Омраза.
46 отговора
624 прегледа
Омраза.
Какво е омразата? Задължително ли тя подтиква към действие или е само чувството на неприязън към някого? Онова, което прави хората отмъстителни ли е? А какво е, което кара един човек да мине на отсрещния тротоар, за да не се размине лице в лице с някого или да напусне празник само защото онзи, другият, е дошъл на същото място? Ето - аз познавам хора, към които съм...хмммм.... алергична направо - не искам да говорим, неприятни са ми, но не бих казала, че ги мразя. За действия срещу някого само за да го накарам да се чувства зле пък да не говорим. Има нещо, което явно не разбирам. Може ли някой да ми обясни чувството на омраза?
- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.
- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.
Re: Омраза.
Знаеш ли, и аз си мислех да пусна тема с подобна тематика, обаче напоследък не ми остава кога
. По-скоро това е една мисъл, която исках да пусна... написана е от Морис Дрюон, но думите не са негови: "Омразата е чувствао, толкова силно, колкото любовта. Тя се разраства с всяка битка. И ако се случи така, че някой загуби своя враг, неговата болка в точно толкова силна колкото на този, загубил любимия човек".
Това е според мен абсолютната омраза... много чисто и истинско чувство. А това, което наричаме омраза когато някой просто ни е неприятен е съвсем друго... обединяваме с тази дума различни чувства - злоба, завист, болка, презрение, обида... всичко, каквото се сетиш в тази връзка. А истинската омраза не е това... тя е някаква абстракция, не знам с какво да я сравня, за да обясня какво имам предвид.
Everything is broken up and dances
. По-скоро това е една мисъл, която исках да пусна... написана е от Морис Дрюон, но думите не са негови: "Омразата е чувствао, толкова силно, колкото любовта. Тя се разраства с всяка битка. И ако се случи така, че някой загуби своя враг, неговата болка в точно толкова силна колкото на този, загубил любимия човек".
Това е според мен абсолютната омраза... много чисто и истинско чувство. А това, което наричаме омраза когато някой просто ни е неприятен е съвсем друго... обединяваме с тази дума различни чувства - злоба, завист, болка, презрение, обида... всичко, каквото се сетиш в тази връзка. А истинската омраза не е това... тя е някаква абстракция, не знам с какво да я сравня, за да обясня какво имам предвид.
Everything is broken up and dances
в отговор на Koпpинa_И_Xлopoфopм
#4
Re: Омраза.
до омразата водят неразчистени сметки!
когато те се разчистят всичко е ок!
когато сметките са изчистени всичко приключва!
когато те се разчистят всичко е ок!
когато сметките са изчистени всичко приключва!
Re: Омраза.
Нарушава душевния покой на другия. Ако един човек намира за правилно едно, а друг - друго, и тези неща са много важни според тях, ще се намразят. Няма да се понасят. Защото всеки мисли другия за лош, за нарушител в живота му. Руши душевното му спокойствие, кара го да се притеснява за уредения си по свой вкус живот.
Re: Омраза.
Прав е Морис Дрюон - Омразата е чуство също толкова силно като любовта. Незнам дали е противоположно на нея, но знам че често се случва едното да премине в друго, което погледното от матем. гледна точка ме кара да мисля, че вървят успоредно. Не рядко се е случва да обичаш някого и само от един негов жест или дума да го намразиш. Обратното също се среща , но като че ли по-рядко... Именно това лесно преминаване ме кара да смятам, че са колинеални. Иначе един такъв преход би се осъществявал за по-дълъг период.
Отмъстителността е проява (действието) породено от степента и дълбочината на изпитваното чувство. Как ще се прояви, дали въобще ще го има, дали те кара да действаш или само се регистрира като чуство, мисля че зависи предимно от самия човек - натурата, темперамента, моментното състояние и т.н.
Отмъстителността е проява (действието) породено от степента и дълбочината на изпитваното чувство. Как ще се прояви, дали въобще ще го има, дали те кара да действаш или само се регистрира като чуство, мисля че зависи предимно от самия човек - натурата, темперамента, моментното състояние и т.н.
