Моля за съвет.....
12 отговора
285 прегледа
Моля за съвет.....
....ако има родители, които са преживели същото.
Детето ми е на 3 години и от малък има херния, но от няколко дни положението изглежда се влошава. При предишни консултации с лекари ни предупредиха, че е възможно да се стигне до хирургическа намеса. Надявахме се с времето да се размине, но явно ще се стигне до операция. Утре ще го заведем за по-подробен преглед и консултация.
Интересува ме мнението ви за това какво трябва да очаквам и какво трябва да знам преди да се стигне до толкова стресиращ за детето ми момент.
Детето ми е на 3 години и от малък има херния, но от няколко дни положението изглежда се влошава. При предишни консултации с лекари ни предупредиха, че е възможно да се стигне до хирургическа намеса. Надявахме се с времето да се размине, но явно ще се стигне до операция. Утре ще го заведем за по-подробен преглед и консултация.
Интересува ме мнението ви за това какво трябва да очаквам и какво трябва да знам преди да се стигне до толкова стресиращ за детето ми момент.
Re: Моля за съвет.....
Първо и най-важно - не се плаши! Питай непременно в болницата в кое отделение ще бъдете. Ако сте предвидени за кърмаческо, намери начин да се уредиш да сте при по-големите деца, защото малките (там със сигурност ще има и неколкомесечни бебета) плачат много, а придружаващите родители през нощта спят отделно от децата. Моята дъщеря беше на две години, когато я оперираха. Изобщо нямахме проблем. Дадоха й един сироп за успокояване още в стаята докато си беше при мен, за да не се стресира като я вземат. После отсъства около час. Когато се върна, имаше абокат, но не плачеше. Естествено, то си е и до темперамента на детето, но ти си направи извода - щом не е плакала, значи не я е боляло. Е, държеше си коремчето, но нищо повече. След няколко часа поиска да ходи, не й пречих, само предупредих, че може да я заболи и я придържах, бяха ми казали, че няма страшно, ако стане. Тя стана и даже обиколи какичките. Поговори с детето, за да знае поне отгоре-отгоре за какво става дума, за да не се стресира много. И за там непременно вземи (или който ще придружава детето) книжки и нещо, с което може да се играе в леглото, за да го задържиш да си почива. Ние преспахме в болницата две нощи - едната преди операцията и тази след нея. Не се притеснявай.
- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.
- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.
Re: въпрос
От какво се получават тези хернии и как се проявават.
Не знам защо но това просто съм го пропуснала и не съм информирана.
Не знам защо но това просто съм го пропуснала и не съм информирана.
Re: Моля за съвет.....
Горе-долу на такава възраст оперираха и големия ми син - 2.5 години. На няколко пъти хернията излизаше, но като го водихме на хирург той я наместваше обратно и казваше, че трябва да мислим за операция - това е начина за лечение и няма нищо страшно. Приеха го сутринта, като ни предупредиха, че не трябва да закусва. Преди обяд го оперираха и на другия ден сутринта го изписаха. Докато беше в болницата не се е оплаквал, че го боли оперираното място. Най-големия проблем беше как да го задържим в покой и да го некараме да не плаче, че е много гладен
В къщи беше доста по-трудно докато свикне да не скача от леглото и да не тича бързо - проблема е не толкова в тичането, колкото в опасността да не падне. Оттогава минаха две години и нямаме никакви проблеми. Тича и лудее заедно със всички деца. Единственото лошо е, че като са го шили, половината разрез са застъпили кожата и сега остана доста ясен белег със съвсем леко ръбче
В къщи беше доста по-трудно докато свикне да не скача от леглото и да не тича бързо - проблема е не толкова в тичането, колкото в опасността да не падне. Оттогава минаха две години и нямаме никакви проблеми. Тича и лудее заедно със всички деца. Единственото лошо е, че като са го шили, половината разрез са застъпили кожата и сега остана доста ясен белег със съвсем леко ръбче
Re: въпрос
Много съм бос в медицината, но ето какво ми разказаха лекарите в болницата. Не знам само дали съм ги разбрал правилно и дали ще ви предам всичко точно.
