Вечерен час

Вечерният час винаги е бил много болен въпрос вкъщи. Говоря за времето, когато аз трябваше да се съобразявам с него.

Нямаше адвокат на света, който да убеди моите родители, че вместо да ме пускат на рождения ден на Х. до 20ч. (през зимата) е по-добре да ми удължат часа на 20,30 и да се прибера заедно с всички други, защото е по-безопасно и защото всички други ги пускат до тогава.

Изобщо вечерният час си беше един от най-строгите и ненарушими закони вкъщи. Колко съм се ядосвала заради това и колко съм го мразила!

Ето обаче, че колелото се извъртя и сега аз определям вечерните часове.
И какво се оказа, че искам дъщеря ми ако играе навън, да се прибира когато започне да мръква. "Ама мамо, Мишито я пускат да играе и по тъмно."
"Аз не съм майка на Мишито."

Сега у нас това е ненарушимият закон. Не пускам до късно, ходя да обикалям и да търся, да посрещам и изпращам. Също като майка ми. Боже! Колко ми беше смешна, а сега и аз съм същата.

С две думи въпросът ми е трябва ли да има вечерен час? Вие определили ли сте вечерен час на вашите деца и до колко часа? Какво мислите по въпроса?
Успокойте леките угризения, които изпитвам!






***

.

незабележим

Спорно е, защото на децата ни може да се случат неприятни случки и през деня, не дай се Боже. По-добре да наблягаме на разумното и отговорно поведение и за мерки за безопасност, които често им повтарям и проиграваме теоретично. И на мен ми се случва да определям такъв час да е този на мръкване, но тогава винаги е най-интересната игра. Безкомпромисна съм, че щом предварително са ми дали дума, трябва да си стоят на думата. Казвам на децата си, че това да не си изпълниш обещанието не е честно и почтенно.

за такава свобода?
А иначе, тийнейджърите трябва да са под контрол. Е, това убитото момиче- Елеонора, всеки ден минавам край лобното й място. Бастисано е детето за нищо, ама какво е правила в 3 през нощта в това мутренско заведение?

Za vecheren chas moje da se govori chak kogato deteto veche moje da izliza samostoiatelno ot kushti i da reshava samo kude da ide. Kogato decata sa malki , i razbira se vecheriata zakusniava ili decata sa uvlecheni v igra, koiato e nai-sladkoto neshto za tiah, vinagi moje da se napravi kompromis s vremeto

As America speaks we listen

My child arrived just the other day
Came to the world in the usual way
But there were planes to catch and bills to pay
He learned to walk while I was away
He was talkin' 'fore I knew it
And as he grew he said,
'I'm gonna be like you, Dad,
You know I'm gonna be like you.'

Chorus
And the cat's in the cradle and the silver spoon,
Little boy blue and the man 'n the moon.
'When you comin' home?'
'Son, I don't know when. We'll get together then.

You know we'll have a good time then.'
Well, my son turned ten just the other day.
He said, 'Thanks for the ball, Dad. Come on, let's play.
Could you teach me to throw?'
I said, 'Not today. I got a lot to do.'
He said, 'That's okay.' And he walked away and he smiled and he said,
'You know, I'm gonna be like him, yeah.
You know I'm gonna be like him.'

Chorus

Well, he came from college just the other day,
So much like a man I just had to say,
'I'm proud of you. Could you sit for a while?'
He shook his head and he said with a smile,
'What I'd really like, Dad, is to borrow the car keys.
See you later. Can I have them please ?'

Chorus

I've long since retired, my son's moved away.
I called him up just the other day.
'I'd like to see you, if you don't mind.'
He said, 'I'd love to, Dad, if I could find the time.
You see my new job's a hassle and the kids have the flu,
But it's sure nice talkin' to you, Dad.
It's been sure nice talkin' to you.'
And as I hung up the phone it occurred to me,
He'd grown up just like me.
My boy was just like me.

