Трябва да й помогна....

Здравейте!
Имам сериозен проблем!
По-точно не аз, а моята приятелка!
Вижте за какво става въпрос:
Запознахме се преди 4/четири/ месеца. В началото беше много хубаво, приказно направо. Тя поиска да имаме дете. Бях изненадан, объркан. Дълго мислих и преценявах. Изпитвах я дали наистина е готова да бъде майка на детето ми. Когато тя забременя обаче, отношението й към мен коренно се промени - стана груба, понякога дори жестока с мен. Дълго време отдавах всичко това на нормалната изнервеност и несигурност, която изпитват бъдещите майки. Стараех се.........много....... и продължавам да се старая да й осигуря спокойствие и сигурност!
Забелязвам обаче, че тя изпада във все по-дълбока криза!:((
Непрекъснато плаче, разстроена е....... държи се ужасно с мен и т.н.
Чувствам се безсилен да й помогна и сърцето ми се къса като я гледам как страда!
Опитах всичко, което беше по силите ми, но няма резултат!:((
Чудя се, дали е би било добре да се посъветваме със специалист - психиатър или ...... де да знам и аз!:((
Тя отрича да има някакъв конкретен повод за състоянието й и това най-много ме тревожи! Страхувам се за нея и нашето бебе!:((
Помогнете ми някак!

да, струва ми се че най- добре ще е да потърсите психиатър..не за друго, но ако е в депресия- той ще трябва да и изпише лекарства..а понеже е и бременна, става много сложно..
а и тук четеш само ти, а нужда от помощ като че ли има повече тя..та и затова също..
има психиатри, които са и практикуващи терапевти..това ми се струва най- добрия вариант..обаче дали тя ще се съгласи да отидете, не знам..

аз мога да ти помогна !
това не е шега.
и за да разбереш че говоря сериозно ще те попитам само едно:
защо споделяш половината история?
ми кажи я цялата.
защо мислиш че е трудно да се каже всичко?

ариелче!
тази история е малко по друга!
повярвай ми.
не се хващаи така лесно .....на първата версия!
това е само 50% от историята.
може да се обзаложим ако искаш!

ми не бързай де!
по добре той да си каже отколкото аз да му го кажа......
после защо съм бил цинично откровен...........

Ей, човече, осъзнаваш ли какво правиш?
Дай ми една причина да не бъда искрен, една поне!
Съмнявам се да можеш да ми помогнеш............. освен ако наистина можеш!
очаквам предложението ти!
Не си прави майтап само, моля те, защото проблемът НИ наистина е сериозен!
Все пак става дума за живота на нероденото НИ още дете!:((

защо мислиш че се изказвам тук доста фриволно и безотговорно?
защо мислиш че питам за другите 50%.
човече когато аз питам в 95% случаите знам отговора на въпроса.
пред доста хора тук казваш че не мога да ти помогна?
мога!
но кажи и другите 50 %!
нека другите кажат дали съм голям майтапчия когато говоря сериозно.
защо аз трябва да ги кажа другите 50% а?
за да забода като пеперуда за стената ли?
ми не искам.
добре де !
то че не е за казване е ясно.
но поне на на другите кажи 25% ощо да влязат в диалог.
за мен не е необходимо . аз си ги знам другите 50%!
сериозно ти го казвам!
нещата не са толкова еднозначни и еднопосочни както ги представяш....

ще си говорим или ще си мълчим?
или аз да говоря?

Ей , аз исках само съвет!
Не виждам никакви други 50%, ОК?
Това е! Знам, че моите 100% са всъщност само 50% от цялата история, но това са моите 100%!
Ако знаех нейните 100% нямаше да търся помощ! Виждам, че се измъчва, а не мога да и помогна!!!
Това е! За това реших да пробвам тук! Търся помощ...... за нея!

Ама и ти си един...... :(((

от това, което съм видяла в клуба..когато някой тръгне да говори за нещо, никога не казва цялата истина в самото начало..дали от притеснение за някои факти, или наистина не осъзнава всички страни..и това ми се струва нормално..
нали ако всеки знаеше всичко, нямаше да има нужда да пише тук..
в случая човека зададе конкретен въпрос- "към какъв специалист да се обърнем??"..това разбрах аз..и на това отговорих..
ако той има нужда да разкаже повече и тук, знам, че постепенно ще го направи..това не става насила..изискването за отговаряне на въпросите почти винаги има обратен ефект..
ако той има желание за диалог, ще се включи в дискусията..
такова нещо не видях досега..
значи- или наистина не желае да говори тук за това, или не е видял такъв интерес, който да го подтикне..
не знам по какво съдиш за тези 50%..ясно е, че има причини за всяко едно такова състояние, но ти говориш така, все едно ги знаеш..а това не е възможно, освен ако не познаваш човека и от друго място..
аз не го познавам, затова мога да съдя само по думите му, досега..а те не са много..

govori s neya otkrito i iskreno...........
ako i tova ne promeni ne6tata...........
posle 6te ti kaja..........

