избор

"когато имаш два пътя, избери по-трудния!"

какво мислите по въпроса? :)

колкото и да звучи банално фразата, колкото и вицове да има по този въпрос (аз примерно се сещам за един ентусиаст със шнорхел и хамак, който обичаше да му е трудно ) все пак ми се струва, че се крие някаква истина в тези думи...

Когато тръгнеш по по-трудният път, всяка извървяна крачка ти е скъпа, пък и пътят е по-интересен
Леснодостъпните неща бързо се печелят, но и бързо се губят или омръзват...
Така, че.......обичам да ми е труднооооо.....

Който и да избереш, все ще ти е труден, ако не е твоят. А кой е твоят - това трябва да познаеш по нещо по-важно от степента на трудност.

Tochno dva PUTI mi se e nalogalo da izbiram po koi PUT da truga
parvia PUT biah na krastoPUT bez svetofari
i zavih na diasno goliama grshka napravih osaznah ia barzo
i si kazah za posleden PUT poemam tozi PUT ot sega natutuk shte izpolzvam
KOMPAS i taka i napravih
Na sledvashtia mi jeteiski krastoPUT imashe sfetofari ama sveteha f fichki posoki
na cherveno no az imah KOMPAS i tova me spasi kato peh PUTIA kum zapada

sega raznasiam pizi po visichki PUTishta na zapada
ne mi e nikak lesno ama nkoga ne sam izbiral LEKIA PUT
pone do sledvashtia PUT ostanete si sas zdarve

Иначе има истина в тези думи,
но няма прогрес -
щяхме да си се млатим още с тояги по клоните
и да ни е трудно, трудно, трудно ;)))

~*~

A dali vinagi e toi e nai-pravilniat?
K#de pishe, che tova e taka i ne riskuvame li da cgreshim fatalno, ako izbirame vinagi nego?

Защото Стоянов беше ПО-ТРУДНИЯТ ИЗБОР.
Но по-достойният.

Quot homines, tot sententiae.

супер, само така!

който и избор да направя все ще е "моят"! :))
много обърка нещата...

човек трябява да докарва нещата до край
да поема отговорност за решенията си
говорим за път в по глобален мащаб, не за решение дали ще работиш на едно или на друго място примерно (макар че и това може да бъде глобално решение)

аз пък кат видя че има два пътя , щото съм си тъп инат винаги гледам да докопам някой трети ...:)

Течност, потопена в тяло, след 7 години тръгва на училище.

Мвого правилно го каза - "НЯКАКВА истина", а не "ИСТИНАТА".
Не, не ми се струва като да е вярно. Все пак и инерцията е природен закон.....

Или по-скоро ентропията?

Добро утро!
Добро ви утро, клубари-караконджоли!

Зу, да не ходиш на следдипломна квалификация по физика?!


П.П. И инерцията и ентропията както глобални природни явления съществуват и в една живинка, населяваща тая планета, защото (живинката, наречена Homo Sapiens) e част от Вселената!

Quot homines, tot sententiae.

не го разбра или искаш просто приказка да става? Или и трите заедно?

Всъщност имах нещо простичко предвид. Голям зор виждат някои хора (учители, наставници, хора на изкуствата и пр.), за да ни убедят, че най-простички и естествени неща като страх, мързел, нерешителност, пускане по течението, не-героизъм, конвенционално мислене, робуване на клишета и пр. са всъщност ужасно срамни. И почти успяват, ако съдя по реакциите в клубовете. Затова само напомням, че тези неща съществуват. Следователно имат основание за съществуване. Извън нас.
И един лесен избор с нищо не е по-малко истински от един труден. Въпрос на социални условности. И на собствено поласкано самолюбие, разбира се. " 'Гаааати, къв съм герой! Ма глей, глей как избрах най-пък трудното, бе! Ух, ма съм хубавеляк! Има да ми дишат праха... плазмодии с плазмодии такива!"
Пък поводи и оправдания и за лесен и за труден избор - с лопата да ги ринеш.


Сетих се за онази фантастична сцена в края на "Амадеус", когато Салиери от инвалидната си количка щедро благославяше посредствените и нищите духом....

...картинка от калейдоскоп. Може да е цвете, може да е звезда или дявол знае какво. В много съждения, като пропуснеш няколко думи, определящи точният им смисъл се получава някяква псевдомъдрост.
Напр. "Главоболието изчезва веднага, ако си праснете коляното между две тухли" Вярно твърдение, ама това че ще ви боли коляното се спестява. Що ли да не си праснете главата, та да Ви мине коляното?
И така, безплатни мъдрости без край

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

Малката ми тъжна лицемерка! :)))
Искаш да ни кажеш, че си се въртяла в леглото нощем и дълги-дълги дни мъчително си обисляла за кого от кандидатите да гласуваш?
Тц-тц-тц-тц-тц .....

Да не говорим, че и ти поплака към синхрона, как сега настъпвал ГОЛЕМИЯТ УЖАС за тази страна, връщане в комунизма, мизерията (то пък кога сме я напускали) и т.н. - това ли е леснината, според тебе? :)))


Що се касае до достойния избор - бат'Петьо беше рационалния избор, Първанко - наказателния.
Достоен избор в тези избори нямаше.

~*~

Няма лесен път,но има правилен и неправилен.
Обикновенно избирам неправилният

обичам да ми е трудно

някъде някой беше казал: "Има пътища много, но само един те прави човек" (цитирам по памет). та оттук се подразбира, че този път е най-трудният. може би. не знам. досега не съм вървяла по лесни пътища (поне за останалите не са били от най-лесните) и май съм станала човек . та има нещо вярно в това... може би... не знам...

stoj, ta gledaj

Но и малко се помайтапих. Надявам се не си се засегнала!
А по отношение на "трудния избор" имам СЪВСЕМ друго виждане, базирано на рационалността на човешкото мислене (модел, все пак):
Човек избира (ако има избор, Фильо) тази алтернатива, при която очакваният ефект е по-голям от очакваните вложени ресурси (мерната единица е без значение - може и да е скала, например ценностната).
ЛЕК ДЕН и УСПЕХИ!

Quot homines, tot sententiae.

Виж ми отговора на Зу.

Quot homines, tot sententiae.