да се забавляват. Друг е въпросът, че 700 лв. не са чак такава свобода, но така може да се започне. А още по-друг е въпросът, ако тя преценява само за себе си и живее сама.

Повечето хора са заети с работа като теб,само че за много по-малко пари.Трябва сама да прецениш дали тази работа ти харесва,дали ти е по силите.Наистина парите са по-важни от здравето,но пък без тях не може.Става ми жал за хорицата от квартала,които купуват на вересия храна от магазинчето и в края на месеца оставят цялата си заплата.

АЗ не бих си жертвала личния живот за нищо на света, но при мен ситуацията е друга - тоест заплатата ми е от този порядък, но не ми пречи на свободното време. Все пак мизерията обаче е по-страшна от липсата на време, защото какво ще го правиш това време и този живот без пари??? Мизерията е направо болест, от която трябва да се бяга кой както може......май е по-добре да работиш, може би по-нататък ще се уравновесят нещата някак...успех!!!

Скоро напуснах работа, която ми даваше илюзорно всичко - престиж, много пари - 960 лв. чисто плюс много високи хонорари от около 500 кинта месечно, но хората бяха на отчайващо ниво. Не ми се влиза в подробности, но цинизъм такъв, какъвто видях там май никъде преди това не съм виждала... Просто не издържах и си тръгнах. Сега заплатата ми е с много пъти по-ниска, но запазих спокойствието и нервите си. И най-вече не позволих разни хора със съмнителни качества да ми се качат на главата.

Това зависи от доста фактори, но ще го кажа кратко. Ако работата не ти харесва, нямаш големи разходи (по деца например) и си нещастна там, е много лесно да я напуснеш. Но ако трябва да помагаш с пари на близки хора... стискаш зъби и продължаваш

за 700 на n-та степен - иначе за какво чак толкоз гърч?

явно не си се окучвала скоро или въобще не си се окучвала досега........или до теб стои дърт пес с голяма гуша дето или не може да праи кученца или има с кво да ги храни докато кучката вее гащи и други работи или пък като трети вариант нема падходящ пес да помогне за окучването.........варианти варианти............

незабележим

6tom 4ovek kato "Tartea" ima takova mnenie po vaprosa, zna4i naistina si zaslujava seriozno da pomisli6 nad vaprosa!
A li4no moeto mnenie e da probva6 /vse pak ne vseki den se otdava takav slu4ai i vazmojnost/, a po natatak vremeto 6te si pokaje...
Uspeh!

Ako sa mi nujni parite bih prenebregnala sebe si, jivota si i ostanalite vajni neshta za opredeleno vreme, dokato se poopravi finansovata mi situacia i sled tova bih se otkazala ot rabotata, edinstvenoto koeto ne bih napravila za tezi pari e moje bi da prenebregna deteto, no ako niamash deca, znachi .... deistvai

:-) ot men

carpe diem... noctumque

Аз живея в друг вариант

Поздравления!
Дано не знаеш колко си права, т. е. дано не ти се е случвало това което се е случвало на моята съпруга, респективно на цялото семейство.
Сигурно много от вас не си дават сметка, че освен физическите болести има и психически. И у нас бяхме така. Мислехме, че на нас неможе да ни се случи.
З А П О М Н Е Т Е !
Всички сме потенциално застрашени от психиатрични заболявания.
В повечето случаи са лечими, но нека някой от вас да мине през този ад, пък нека после да се излекува, като света след 11 септември, "никога вече няма да е същия". А на мен никак не ми беше лесно да обясня на децата, какво и има на мама.
Та заради пустите пари, в момента жена ми е в постоянен страх, да не се случи отново.
Не си правете експерименти със здравето.

Da, bih rabotila. Ako ima prespektiva.Ako nqma deca.Moqta rabota beshe takava ,sega sym po maj4instvo .nqmam nujda ot parite na dneshen etap,myja mi izkarva perdostaty4no. No rabotata mi lipsva. i v interes na sitinata i sumata ne e z aprenebregvane. No nemoga da ostavq decata si ,znaejki, 4e pribirajki se ot rabota v 8 ve4erta drug she gi e slojil da spi.......i taka edin omagiosan kryg , v kojto osven kolegite mi nqma da vijdam nikoj. Obi4am decata si i te s a mi po-vajni. Pone perd tava rabota ,koqto me postavq pred dilemata te ili tq. No ako si sama ne vijdam kakyv e problema.DSyshto ako deteto e edno e po-rali4no.........gledni to4ki mnogo.Zavisi i ot rabotata razbira se. TI PREZENQVASH ...........



Най-много сълзи се проливат за сбъднатите мечти

TEDDA