?????

Сетих се за една приказка, разказана в “Играчка плачка”.
“Вървял си Скорпиона по пътя и стигнал до една река, искал да продължи и тогава видял Жабата.
-Ще ме пренесеш ли на другия бряг ?– помолил я той.
-Не, страх ме е да не ме ужилиш. – отговорила Жабата.
-Няма, нали тогава и аз ще се удавя – настоявал Скорпиона.
Замислила се жабата, сторило и се логично, Скорпиона да е прав и се съгласила.
Качил се Скорпиона върху нея и тръгнали през реката, на средата на пътя Скорпиона я ужилил.
-Какво направи – извикала Жабата – сега и двамата ще умрем. Защо?
-Ами, какво да направя, природа – казал, малко преди да потъне, Скорпиона.”

Винаги ли Скорпиона остава скорпион, по какво можете да го различите в някого (в случая, визирам лично себе си:)?


Не ми се връзвай.

клише звучи, че във всяко правило имало и изключения /мразя клишета/. Но на практика май си зависи и от жабата. Природата си е природа, но тя залага във всеки един смес от разнообразни неща. За тяхното проявление е нужен дразнител, но пък не се знае и в каква степен ще въздейства това на сместа и какво ще изникне от нея. Нещо много сухарско звучи, а започнахме от една приказка. Но съм срещала доста скорпиони, които точно поради това, че се крият, че са такива, на всички наоколо им е ясно за отровата, която носят. Лошото понякога е,че не можеш да прецениш що за отрова имат. Не занам кое е по-правилното, но аз лично не се биря срещу природата на скорпионите и по принцип не се опитвам да променям хората около себе си. Просто ги приемам такива каквито са - било то скорпиони или жаби.

знам края на приказката така "ами не можах да се стърпя!-казал скорпионът"
все тая де...
тази история е от един много хубав филм.не си спомням заглавието му,но съм го гледала преди доста години/7-8/ и още тогава ме е впечатлила с истината си.
може би поради факта,че съм общувала отблизо с такива персони.

и въпреки всичко няма еднозначен отговор на въпроса ти,защото всеки е различен от другите и дори е различен от самия себе си през годините!
аз мразя да ме слагат под общ знаменател/нищо ,че не съм скорпион/ и мразя разсъжденията "по-принцип" затова ти ми отговори:
тази история важи ли за теб сега,в този момент? и ако "да" какво печелиш с това?!?!?!

Скорпионът винаги ще остане скорпион, докато не приеме, че може да бъде всичко друго. Често в разговорите, които водя се стига до темата за промяната и как тя би могла да бъде постигната. Струва ми се, че единственият начин е скрит в сърцето на скорпиона. Не почувства ли лекия ритъм на собствения си живот, жилото ще бъде единствения му избор.......

човек не само, че е различен през различните периоди, той е различен и за различните хора и ситуации.
Не в момента, не точно... Преди...Иначе, нищо не се печели, всъщност, може би е стремеж към някаква хомео- или хипостаза. Реакция, да се впишеш в света преди да те е отписал той.

Не ми се връзвай.

Промяната? Нима и аз съм същият човек пуснал тази тема? Скорпиона усеща живота, както своя така и на Другите, нали трябва да се храни. Скорпионът все пак може да направи избора си, свободно пустинно същество е той, оказва се обаче, че трябва да помни природата си, не за да я надмогне или измени, а за да използва и нея по начин позволяващ му да пътува по реката.

Не ми се връзвай.

много вярно...
как ми се иска един определен скорпион да го прочете,не по-скоро искам да успее да попие думите ти с цялата си същност.

попивам ги и отива да се изсуша.

Не ми се връзвай.

Не мисля, че така ще стане. Направих грешка с това, че говорих за нещо, което ти си поставил в рамката на личното. За мен нищо лично няма, в случая:)

Поздрави!

Добре, но не можеш да обобщаваш за всички (особено съдейки по мен). Тука в психодиспансера има един лаф "От лични, нека направим болестите си общи." Е, какво общо пък намираш тук?

Не ми се връзвай.

Съвсем нямам желание да обобщавам, не ми се отдава просто.......
Ти намираш ли нещо общо?

Знаеш ли, твоето малко ми прилича на момента, когато виждам, че ще си изгоря ръката на пламъка, но не правя нищо...просто изчаквам да се случи:)

"Такава ни е природата", Драги, какво да се прави...Много прекрасна притча, а и филма не е от любимите ми странни и аз често се припознавам в тия думи...Идеята е тук обаче, не да признаем колко сме повличащо саморазрушителни и да се почувстваме виновни или обвинени, а това колко е важно да познаваме природата си и как това влияе във всички отношения, които създаваме докоснато или недокоснато, приятелски или неприятелски, с цел или без цел.Иска ми се съвсем на друго ниво - по скоро символно да разгледам тази притча имам една страхотна хрумка за нея, но ще го направя само ако дадеш знак, защото не знам дали ще ти послужи, но открих нещо много ценно като урок в нея.Интересно ми е какво асоциираш ти все пак?
А иначе Скорпиона като символ, под който се познавеме или като наша вътрешна картина е много силен. Това, което харесвам е интуицията му в нещата, разбира се вижда се ако той я е развил и не е останал на едно първично ниво, където само страстта го залива владеещо.Възможността да умира и възкръсва, да слага граници и да ги руши .Да познава крайностите като противоречия, които го тласкат напред измъчващо, но и доста креативно и освобождаващо...
Имам огромна тема за Скорпиона в клуб "Астрология" -без да мога да плувам добре в тая наука- с много обратни връзки които бяха като огледало, погледни я мисля, че би ти било интересно...
carpe diam!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Ама аз съм зодия Риби, драга. Знаеш, че нямам това предвид.

Не ми се връзвай.

В кое? В психодиспансера ли?
Това последното пък от къде ти хрумна?

Не ми се връзвай.

Елхичка!
Такава асоциация направих, откъде може да ми дойде;)

не знам...Затова ми е интересно какво имаш предвид и затова те питах какво са ти асоциациите относно историята, която разказваш? А ти написах символично, какво аз откривам в скорпиона, може би защото не съм схванала какво точно питаш...При всички случай, ако можем да говорим толкова общо разбира се - всяко нещо от несъзнавано ти или от съзнаваното ти може да те пренесе на другият бряг, ако имаш потенциала да познаваш природата си - признавайки си я, ако не тя ще те обсебва потъващо...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Ъ, аз нищо не питах, просто така...
Хм, добре изказана формулировка.

Не ми се връзвай.

Казваш, а пък нищо не казваш,питаш и отговор не искаш????
Не вярвам да е така, но....
ти си знаеш, ти можеш, ти разполагаш...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

ох,слава богу!бях се уплашила,че си от хапещите,а то си бил от плуващите...

Живея със Скорпион и мисля че разказаното от теб се отнася точно за тези хора,мамка му...

Щастието е въпрос на гледна точка!