Chorus

Аз лично нямах вечерен час през тийнейджърските ми години. Но и никога не съм злоупотребявала с оказаното ми доверие - винаги се прибирах в нормални часове (е не е било в 20.00), но така че да съм безопасно вкъщи. Но все пак раснах май в по-мирни времена.
Децата са ми още малки за вечерен час, но сигурно няма да им наложа. Ще има преговори разбира се, но се надявам да е в нормалните граници. Е накрая може да се окаже - блаженни са верующите, но ще се опитам да не забравя какво съм заявила тук за неналагането на вечерен час

Hate cannot drive out hate, only love can do that

да се въведе изведнъж вечерен час. Затова се започва отдалече, за да може докато стигне вече тази възраст то вече да си знае част от задълженията.

Не може да го пускам да играе пред блока без да го погледна и да се прибира когато си иска, а като стане на 14 изведнъж да поискам от него да се прибира в едиколко си часа.


***

Че аз изобщо не смея да ги пусна сами моите. Все някой трябва да ги наглежда, че в днешно време...

непрекъснато наглеждане.


***

когато бяха малки и не познаваха добре часовника най- трудно беше да ги откъсна от играта независимо от всички предварителни уговорки.а аз много мразя мрънканици от рода "мооооля те още 5 минути"!
тогава се опитах да се поставя на тяхно място и да разбера къде бъркам.дадох си сметка,че те протестират не толкова за самото прибиране,а по-скоро от факта "сега,веднага",който е дразнеш за всеки човек независимо на каква възраст е.
и реших да опитам да им дам "време за настройка"/около 10 мин./
трябва ти кажа ,че това простичко правило промени коренно всичко.
значи излизат и трябва да се приберат в 18.00ч. десет минути по-рано аз съобщавам -до 18.00 има още 10 минути.после в 18.00 ,когато ги виках се прибираха без проблем.бях /и още съм/абсолютно безкомпромисна относно спазването на часа за прибиране, като ако закъснеят макар и с 5 минути знаят,че на другия ден ще стоят навън час по-малко или въобще няма да излязат,ако закъснението е голямо.има и премия-за точност и липса на мрънкане - в края на седмицата могат да играят до по-късно.
приятна вечер,джени!

Лошото е, че като пораснат, ще са свикнали все с мама да бъдат. А как ще се научат да отговарят сами за себе си, когато ние сме вечно край тях

Тактиката с морковчето и тоягата наистина върши чудеса. То затова и моите хлапета си тръгват веднага щом им кажа.
Ама няма ли някой с по-големички дечица да сподели какво прави?

"Tchesto tezi, koito sa bili podlojeni na opredeleno otnochenie kato malki go povtariat kogato porasnat" - iz narytchnika na mladia psihiatyr
Pozdravi.

Аз дори когато присъствам на площадката, гледам де не се меся в игрите.
Долу-горе все едно че ме няма. Или говоря с някоя леличка, или чета нещо, гледам самолетите по небето, но умишлено не им обръщам внимание именно по тази причина: да не свикват все с възрастен човек до тях.


***

е много важно нещо. И аз гледам винаги да кажа малко преди събитието, че нещо трябва да се направи.


***

Но когато нещо им потрябва, все при тебе тичат, нали

Има и такъв момент, но в общи линии това е когато искат да им се купи нещо.
През останалото време са така улисани, че изобщо не ме забелязват.


***

Ima ima samo che taktikata pri nas ne bachka i moze toqzkata da se okaze v/u grabcheto na tozi koito ni q nalaga;az sam na 9 godinki i se pribiram kogato si iskam.Predi 3 dena se pribrax v 24 chasa...Zashto li?!?!Zashtoto taka mi xaresva i nikoi ne moze da promeni moeto mnenie.Svikvaite roditeli s tova!Chakat vi tezki godini.Ima i drug nachini... da napravite detzata vi poslushni zaicheta koito da izpalnqvat kakvoto im naredite.

си на девет годинки.