Gen. Marin
6 отговора
187 прегледа
Gen. Marin
[линк]
НЕУТРАЛИТЕТЪТ – АЛТЕРНАТИВА ЗА БЪЛГАРИЯ
Оз генерал Ангел МАРИН
Съпредседател на Движение "Защита"
Почетен член на Българския комитет за неутралитет
След като НАТО започна на 24 март 1999 своята мръсна война срещу Югославия, в България се повиши чувствителността към различните възможности за гарантиране на националната ни сигурност, което увеличава и шансовете на неутралитета като най-удобна за нас алтернатива. Промяната има разнопосочни измерения – и с отрицателен, и с положителен знак. Кои например са част от негативните предпоставки и последици, с отчитане на досегашната конюнктура и промяната, за възможността България да стане неутрална държава?
1. Състоянието на страната и разпространеното схващане, че за една държава като нашата е трудно, а според някои – и невъзможно, да бъде самостоятелна и независима. Възползвайки се от популярността на този аргумент, управляващото мнозинство в Парламента го документира в приетата на 16 април 1998 Концепция за национална сигурност. В чл.19 на тази концепция е записано: "България не е в състояние сама да опазва своята сигурност или да се стреми към сигурност чрез неутралитет, поради недостатъчния си финансов, икономически и военен потенциал. Новите реалности предпоставят необходимостта страната да се приобщи към ефективни колективни системи за сигурност и икономическо развитие". Без да правя оценка на състоятелността на този текст, само ще припомня, че в увода на концепцията се заявява: "Тези виждания (в концепцията – б.м.) са направляващи и задължителни при разработването на програми и нормативни актове в областта на националната сигурност, както и при създаване и функциониране на държавните органи, които я гарантират". По такъв начин, с решението на Народното събрание за приемане на Концепцията за национална сигурност се предопределя изключване на възможността за неутралитет и това не е пожелание, а задължително изискване за институциите, които определят и провеждат политиката на България.
2. Няма разбиране и политическа воля в парламентарните и сериозните извънпарламентарни партии, доколкото ги има, в структурите на рахитичното все още гражданско общество, за неутралитет на България. Ако политическите сили със значимо обществено влияние не споделят, колебливи са и индеферентни,, или още повече – са против, не може да се очаква реализация на политика на неутралитет. От двете най-големи политически формации, едната (БСП) се разкъсва между анти и про-НАТО и неутралисти, а другата (СДС) е твърдо против неутралитета, доколкото проповядва идеята за членство в НАТО и със зъби и нокти се е вкопчила в този спасителен за нея, но не и за България, пояс.
3. Влиятелните външни сили нямат свой егоистичен интерес ние, а и други страни като нашата, да са неутрални, т.е. независими в по-голяма степен, отколкото те биха допуснали. Затова, който в България разчита на протекциите на т.н. велики западни държави, не може да си позволи провеждането на политика на неутралитет.