А ти мислиш ли, че не съм опитал да говоря с нея открито?????

Ейййййй, хораааааа, аз няма какво да крия........ защо всички подлагате на съмнение думите ми?!?!?!?:((((((

Приятел, не дей да нервничиш.....
Проблемът не е в това дали тук ти вярват или не, проблемът, струва ми се е, дали приятелката ти ти вярва.....

защо "всички"??
виж..може би думите на Питон са те настроили подозрително..
мисля, че той просто те провокира да се включиш по- активно в собствената си тема, защото ти досега не отговаряше на нито един постинг..то имаше само един, всъщност, моя :-)и в него нямаше нещо, на което да се отговаря, но все пак..
аз вярвам, че казваш това, което наистина мислиш..
и вярвам, че притеснението ти е искрено..
ако не искаш да говориш тук за това- няма проблем..
ако искаш..съгласен ли си да отговориш на някои въпроси??
например- вие се познавате от 4 месеца, значи тя е бременна най- много в третия..правили ли сте тест за бременност, ходила ли е на лекар..сигурни ли сте, че е бременна??кога започна да се променя поведението и..ти казваш- груба е..това означава ли, че те отхвърля така, все едно вече не иска да е с теб, или по някакъв друг начин, например- само капризничи и иска вниманието ти и времето ти да е изцяло съсредоточено върху нея??
има още много въпроси..разбираш, че това е нужно ако искаш да стане по- ясна картината..иначе не можеш да очакваш много с тази информация, която даде до сега..защото само върху нея не може да се каже почти нищо..

Добре!
Разбирам те!
Не знам какво означава "постинг"!:((
Познаваме се от 4 месеца, на 05.12.2001 бременността й влиза в четвъртия месец, направи си тест, после ходихме на доктор, видях го на видеозона, по дяволите, поведението й започна да се променя постепенно след като разбрахме за бебето, полека-лека ме отблъскваше, не иска да я глезя, каза, че няма нужда от мен, че не ме обича........
Нормално ли е да съм на 28 година и да....... плача???????????

това, което написа в началото беше "тема", а отговорите по нея са "постинги"..така се наричат..чуждици.. :-)
мислил ли си за това, че тя може да е искала само да има бебе??
ужасен въпрос, знам..може би това е най- лошия вариант..
друг лош вариант е- че наистина е разбрала, че не те обича..
но е възможно и да е в депресия..с бременността настъпват изменения в организма..сигурно личният и лекар ви е обяснил..жените реагират различно..
някои само имат нужда от повече внимание, нежност и сигурност..други се променят драстично..
важното е - дали тя иска да остане с теб??
говорили ли сте за брак и по- сериозно обвързване??
заедно ли живеете??тя работи ли??има ли родители или друго място, където евентуално би могла да отиде ако реши да не е с теб??има ли друг, който би могъл да се погрижи за нея??
нормално е да се плаче и на 8, и на 28 и на 108..

Има ли по-сериозно обвързване от съвместните грижи за едно дете?
Тя искаше и да се омъжи за мен! Сега казва" Добре, че не го направихме!"
Заедно живеем, у тях, но сме сами, в смисъл - родителите й живеят в съседния апартамент!
можехме да живеем и у нас, самостоятелно, но аз прецених, че Тя ще се чувства по-спокойно близо до майка си!

брака е един символичен акт на отдаване..и както виждаш е доста важен..
ето, тя е била готова в един момент да го направи- сега казва, че вече не иска..
мислиш ли, че тя може да е решила да се грижи сама за бебето - с помощта на родителите си??по думите ти изглежда, че има възможност за това..
трябва да говориш с нея за тази възможност..
също я питай за предишните и връзки..
да не се е разделила преди да те срещне с някой, от когото не е могла да забременее и е искала да се увери, че може да има деца??на колко години е тя??възможно ли е да си мисли, че вече "остарява" и трябва да има дете..
знам, че това е ужасна мисъл..защото детето е и твое, и ти го искаш не по- малко, предполагам..и мисълта, да си само "осеменител" е възможно най- тежката..но както виждаш, аз ти казвам най- лошите възможности, не защото ти ги пожелавам, а защото ако се отхвърлят те, ще стане много по- ясно и по- лесно..

Била е бременна от предишния си приятел, но той не е искал детето и тя го е махнала, колкото мен е и тя, на 28...........