Хернията се дължи на изтъняване на ципата на червата - предполагам тънките. Там, където е тънко не може да ги задържи и те "излизат", като на съответното място външно се вижда подутина. Докато е още малко хирурзите могат със ръка да го натиснат и да го вкарат обратно навътре. Термина мисля, че беше "репониране". Единствения начин за отстраняване е операция, при която не знам по какъв начин затварят тази "дупка". Не е добре да се отлага много, защото има опасност при излизане на хернията, червото да се прищипе и тъй като храната не може да преминава свободно да се стигне до по-голямо разкъсване на ципата или по-лошото - до перфорация на червото. Обикновено секазва ,че причината е от физическо усилие. При децата силен рев, скачане, вдигане на тежки предмети. Истината била, че просто някои хора са предразположени по рождение и рано или късно след някакво усилие се проявява. По всяка вероятност в детска възраст момчетата са по-предразположени и затова е и "бабешкия" съвет, че момчетата не бива да се оставят да плачат много.
Хернията се дължи на изтъняване на ципата на червата - предполагам тънките. Там, където е тънко не може да ги задържи и те "излизат", като на съответното място външно се вижда подутина. Докато е още малко хирурзите могат със ръка да го натиснат и да го вкарат обратно навътре. Термина мисля, че беше "репониране". Единствения начин за отстраняване е операция, при която не знам по какъв начин затварят тази "дупка". Не е добре да се отлага много, защото има опасност при излизане на хернията, червото да се прищипе и тъй като храната не може да преминава свободно да се стигне до по-голямо разкъсване на ципата или по-лошото - до перфорация на червото. Обикновено секазва ,че причината е от физическо усилие. При децата силен рев, скачане, вдигане на тежки предмети. Истината била, че просто някои хора са предразположени по рождение и рано или късно след някакво усилие се проявява. По всяка вероятност в детска възраст момчетата са по-предразположени и затова е и "бабешкия" съвет, че момчетата не бива да се оставят да плачат много.
Re: въпрос
Много съм бос в медицината, но ето какво ми разказаха лекарите в болницата. Не знам само дали съм ги разбрал правилно и дали ще ви предам всичко точно.
Хернията се дължи на изтъняване на ципата на червата - предполагам тънките. Там, където е тънко не може да ги задържи и те "излизат", като на съответното място външно се вижда подутина. Докато е още малко хирурзите могат със ръка да го натиснат и да го вкарат обратно навътре. Термина мисля, че беше "репониране". Единствения начин за отстраняване е операция, при която не знам по какъв начин затварят тази "дупка". Не е добре да се отлага много, защото има опасност при излизане на хернията, червото да се прищипе и тъй като храната не може да преминава свободно да се стигне до по-голямо разкъсване на ципата или по-лошото - до перфорация на червото. Обикновено секазва ,че причината е от физическо усилие. При децата силен рев, скачане, вдигане на тежки предмети. Истината била, че просто някои хора са предразположени по рождение и рано или късно след някакво усилие се проявява. По всяка вероятност в детска възраст момчетата са по-предразположени и затова е и "бабешкия" съвет, че момчетата не бива да се оставят да плачат много.
Операцията е съвсем лека - по-елементарна дори от апендицита. Възможно е след време да се появи втора херния, поради предразположеност, но тя обикновено е на друго място. Точно преди да оперират сина, докараха едно момче с херния на същото място, където е била и преди. Събраха се всички специалисти да обсъждат въпроса, защото, доколкото разбрах тогава, никога не им се беше случвало такова нещо.
Как открихме хернията.
Една вечер, както къпех сина и го триех със сапун, осетих подутина. Отначало помислих, че е апендицит, но после разбрах, че не е, защото беше малко по-високо и не толкова вдясно. Освен това хлапето не се оплакваше, че го боли нещо. Ако беше апендицит и толкова подут, би трябвало да го боли много. Заведохме го първо на уролог, но той веднага ни препрати при хирург. Той го прегледа, намести хернийката и каза да се готвим за операция. Каза още, че е добре ако няма усложнения да изчакаме есента, защото летните жеги не били много подходящи за операции. Каза ни и да внимаваме да не се покаже пак и по възможност да ограничаваме детето в скачане, тръскане и физически усилия. До есента хернийката излиза още два или три пъти, но я наместваха. Като дойде време за операция го оперираха и сега вече 2 години нямаме подобни проблеми
(чукам на дърво)
Хернията се дължи на изтъняване на ципата на червата - предполагам тънките. Там, където е тънко не може да ги задържи и те "излизат", като на съответното място външно се вижда подутина. Докато е още малко хирурзите могат със ръка да го натиснат и да го вкарат обратно навътре. Термина мисля, че беше "репониране". Единствения начин за отстраняване е операция, при която не знам по какъв начин затварят тази "дупка". Не е добре да се отлага много, защото има опасност при излизане на хернията, червото да се прищипе и тъй като храната не може да преминава свободно да се стигне до по-голямо разкъсване на ципата или по-лошото - до перфорация на червото. Обикновено секазва ,че причината е от физическо усилие. При децата силен рев, скачане, вдигане на тежки предмети. Истината била, че просто някои хора са предразположени по рождение и рано или късно след някакво усилие се проявява. По всяка вероятност в детска възраст момчетата са по-предразположени и затова е и "бабешкия" съвет, че момчетата не бива да се оставят да плачат много.