4. Инертността на обществото. В него няма изработено чувство за опасност и то не реагира достатъчно адекватно. Много често (всъщност почти винаги) реакциите са със закъснение, тогава, когато опасностите са ескалирали до степен на необратимост. Такъв е и примерът с отношението към НАТО. Поради едностранната пронатовска пропаганда и исторически формиралата се нагласа, че някой друг трябва да се грижи за нас, че трябва да сме под крилото на една, или друга, велика сила (обикновено това е силата, която в момента е във възход, на върха и предстои сгромолясването и), постепенно в общественото съзнание кристализира одобрение на стремежа към НАТО. След като бе пропуснато времето за обявяване на неутралитет, от управляващата сега партия се предприеха стъпки за присъединяване към НАТО. С този лозунг тя дойде на власт, но не благодарение на тях, което не и пречи да заявява, че гласувайки за нея, избиратели са предпочели НАТО. Когато декларациите, изявленията и приказките на управляващите за членство на България в този блок, създаваха илюзия за повишаване сигурността и благоденствието на държавата, нарасна броя на хората, подкрепящи тази политика. Но след започването на войната на НАТО срещу Югославия настъпи отрезвяване. Болшинството от хората осъзнаха, че НАТО може и да носи сигурност, но не и за България, че може да раздава справедливост, но за себе си, че ние не сме тяхна грижа, че но не мир и спокойствие, а война и безпокойство, не разум и право, а безумие и безправие…Същите тези хора (или поне голямата част от тях) обаче вече бяха подкрепили управляващите в пагубната им пронатовска политика – чрез гласуване, чрез гласно и мълчаливо, безгласно, съгласие. И сега, когато усетиха опасността от нашата, ангажирана с НАТО, политика, вече трудно може да се оправи допуснатата грешка. Същото това управление, което неистово, безусловно, безогледно се стреми да прикачи България към Северноатлантическия пакт, не може да не предостави въздушното пространство за операциите му в Югославия, не може и да не предостави и земята ни, ако бъде поискана, не може да не включи фактически държавата ни във войната на страната на НАТО срещу нашата съседка. Сега пак същите тези хора (или част от тях) протестират, но протестите им не се чуват. Защото те вече са предрешили всички пагубни за нас решения…
5. Състоянието на армията. В смисъла на обсъжданата тема могат да имат значение поне три фактора:
Първи фактор – обвързването на реформата в армията с натовската ориентация и възможното членство в НАТО и лишава от шанса да имаме независима военна политика като важна черта на политиката на неутралитет.
Втори фактор – Неизвършването на истински, действителни реформи, които да осигуряват модернизация, превъоръжаване и съвременно равнище на бойна подготовка и изключва (или най-малкото – ограничава) възможността да имаме боеспособна армия, която е нужна на всяка неутрална страна – като възпиращо и сдържащо средство и като сила, допринасяща за гарантиране суверенитета, териториалната цялост и независимостта на неутрална България.
Трети фактор – Нагласите на ръководния команден състав, неговата манипулация и начин на употреба. Зад паравана на деполитизацията на армията, генералите и офицерите фактически бяха заставени да подкрепят открито натовизацията на армията и държавата. Различната, още повече противната, позиция би ги изхвърлила зад борда на службата и би ги включила в армията на безработните или на мизерстващите пенсионери, или пък, най-малкото, би ги "замразило" на достигнатото служебно равнище без никаква перспектива за развитие. Откритото заявяване на подкрепа за евентуално членство в НАТО не се тълкува като политическа изява, каквато всъщност е, а напротив – поставя ги в благоприятно служебно положение. Така вместо да направят необходимото за армията и отбраната на държавата, което е техен дълг, те се поставят в услуга на политически еднодневки и обслужват личните си и партийни интереси, в ущърб на националните и на националната сигурност. Съмнително е дали ръководен команден състав с такъв манталитет може да изгражда армията на неутрална България.
6. Липсата на финансови средства за създаване структури на организации, които имат за знаме неутралитета на България, за тяхното функциониране и за действена, резултатна пропаганда.
Има обаче и позитивни предпоставки и последици от това, което става днес, за идеята България да бъде неутрална страна.
1. Неутралитетът е шанс за България. Това е политика, която защитава не само днешните, но и утрешните и дългосрочните ни национални интереси. Тя ограничава възможността случайно попаднали по върховете на властта хора да продават и предават тези интереси. Това се осъзнава от все повече хора, преди всичко от интелигенцията, но и от по-широки слоеве. На натрапвания до умопобъркване т.н. "цивилизационен избор", формула не само неточна, но и просто невярна, разумният човек реагира с въпрос: "А дали неутралитетът на една Швейцария, Швеция, Австрия, Финландия, е нецивилизационен избор?"
