Да изгубиш

Да си изгубиш любимата химикалка... или автоматичен молив... или както там се нарича ... или някой да ти затрие любимата книга ... или ... да изгубиш част от идентичност, съхранена в предмет, в снимка, в притежание... в нещо, в компютърен образ даже... или пък в друг Човек...

Защо се привързваме към предметите?
Любимата ми запалка, кутийка, червило, или ... бог знае какво любимо нещо си имаме... Едно такова мъничко и незначително уж , но като го загубим, ни удря право по честолюбието.

Защото сме затрили частичка от себе си.

По егото ли тъжим, или по предмета?

Защо хората се привързват към хора?
Когато някой обича и загуби друг, дали е защото е вложил в него от себе си, или защото му е мъчно, че няма повече да получава това, което е получавал от другия?

Ако ми се беше случило, щях да знам... Но не знам. Не знам какво е да загубиш някой, който е избягал от теб. Все аз съм бягала.

И вероятно не умея да съчувствам подобаващо на оня приятел, който ме обвинява в ... "успех"

Може ли да обвиниш някого в успех? Ами че какво е това приятелство?! Хм... ама че глупост. На баба му ... фърчилото де... хъх

Никви скорпиони повече, хаха! Само клубари!

Хех! Нощен привет!
(почти както обикновено )

мисля че темата за виртуалните делавери я писах вече нали......
купона продължава така че се стегни малцев поне!
хорошенко?

по- лесно е да загубиш, отколкото да спечелиш приятел

изгубвайки усилия, труд, спомени, чувства, победи, загуби - е как де не тъжиш


вече борба ли има или резултат от нея

Нека силата бъде с теб!!!
както казват


п.п. то той привет-а май е денонощен а

или дотам и обратно

"свежа", нищо, всеки си има своите кризи!
Аз вече съм намеквала, че нищо няма значение за мен, освен хора. Значи, не се привързвам към предмети, щото те просто ми служат и нищо повече. Когато изгубя предмет, много се нервирам, но само защото съм свела материалните неща до минимума, който ми е необходим за нещо да ми служи и ако изчезне нещо, не мога да го заместя веднага с друго, което да върши същата работа, е, номерът е да си направя така предметите, че да си имат заместители и вече го правя! Имам си любими предмети, но не си създавам нагласа за нещо, че е такова, без което не мога или много ще ми е мъчно, щото този предмет го свързвам с емоция или човек, защото не ми е важна формата на спомена, а отношението, чувството в спомена и ако само предмет ме кара да се сетя за спомена, еееебаси спомена, честно!
За хората пък цялата работа е с разбирането, при мен е така, нямам близки хора, близки хора, любими хора, приятели, това са някакви много редки случаи и са само хора, които ме разбират, а това вече стана ясно е... рядко щастие! И аз затова се привързвам, щото се получава усещане за сливане, което е просто невероятно вълшебство, душевен оргазъм, много ми е ценно, но много хора не разбират за какво говоря. И от тук онова там за твоя приятел... ми... разбираш, нали...

***

Кризи. :-)))
Кризата не беше моя, а негова. Аз съчувствах, но се опасявах, че не го правя достатъчно добре. На мен нищо ми няма
Не съм сигурна дали умея да се привързвам... Понякога се чувствам виновна заради това. Обичам да съм сама :-)

