Addicted to love?

Събуждаш се. Мислиш за него.
В банята. Мислиш за него.
Гримираш се. Мислиш за него.
Пътуваш към офиса. Мислиш за него.
8 часа работиш. 8 часа мислиш за него.
Звъни телефонът. Мислиш за него.
Не е той. Жалко. Мислиш за него.
Приемаш срещата. Мислиш за него.
Седиш в ресторанта. Мислиш за него.
Онзи отсреща се пъне. А ти мислиш за него.
Нямаш търпение да останеш сама. Мислиш за него.
Измъкваш се с обещания. Мислиш за него.
Прибираш се. Мислиш за него.
Взимаш вана. Мислиш за него.
Заспиваш. И в сънищата си мислиш за него.
Отново се събуждаш. И отново мислиш за него.
А не е ли крайно време да помислиш за себе си?


Темата ми е посветена на всички, които са си позволили да изпаднат в такова състояние на несподелена зависимост, което вече далеч е минало границите на безобидния наркомански глад и е мутирало грозно в патологично състояние по-близко до някакъв тип душевно разстройство, отколкото до наличие на чувства. Не искам да обидя никой с предишното си изречение. Аз също съм била в такова състояние. А съм сигурна, че и всички останали. Да, знам, че заболя, но то в болката се раждат прозренията. Иначе хубав полет беше.

Същественото е навидимо за очите...

А, ама ти още ли не си в отпуска?

Любовта е състояние на споделена свобода, в която мисълта ти за него и неговата за теб са нещо цяло и едновременно и без беше. И въпросът кой за кого мисли е неуместен. Може да се нарече и патологично, състоянието де, ако преди това се нарече здраве безлюбовието.

трябваше да добавиш и "нея" - в смисъл "него/нея".
А най-добре щеше да е, направо да го замениш с "мен".
То пък едно двусмислено стана :))
Нямам предвид мен, а с думата "мен"

Верно, че е Графиня, ама не ми се вярва да е чак такава егоистка. А след това ти предложение може и да я избие на отявлен и еднозначен алтруизъм. Предупредих те.

к'ви са тия думи от теб.
К'во е т'ва алтруизъм и лошо ли бие?!?!?

Be neshto hubavite jeni mnogo zeha da letqt :(
Kvo shte pravim ?
A tova mu viukat lubov det se mislish :) Nema lechenie nema obqsnenie.
Kvot iskash si go narichaj kat t tresne taka go otnsqsh, kat brumbar slamka go otnasqsh :)
MI predstavi ako i s dvamata e taka :)))) A ? kvo shte kajesh :)))))
Th REal love

лесна работа.
Лошото е, като е само с единия :))

Лоши са тези състояния мама му деба. А има хора, които ги избива на агресия нещастната любов. Един приятел в училище беше много нещастно влюбен веднъж и пиеше и после млатеше стените с юмруци докато не му се появяваха кокалчетата. Взех го много присърце, но после се оказа,че на него това му е хоби - да е нещастно влюбен и даже когато една връзка му потръгваше той май нарочно я разваляше за да се кефи на стените после. Той направо си беше влюбен не в жените, ами в бокса:))))

Аз като по-мъничък също съм имал такива кризи, но човек като поузрее забелязва,че ако не обича себе си най-много, той губи идентичността си.

Иначе зависимост имам сега.... Всеки път когато ЦСКА играе не мисля за нищо друго. И майка ми да има рожден ден даже пак няма да мисля за него:)))

Аз съм болен човек - тресе ме гъзарията

ако и да не го разберете - дали пък някога сте се чувствали и мъничко жертви?
не само неразбрани - просто излъгани и всичкото друго горчиво, дето сте го насърбали точно от човека-мечта?
ето ви един пример как можете да се почувствате. защото аз на няколко пъти го изживявам.........щот съм тъп.