2. Дискредитирането на НАТО с войната в Югославия. Агресията срещу суверенна държава; прилагането на двоен стандарт; грубото погазване на нормите и принципите на международното право; нарушаването на Всеобщата декларация за правата на човека, която в своя чл.28 определя, че "всеки човек има право на социален и международен ред, при който правата и свободите, провъзгласени в тази Декларация, могат да бъдат напълно осъществени"; безцеремонното въвличане на други държави, в т.ч. и България, в конфликти – и в Близкия изток и на Балканите, от които търпим невъзвратими загуби; превръщането на народа ни в изкупителна жертва на чужди грешки – както на своите български управници, така и на чуждоземнир всички тези и още други аргументи, подготвят почвата на другата алтернатива, различна от участие в какъвто и да е пакт, включително и особено в НАТО. Тази друга алтернатива е политиката на неутралитет.
3. Кризата, в която НАТО е навлязла и която се задълбочава със започването на войната в Югославия, намалява притегателната сила на този съюз. Засилват се критиките срещу него както в страните от пакта, така и извън него. Все повече се поставя под съмнение, а след югославската авантюра още повече, обществено полезната роля и международната необходимост от НАТО, такава, каквато е. Надеждите, че пактът ще се промени съобразно променените условия в Европа и света, угасна безвъзвратно. Може да се очаква по-благоприятна обстановка за страните, които се ориентират към неутралитет. Една неутрална България би могла да работи с международни съюзи, сред които и военнополитически (а защо не и с НАТО?), но не с тази НАТО, която започна и води война с Югославия, а с такава организация, която няма да ни заставя да вървим против собствените си национални интереси и срещу интересите на съседни нам народи. Неутрална България може да бъде съставна част от европейската отбранителна система и на една световна система за сигурност, докато една пронатовска България би се оказала отново смачкана и захвърлена в задния двор на използвалите я велики сили.
4. Най-сигурният начин армията ни действително да се деполитизира в наши, български, условия е тя да бъде въоръжен защитник на неутрална България. Тогава никоя политическа сила няма да я използва за своя тяснопартийна изгода и в услуга на чужди на нацията ни интереси.
5. Армията на неутрална България ще бъде истинска школа за родолюбие, физическо и духовно възмъжаване на българските младежи, които ще имат достойнство на български граждани, а не манталитет на поданици на свои и чужди господари.
Следва да отчитаме световната тенденция, както отбелязват Ван Доорн, Дженъвиц и други изследователи, на упадък на масиовите армии. Най-разумен е този преход от масова към савременна армия в неутралните страни. За сериозното отношение към този процес са показателни данните за бюджетните разходи на един човек от въоръжените сили. За 1994 (а и след това съотношението се запазва) тези разходи са средно: за неядрените държави от НАТО – 58 833 ам.долара, за съседните балкански държави – 13 275; за Австрия, Швеция и Финландия – 57 409 (съответно за Австрия – 35 439, Швеция – 75281, Финландия – 61 506). Най-малко са тези средства в България – 2434 золара.
Интерес представлява изнесеното в статия на Христо Домозетов и д-р Янцислав Янакиев. По данни на Центъра за социологически изследвания на МО са получени средните резултати от проучване мнението на командния състав, войниците и гражданското население относно функциите и задачите на БА:
- От общо 17 възможни функции на Въоръжените сили (ВС) едва на 15-то място по одобрение е поставена функцията "участие на ВС на България във военни действия под върховното командване на ООН" (в списъка въобще не фигурира функция "участие във военни действия под командването или на страната на НАТО" - такава просто по здравия разум не може да съществува). С по-малко одобрение са само две функции – участие "в операции по налагане със сила на Резолюции на ООН (като в Персийския залив)" и "заместване на цивилни работници по време на стачка".
- В тази класация мнението на командния състав, войниците и гражданското население за допустимост (по-точно за недопустимост) на функцията "участие на български войски във военни действия, които не са в защита на България, не се провеждат на наша територия и са под чуждо командване", е единодушно негативно. Най-нисък е процентът на одобрението и от гражданското население (15%). За сравнение на първо място в класацията на одобрение е поставена функцията "защита и отбрана на националната територия" съответно за офицери, войници и гражданско население – 96,7%, 93,3% и 83,3%.