в отговор на Koпpинa_И_Xлopoфopм
#8
Re: Омраза.
полувалентна знам какво е...
би ли обяснила какво е амбивалентна, pls !?!
би ли обяснила какво е амбивалентна, pls !?!
в отговор на Quiet Dark Wolf
#9
Re: Омраза.
Опитах се
Успях ли? Надявам се.
Everything is broken up and dances
Успях ли? Надявам се.
Everything is broken up and dances
в отговор на Koпpинa_И_Xлopoфopм
#11
Re: Омраза.
На мен пък нещо не ми се връзва в тая мисъл... Нали някой някого мразел? Защо да го боли, ако загуби врага? По-скоро май има гняв заради загубата на мишената. "Да загуби врага си" не значи ли или онзи да умре, или да замине много надалеч, или просто да се сдобрят? Ако е налице пристрастеност към машинации, да има постоянна битка, противопоставяне, действие - как да е. Но ако другата страна не "хваща томахавката", каква битка ще е това? Да боли от загубата на враг ми се струва възможно само ако войната, противопоставянето са спорт, страст някаква вече. Аха! Сигурно това е идеалната омраза, в чист вид? Да мразиш заради тръпката? Май така става - единият мрази, напада, опитва да нарани, да въздейства по някакъв начин на "врага", а "врагът" не реагира, не се вълнува, че някой си прави някакви напъни да му повлияе... оттам на тоя, който мрази, му става още по-зле, защото вижда "врага" като недосегаем и вероятно си казва "Кой?! Ти ли бе? На мене? Я да те видя сега!" - и почва поредната атака с още повече настървеност.
Ох, никак не искам да изглежда като че споря с теб... обаче по този повод: А това, което наричаме омраза когато някой просто ни е неприятен е съвсем друго... обединяваме с тази дума различни чувства - злоба, завист, болка, презрение, обида... Значи - ако си злобен, ще гледаш да нараниш; завистниците са майстори на идеалните сплетни; болката виж, може да преобърне човека, тя мисля, има отношение и е често първата стъпка към омраза. А презрението не е ли с най-честа проява безразличие? Не че абсолютното безразличие не може да наранява, но липсата на отношение пък не ми прилича на омраза.
Представяш ли си колко време, мислене и кой знае още какво губи мразещият? Виждала съм много грозни сцени и всеки път се усещам, че гледам съжалително нападателя...
Извинявай, че стана толкова дълго, само опитвам да си изясня тоя вид отношение.
- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.
Ох, никак не искам да изглежда като че споря с теб... обаче по този повод: А това, което наричаме омраза когато някой просто ни е неприятен е съвсем друго... обединяваме с тази дума различни чувства - злоба, завист, болка, презрение, обида... Значи - ако си злобен, ще гледаш да нараниш; завистниците са майстори на идеалните сплетни; болката виж, може да преобърне човека, тя мисля, има отношение и е често първата стъпка към омраза. А презрението не е ли с най-честа проява безразличие? Не че абсолютното безразличие не може да наранява, но липсата на отношение пък не ми прилича на омраза.
Представяш ли си колко време, мислене и кой знае още какво губи мразещият? Виждала съм много грозни сцени и всеки път се усещам, че гледам съжалително нападателя...
Извинявай, че стана толкова дълго, само опитвам да си изясня тоя вид отношение.
- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.
Re: Омраза.
Трябва значи да имат някаква допирна точка все пак, за да си пречат? Махаме това, което ги свързва и няма да има за какво да се мразят повече. Защо ли ми се струва по-добър избор да смениш работата (например) вместо да се мразиш с колегите.
- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.
- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.
Re: Омраза.
И на мен ми се искаше да го изясня... онази абсолютна омраза създава един вид връзка между хората, много силна при това. Не съм съгласна с това за мишената, понеже то предполага неравностойност на противниците. Но тук наистина навлизам в твърде много абстракности, а въпросът ти е съвсем конкретен и касае омразата в ежедневните й проявления.