Операцията е съвсем лека - по-елементарна дори от апендицита. Възможно е след време да се появи втора херния, поради предразположеност, но тя обикновено е на друго място. Точно преди да оперират сина, докараха едно момче с херния на същото място, където е била и преди. Събраха се всички специалисти да обсъждат въпроса, защото, доколкото разбрах тогава, никога не им се беше случвало такова нещо.
Как открихме хернията.
Една вечер, както къпех сина и го триех със сапун, осетих подутина. Отначало помислих, че е апендицит, но после разбрах, че не е, защото беше малко по-високо и не толкова вдясно. Освен това хлапето не се оплакваше, че го боли нещо. Ако беше апендицит и толкова подут, би трябвало да го боли много. Заведохме го първо на уролог, но той веднага ни препрати при хирург. Той го прегледа, намести хернийката и каза да се готвим за операция. Каза още, че е добре ако няма усложнения да изчакаме есента, защото летните жеги не били много подходящи за операции. Каза ни и да внимаваме да не се покаже пак и по възможност да ограничаваме детето в скачане, тръскане и физически усилия. До есента хернийката излиза още два или три пъти, но я наместваха. Като дойде време за операция го оперираха и сега вече 2 години нямаме подобни проблеми
Re: въпрос
Ох, не е то съвсем тъй....
Не изтънява ципата на червата, а има проблема е в предната коремна стена - вроден "отвор" или отвор само в мускулатурата - покрит с кожа и сероза отвътре или слабост на стената , която при повишаване на налягането в корема /най често при кашляне, ходене по голяма нужда и т.н.т/ "пропуска" червата навън. Според локализацията си има различни хернии - най често излизат през един вид естествени отвори и канали в коремната стена - например ингвиналната и пъпната херния...
При момчета са по-чести във връзка с десцензуса - слизането на тестиса от коремната кухина в скротома. Ощи съм сънена и май не го обяснявам съвсем научно, но съм убедена, че операцията ще мине леко. По принцип е по-добре при някои хернии да се изчака, докато детето порастне достатъчно и коремната стена също нарастне, така, че да има "материал", казано най-просто за запушване на "дупката" ...
Но най-благоприятната възраст за операция, зависи и от вида на хернията, и от локалния статус - те хирурзите си знаят, така че - спокойно!
Qui scribit, bis legit.
Не изтънява ципата на червата, а има проблема е в предната коремна стена - вроден "отвор" или отвор само в мускулатурата - покрит с кожа и сероза отвътре или слабост на стената , която при повишаване на налягането в корема /най често при кашляне, ходене по голяма нужда и т.н.т/ "пропуска" червата навън. Според локализацията си има различни хернии - най често излизат през един вид естествени отвори и канали в коремната стена - например ингвиналната и пъпната херния...
При момчета са по-чести във връзка с десцензуса - слизането на тестиса от коремната кухина в скротома. Ощи съм сънена и май не го обяснявам съвсем научно, но съм убедена, че операцията ще мине леко. По принцип е по-добре при някои хернии да се изчака, докато детето порастне достатъчно и коремната стена също нарастне, така, че да има "материал", казано най-просто за запушване на "дупката" ...
Qui scribit, bis legit.