- Крайно непопулярни за българския народ – и в армията, и извън нея – са задачи, свързани с водене на бойни действия под чуждо командване извън територията на България. В същото време се приема сравнително по-добре наше евентуално участие в операции по опазване на мира под егидата на ООН. Такава функция се поставя: от офицерите на 7-мо място, от войниците – на 9-то и от гражданското население – на 11-то място.
Такива разбирания и нагласи съответстват на граждани и войни на неутрална държава. Тоест хората с разбиране и приемане на неутралитет ги имаме, само държавата и армията трябва да се направят такива, каквито те ги искат.
6. Неутрална България със своята малка, на наистина модерна, армия би била част от пояс на сигурност в Югоизточна Европа при евентуални бъдещи политически, етнически, екологични и други катаклизми.
Малката, бърза и мобилна армия би била и икономически по-изгодна и по-боеспособна. Тя предполага изключване на формирования хермафродити – нито нещо, нито нищо. Необходими са само окомплектовани с командири и войници структури. Предвиденият преход към армия с по-малка численост създава благоприятни условия за постигане на модел, който съответства на неутрална държава, стига новият план за реформи, който сега се разработва, да запълни предоставените рамки с жизнеспособни структури. Така ще можем да имаме армия за неутрална България. Остава България да стане неутрална. Разбира се, има голяма опасност хем да се намали числеността, хем да не се повиши технологичното равнище на армията.
Възможности за изграждането на неутрална България има. Днес ние сме изправени пред предизвикателството да ги реализираме. В случай, че не успеем, сме призвани поне да проправим път за тези, които след нас ще успеят. А това не е никак малко.
НЕУТРАЛИТЕТЪТ – АЛТЕРНАТИВА ЗА БЪЛГАРИЯ
Оз генерал Ангел МАРИН
Съпредседател на Движение "Защита"
Почетен член на Българския комитет за неутралитет
След като НАТО започна на 24 март 1999 своята мръсна война срещу Югославия, в България се повиши чувствителността към различните възможности за гарантиране на националната ни сигурност, което увеличава и шансовете на неутралитета като най-удобна за нас алтернатива. Промяната има разнопосочни измерения – и с отрицателен, и с положителен знак. Кои например са част от негативните предпоставки и последици, с отчитане на досегашната конюнктура и промяната, за възможността България да стане неутрална държава?
1. Състоянието на страната и разпространеното схващане, че за една държава като нашата е трудно, а според някои – и невъзможно, да бъде самостоятелна и независима. Възползвайки се от популярността на този аргумент, управляващото мнозинство в Парламента го документира в приетата на 16 април 1998 Концепция за национална сигурност. В чл.19 на тази концепция е записано: "България не е в състояние сама да опазва своята сигурност или да се стреми към сигурност чрез неутралитет, поради недостатъчния си финансов, икономически и военен потенциал. Новите реалности предпоставят необходимостта страната да се приобщи към ефективни колективни системи за сигурност и икономическо развитие". Без да правя оценка на състоятелността на този текст, само ще припомня, че в увода на концепцията се заявява: "Тези виждания (в концепцията – б.м.) са направляващи и задължителни при разработването на програми и нормативни актове в областта на националната сигурност, както и при създаване и функциониране на държавните органи, които я гарантират". По такъв начин, с решението на Народното събрание за приемане на Концепцията за национална сигурност се предопределя изключване на възможността за неутралитет и това не е пожелание, а задължително изискване за институциите, които определят и провеждат политиката на България.
2. Няма разбиране и политическа воля в парламентарните и сериозните извънпарламентарни партии, доколкото ги има, в структурите на рахитичното все още гражданско общество, за неутралитет на България. Ако политическите сили със значимо обществено влияние не споделят, колебливи са и индеферентни,, или още повече – са против, не може да се очаква реализация на политика на неутралитет. От двете най-големи политически формации, едната (БСП) се разкъсва между анти и про-НАТО и неутралисти, а другата (СДС) е твърдо против неутралитета, доколкото проповядва идеята за членство в НАТО и със зъби и нокти се е вкопчила в този спасителен за нея, но не и за България, пояс.