I'm down on love
An' I don't give a damn,
I take my chances
Whenever I can
Like a lamb to the slaughter,
Another sacrifice,
For giving love to woman
With a heart stone cold as ice

I'm down on love
An' I'm clean out of pain,
I ain't no stranger
To the crying game
Too scared to suffer,
An' too blind to see,
But, I played with fire
An' I got what was coming to me

Now, one more heartache
Don't bother me,
Just one more lonely night
To drown in misery

I'm down on love
An' I feel like a fool
To beg for mercy
'Cos I broke the rules
So do me no favours
With your cool advice,
I know the losing cost,
An' I'll pay the price

I am a victim of love,
A victim of love,
Lord, I never thought
I'd be a victim of love

Най-лошото е, че се случва и със споделената любов...след нейния край.

Никоя армия не може да победи идея, чието време е дошло.

Nadejdata umira posledna !

Hector

Ami kato se ima v predvid, che chovekyt krepi nadejdata, poveche otkolkoto tja nego, si absoljutno prav :)))

AMI,MISLQ CHE IDVA EDIN MOMENT V KOITO SE POLUCHAVA IMUNITET OT TOVA ZABOLQVANE,NO LOSHOTO E CHE NIKOI NE ZNAE DO KOGA SHTE E POD OPEKATA MU

koeto ne se opravq s tupanik,se opravq s mnogo tupanici

"Обичах един човек някога .. до болка, всеотдайно..
със всяка клетка от телото си, със всяка вибра от душата си
Събуждах се със мисъл все за него
и заспивах със спомените от ръцете му
Обичах и очите му, гледащи ме нежно
обичах и устата му говореща търсените думи
И чувствах се жива, мислейки за него...."

ама вас, май всички ви изби на поезия.
Да взема и аз ли да се включа :)))

Радвам се, че мислиш за моята почивка, Esmeralda!
Но не е ли крайно време да помислиш за себе си?

Ти сама си го казала:
Любовта е състояние на СПОДЕЛЕНА свобода. Нищо общо с описаното от мен състояние на НЕСПОДЕЛЕНА зависимост. Докато се чудеше как да засучеш поредното си изречение, не успя да разбереш каква истина каза. Безлюбовието наистина е здраве. Но здраве за разума и здравна криза за сетивата. Викай джипито. Болна съм.

Същественото е навидимо за очите...

Криво-ляво , и този ден се затвори
зад гърба ми като врата.
Някого уговарях, с някого спорих,
часовникът ми като мелница се въртя,
май че нещо купих, и писах нещо,
паметта ми търчеше с изплезен език,
всичко беше важно, всичко беше спешно,
всичко беше ... До този момент.
Денят се захлопва.
Най-после самичка,
казвам си с глас дрезгаво уморен:
а всъщност за какво беше всичко,
когато той няма нужда от мен?

Някой изтри лицето ми тебеширено
на мрака от черната дъска.
Разбира се, от тъга не се умира.
Да се прибираме в къщи, ТЪГА .

Не са мои думи, но се е случвало. И сигурно на всички. Мисля ,че няма рецепта за тази болка. Може би времето и ново чуство помагат.

Границата е небето

Викам го тутакси, щом искаш. За мен не се притеснявай. Мислите и чувствата ми са си на мястото и все така ще е, щом обичам. И не ми се налага да засуквам, а да отсуквам изречения. В споделената свобода е ясно защо.

Почини си добре. После и сетивата ти ще се поправят, сигурна съм.

взимаш си горещ душ:))))
отиваш на фризьор-сменяш си прическата:)))))
оправяш си маникюра:)))))
(абе .....слагаш всичко в ред)..през това време е забранено да се мисли въобще....камо ли за него:))))
намираш начин да излезеш някъде......(с кого.....по избор):)))
купонясваш цяла нощ......пиеш повече отколкото можеш:)))))и......
на сутринта.....въобще не можеш да мислиш за НЕГО.....защото алкохола не прощава на никого.....
почваш да мислиш за себе си
ето така се раждат ЕГОИСТИТЕ:)))))

PS.....това е просто начин за оцеляване:))))(тестуван и изпитан от мен:)))

На мен не ми се е случвало. Свиди ми се да си разпилявам чувствата. Но си мисля, най-хипотетично, че ново чувство не помага, нито пречи. Промяната идва от чувството. То създава и увереността, че той има точно толкова нужда от теб, колкото и ти от него и че в крайна сметка ничия нужда няма отношение към любовта. Животът сам по себе си е потребност понеже.

П.П. Понякога е за предпочитане да си насаме. Така по-леко се понася самотата.