Re: въпрос
Аз като NumLock съм чувала, че съществува предразположеност (изтъняване на стомашната обвивка), но за моето момиче казаха, че може и да се е родила с хернията, защото мястото беше особено, на някаква "линия Алба" беше. От друга страна, можело да стане и при падане. Нямам представа защо при момчетата да е по-голяма вероятността да се получи херния от плач, то това пък ще значи все да се трепери да не се разреве детето! А не е възможно едно бебе съвсем да мълчи. Ще се смееш може би, но свекър ми е ветеринарен лекар, а така хубаво ми обясни колко простичко е да се затвори такъв пробив в ципата на стомаха, че изобщо не бях притеснена. Е, бях, но по-скоро за страха, който ще изпита детето ми, а не заради самата операция. Червото, което се показваше, почти година прибирах сама обратно, защото по принцип мястото може да се затвори и само. Усетих когато дупката стана по-голяма и тогава отидохме при хирург. Все пак можеше да пропусна момента и да стане прещипване, а е опасно, за да не се получи някакво разкъсване отвътре. На някои бебета е достатъчно да се залепи специален пластир (има ги в детските магазини и по аптеките), а бабите лепели стотинки, за да зарасне. Във всеки случай това нито е болест, нито е някакъв кой знае какъв проблем. А и по коремчето на детето си се забелязва, ако се получи подутинка. Отделен въпрос е, че момчетата правели други хернии, край тестисите ли, в слабините ли, не знам. Не съм виждала и сигурно не бих познала такова нещо.
(чак си се чудя колко нещо изписах за една херния!:-))
- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.
(чак си се чудя колко нещо изписах за една херния!:-))
- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.
Re: въпрос
Хе, хе! Де го тоя майстор дето може да удържи малко дете да не плаче. Или детето ще е нещо болно или може би трябва да му се сипва нещо с повече градуси в храната
Имах предвид не просто да не плачат, а да няма дълги и яки ревове с голямо напъване. Така поне казват бабите. Например като почнете да си надделявате едни на друг за бибата, шишето с водата и други подобни единоборства
Имах предвид не просто да не плачат, а да няма дълги и яки ревове с голямо напъване. Така поне казват бабите. Например като почнете да си надделявате едни на друг за бибата, шишето с водата и други подобни единоборства
Re: Моля за съвет.....
Vuobshte ne se pritesniavai!!!! predpolagam ,che detenceto e momche. Ako si v Sofia, hirurzite ot Pirogov, Destkata hirirgia sa FAKIRI v tova otnosjhenie. Za hernia ima po 7-8 operacii na den i se operirat ot novorodeni do 14 godishna vuzrast. Spokoino horata sa specialisti.
As America speaks we listen
As America speaks we listen
Re: въпрос
Благодаря за подробните обяснения.
С пожелание детенце да се възстанови бързо.
С пожелание детенце да се възстанови бързо.
Благодаря ви ...
Благодаря ви за подробните обяснения и за подкрепата. Надявам се всичко да мине добре. Междувременно кашлицата на сина ми попремина, а тя беше основната причина за последната поява на хернията.
Нямам представа кога се появи за първи път този проблем, но мога да ви уверя, че детето ни не е оставяно да реве дълго. По-вероятно хернията да е в резултат на факта, че синът ни е доста енергично дете и не се спира нито за миг. Притеснява ме това, че е доста своенравен и ако реши, че няма да влезе в болницат примерно, ще бъде голям проблем да го удържим, дори само за преглед.
Забравих да кажа, че живеем в Русе, така че варианта с Пирогов отпада. Мисля да се обърнем към една частна клиника в града. Знам че докторите в нея работят и в държавната болница, но се надявам отношението и условията да са по-добри.
Благодаря ви отново. Ще ви пиша пак ако ни посъветват да го оперираме.
Нямам представа кога се появи за първи път този проблем, но мога да ви уверя, че детето ни не е оставяно да реве дълго. По-вероятно хернията да е в резултат на факта, че синът ни е доста енергично дете и не се спира нито за миг. Притеснява ме това, че е доста своенравен и ако реши, че няма да влезе в болницат примерно, ще бъде голям проблем да го удържим, дори само за преглед.
Забравих да кажа, че живеем в Русе, така че варианта с Пирогов отпада. Мисля да се обърнем към една частна клиника в града. Знам че докторите в нея работят и в държавната болница, но се надявам отношението и условията да са по-добри.
Благодаря ви отново. Ще ви пиша пак ако ни посъветват да го оперираме.
Re: въпрос
Нашата случка беше преди две години. Давай да прехвърлим добрите пожелания към SlMPLl!

- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.
- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.