3. Влиятелните външни сили нямат свой егоистичен интерес ние, а и други страни като нашата, да са неутрални, т.е. независими в по-голяма степен, отколкото те биха допуснали. Затова, който в България разчита на протекциите на т.н. велики западни държави, не може да си позволи провеждането на политика на неутралитет.
4. Инертността на обществото. В него няма изработено чувство за опасност и то не реагира достатъчно адекватно. Много често (всъщност почти винаги) реакциите са със закъснение, тогава, когато опасностите са ескалирали до степен на необратимост. Такъв е и примерът с отношението към НАТО. Поради едностранната пронатовска пропаганда и исторически формиралата се нагласа, че някой друг трябва да се грижи за нас, че трябва да сме под крилото на една, или друга, велика сила (обикновено това е силата, която в момента е във възход, на върха и предстои сгромолясването и), постепенно в общественото съзнание кристализира одобрение на стремежа към НАТО. След като бе пропуснато времето за обявяване на неутралитет, от управляващата сега партия се предприеха стъпки за присъединяване към НАТО. С този лозунг тя дойде на власт, но не благодарение на тях, което не и пречи да заявява, че гласувайки за нея, избиратели са предпочели НАТО. Когато декларациите, изявленията и приказките на управляващите за членство на България в този блок, създаваха илюзия за повишаване сигурността и благоденствието на държавата, нарасна броя на хората, подкрепящи тази политика. Но след започването на войната на НАТО срещу Югославия настъпи отрезвяване. Болшинството от хората осъзнаха, че НАТО може и да носи сигурност, но не и за България, че може да раздава справедливост, но за себе си, че ние не сме тяхна грижа, че но не мир и спокойствие, а война и безпокойство, не разум и право, а безумие и безправие…Същите тези хора (или поне голямата част от тях) обаче вече бяха подкрепили управляващите в пагубната им пронатовска политика – чрез гласуване, чрез гласно и мълчаливо, безгласно, съгласие. И сега, когато усетиха опасността от нашата, ангажирана с НАТО, политика, вече трудно може да се оправи допуснатата грешка. Същото това управление, което неистово, безусловно, безогледно се стреми да прикачи България към Северноатлантическия пакт, не може да не предостави въздушното пространство за операциите му в Югославия, не може и да не предостави и земята ни, ако бъде поискана, не може да не включи фактически държавата ни във войната на страната на НАТО срещу нашата съседка. Сега пак същите тези хора (или част от тях) протестират, но протестите им не се чуват. Защото те вече са предрешили всички пагубни за нас решения…
5. Състоянието на армията. В смисъла на обсъжданата тема могат да имат значение поне три фактора:
Първи фактор – обвързването на реформата в армията с натовската ориентация и възможното членство в НАТО и лишава от шанса да имаме независима военна политика като важна черта на политиката на неутралитет.
Втори фактор – Неизвършването на истински, действителни реформи, които да осигуряват модернизация, превъоръжаване и съвременно равнище на бойна подготовка и изключва (или най-малкото – ограничава) възможността да имаме боеспособна армия, която е нужна на всяка неутрална страна – като възпиращо и сдържащо средство и като сила, допринасяща за гарантиране суверенитета, териториалната цялост и независимостта на неутрална България.
Трети фактор – Нагласите на ръководния команден състав, неговата манипулация и начин на употреба. Зад паравана на деполитизацията на армията, генералите и офицерите фактически бяха заставени да подкрепят открито натовизацията на армията и държавата. Различната, още повече противната, позиция би ги изхвърлила зад борда на службата и би ги включила в армията на безработните или на мизерстващите пенсионери, или пък, най-малкото, би ги "замразило" на достигнатото служебно равнище без никаква перспектива за развитие. Откритото заявяване на подкрепа за евентуално членство в НАТО не се тълкува като политическа изява, каквато всъщност е, а напротив – поставя ги в благоприятно служебно положение. Така вместо да направят необходимото за армията и отбраната на държавата, което е техен дълг, те се поставят в услуга на политически еднодневки и обслужват личните си и партийни интереси, в ущърб на националните и на националната сигурност. Съмнително е дали ръководен команден състав с такъв манталитет може да изгражда армията на неутрална България.