че някой се е привързал към теб, а? еее, значи, точно снощи един младеж:) ми разтегна същото, виновен бил, че привлича хора към себе си, а той не се привързвал към тях, виновен, щото разбира как за всеки един случай и точно защото им дава на хората това, което им трябва, той се чувства виновен, все едно че ги подмамва. и той обича да е сам. пък аз не обичам да съм сама, но много мразя да ми изискват внимание, да ми досаждат, много лесно и бързо става така, че някой да ми задосажда, в последно време си мисля, че непрекъснатото присъствие на някой, дори и невероятно добре да ми е с този някой, ще ми създава малки неудобства, разбираш ли, аз съм кретен, старая се да не съм пълен кретен, за да се движа сред хората, обаче, за да ми е добре, трябва да се пусне кретенът в мен и се питам - има ли човек, който да не се нарани от моя кретенизъм, има ли, няма, никой няма да може да приеме за нормално това, което за хората по принцип, вече ми е ясно, е ненормално и... кво да ти кажа, това една вечна игра ли е или вечно сама? и нищо, гледам да не се впечатлявам за себе си, макар че в някой момент ми кипва от всичкото безсмислие. а за друг човек все си мисля, че няма грижи напълно да се светна по неговата мъка, особено при добро желание, пък и все си мисля, че съм изпитала почти всички версии:)) а останалите мога да си ги представя и такова нещо с неразбирането или недостатъчното съпричастие май не може да ме тормози, мисля, че няма такъв случай. по-сложно става, когато е между теб и него завързващото възела на случката чувство, имам си мисъл в главата, че при вас е това, а? не знаеш какво е да те изостави някой, защото винаги ти си изоставяла, а в кой момент ти решаваш да изоставяш някой? не е ли това ясно още в самото начало, още в началото, когато разбираш човека отсреща, ти разбираш и себе си към него! аз не съм много фен на случките с преоткриванията - или е имало нещо с някой още в началото, или е нямало, то може да е било неосъзнато, но да си с някой дълго време, разбирате се и изведнъж пламва искрата на любовта, е такова чудо няма, тия хора са се привличали още от преди, ама съзнателно са правили нещо друго.

***

Да. Друг случай имах преди време... За него писах в друг клуб, че беше по друг повод, ама ...
Добър приятел пак, но как така става, че някой почва да те обича, а ти хабер си нямаш? Няма ли да се чувстваш като... някъв студен плазмодий... И той да вика, че се привързвал. Ми не мога така. И от 1-2 месеца край. Няма приятел Поне задишах спокойно до... оная вечер Ами ще вземат да ме изтощят, и третият човек, който е важния всъщност, може да не получи нищо Майтап! :-))))))
Хех... я по-весело, Калинке!
Хубаво е да не си сам. Но е хубаво и да си сам. Намери баланса.

ми всъщност това е нормалното - да се влюби в теб, без ти да го поставяш за цел а един студен плазмодий може пък да изглежда потресаващо красиво и въодушевяващо за някой и той да се влюби в горкия студен плазмодий и плазмодият кво да си каже, не че може да си каже нещо, но... въпросът е принципен та да си каже ли студеният плазмодий - баси, аз нищо не правех и въобще не предполагах, а той се влюби в мен, плазмодият студен! Та това няма никакво значение или има точно, че така трябва да ти е спокойно, че не е осъзнато подвеждане с изгодна задна, предна или друга няква цел.

***

защо не минем на тема сперматозоиди а?

Начало?

Значи, вярваш в любовта от пръв поглед ?

аз никога не губя!
ако загубя значи съм умрял!

Уххх! Ти ме успокои съвсем И ме разсмя :-)))
Сега ми е спокойно на душицата. :-)))))))))))

"та да си каже ли студеният плазмодий -
баси, аз нищо не правех
и въобще не предполагах,
а той се влюби в мен,
плазмодият студен!"

Хаха! Това влиза в Мъдрия файл!

не си разбрал това, което казвам

***

защото това "нищо не правех" е естественото и единственото състояние на един студен плазмодий и това, че той е студен и е плазмодий, не означава, че не трябва да бъде впечатляващ, така както е, сигурно за всички, един сперматозоид, разбирате ли ме вие двамцата с Питона, по-скоро само Питона, щото виждам, че с ВИ се разбираме от половин постинг, дето има една дума

е така е по-ясно впечатлението за всички

Не са хвана, значии...

аз ли?! хванала съм се с една ръка за мишката!

***

Какво обичаме?
Човека, или тази част от нас, която виждаме у него?

ти! ти!

какви мишки, какво сирене, тука за далевера ли причаме, или "по принцип"?

този въпрос няма отговор!
не го търсете!
това е магия!
...................................

е като казваш човека, какво имаш пред вид? ти не харесваш всички хора, нали? а кои? огледалните ти или...

***