Права си за това - ако си злобен, ще гледаш да нараниш; завистниците са майстори на идеалните сплетни; болката виж, може да преобърне човека, тя мисля, има отношение и е често първата стъпка към омраза. Всичките тези неща са някакви проявления на омразата в някакъв аспект, а не омразата по принцип, като цяло. Просто смисълът на думата е малко изкривен...
Грозни сценки виждаме навсякъде. Дребнавост преди всичко. За мен омразата е нещо грандиозно, на което не се раждаме научени... също както и любовта. Аз за себе си мога да кажа, че не умея да мразя истински и моите прояви на омраза са си точно моментите прояви на слабост и дребнавост, за които после, като е минало време, си казваме, че е трябвало да се владеем. Не знам сега дали изясних какво искам да кажа....
Everything is broken up and dances
Права си за това - ако си злобен, ще гледаш да нараниш; завистниците са майстори на идеалните сплетни; болката виж, може да преобърне човека, тя мисля, има отношение и е често първата стъпка към омраза. Всичките тези неща са някакви проявления на омразата в някакъв аспект, а не омразата по принцип, като цяло. Просто смисълът на думата е малко изкривен...
Грозни сценки виждаме навсякъде. Дребнавост преди всичко. За мен омразата е нещо грандиозно, на което не се раждаме научени... също както и любовта. Аз за себе си мога да кажа, че не умея да мразя истински и моите прояви на омраза са си точно моментите прояви на слабост и дребнавост, за които после, като е минало време, си казваме, че е трябвало да се владеем. Не знам сега дали изясних какво искам да кажа....
Everything is broken up and dances
Re: Омраза.
Хм, май написах на Well нещо подобно. Изглежда много лесно. А някои се мразят с години! Но пък е сигурно защото има неща, които са непоправими. Какво съм се зачудила и аз? - кой знае как ще намразя някога някого, ако ми направи непоправимо зло. Ще взема такива случаи на омраза да ги оправдая. Подлежащите на решаване противоречия обаче няма да мога да разбера.
- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.
- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.
в отговор на STRANGEWORLD
#16
Re: Омраза.
Нещо като "Дай да се сбием, та после да се прегърнем"?
- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.
- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.
Re: Омраза.
Мисъл,
защото, света е прикрит, скрит, самоопаковал се, но при сбиването, и другите танци, и фехтовални номера, се загубват и зачезват дрехите, тогава обичта става силно първична и първосигнална, като освобождаване след дългото криене, прикриване, да имаш враг в леглото си! (това май е и мисълта на Дрюон ? :-)
(Strangeworld, не се сърди че се намесих!)
защото, света е прикрит, скрит, самоопаковал се, но при сбиването, и другите танци, и фехтовални номера, се загубват и зачезват дрехите, тогава обичта става силно първична и първосигнална, като освобождаване след дългото криене, прикриване, да имаш враг в леглото си! (това май е и мисълта на Дрюон ? :-)
(Strangeworld, не се сърди че се намесих!)
в отговор на Koпpинa_И_Xлopoфopм
#19
Re: Омраза.
Сетих се, че по филмите съм гледала истории за двама, които цял живот са врагове, остаряват и още си въртят номера, а когато на единия се случи нещо лошо, другият е пръв на помощ. В битката като че ли са откривали положителните качества на другия, почувствали са уважение към него, а са продължили да враждуват по инерция. Всъщност мнението за "мразения" човек е високо, цениш го като личност. Продължаваш състезанието, разправяш наляво-надясно колко се мразите... а в себе си го харесваш...
Тоест - отвън се вижда злоба и омраза, а отвътре не е така, само че на човека му е трудно да разбере какво изпитва точно. Ей в такива случаи може да боли за врага, да.
- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.
Тоест - отвън се вижда злоба и омраза, а отвътре не е така, само че на човека му е трудно да разбере какво изпитва точно. Ей в такива случаи може да боли за врага, да.
- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.