6. Липсата на финансови средства за създаване структури на организации, които имат за знаме неутралитета на България, за тяхното функциониране и за действена, резултатна пропаганда.
Има обаче и позитивни предпоставки и последици от това, което става днес, за идеята България да бъде неутрална страна.
1. Неутралитетът е шанс за България. Това е политика, която защитава не само днешните, но и утрешните и дългосрочните ни национални интереси. Тя ограничава възможността случайно попаднали по върховете на властта хора да продават и предават тези интереси. Това се осъзнава от все повече хора, преди всичко от интелигенцията, но и от по-широки слоеве. На натрапвания до умопобъркване т.н. "цивилизационен избор", формула не само неточна, но и просто невярна, разумният човек реагира с въпрос: "А дали неутралитетът на една Швейцария, Швеция, Австрия, Финландия, е нецивилизационен избор?"
2. Дискредитирането на НАТО с войната в Югославия. Агресията срещу суверенна държава; прилагането на двоен стандарт; грубото погазване на нормите и принципите на международното право; нарушаването на Всеобщата декларация за правата на човека, която в своя чл.28 определя, че "всеки човек има право на социален и международен ред, при който правата и свободите, провъзгласени в тази Декларация, могат да бъдат напълно осъществени"; безцеремонното въвличане на други държави, в т.ч. и България, в конфликти – и в Близкия изток и на Балканите, от които търпим невъзвратими загуби; превръщането на народа ни в изкупителна жертва на чужди грешки – както на своите български управници, така и на чуждоземнир всички тези и още други аргументи, подготвят почвата на другата алтернатива, различна от участие в какъвто и да е пакт, включително и особено в НАТО. Тази друга алтернатива е политиката на неутралитет.
3. Кризата, в която НАТО е навлязла и която се задълбочава със започването на войната в Югославия, намалява притегателната сила на този съюз. Засилват се критиките срещу него както в страните от пакта, така и извън него. Все повече се поставя под съмнение, а след югославската авантюра още повече, обществено полезната роля и международната необходимост от НАТО, такава, каквато е. Надеждите, че пактът ще се промени съобразно променените условия в Европа и света, угасна безвъзвратно. Може да се очаква по-благоприятна обстановка за страните, които се ориентират към неутралитет. Една неутрална България би могла да работи с международни съюзи, сред които и военнополитически (а защо не и с НАТО?), но не с тази НАТО, която започна и води война с Югославия, а с такава организация, която няма да ни заставя да вървим против собствените си национални интереси и срещу интересите на съседни нам народи. Неутрална България може да бъде съставна част от европейската отбранителна система и на една световна система за сигурност, докато една пронатовска България би се оказала отново смачкана и захвърлена в задния двор на използвалите я велики сили.
4. Най-сигурният начин армията ни действително да се деполитизира в наши, български, условия е тя да бъде въоръжен защитник на неутрална България. Тогава никоя политическа сила няма да я използва за своя тяснопартийна изгода и в услуга на чужди на нацията ни интереси.
5. Армията на неутрална България ще бъде истинска школа за родолюбие, физическо и духовно възмъжаване на българските младежи, които ще имат достойнство на български граждани, а не манталитет на поданици на свои и чужди господари.
Следва да отчитаме световната тенденция, както отбелязват Ван Доорн, Дженъвиц и други изследователи, на упадък на масиовите армии. Най-разумен е този преход от масова към савременна армия в неутралните страни. За сериозното отношение към този процес са показателни данните за бюджетните разходи на един човек от въоръжените сили. За 1994 (а и след това съотношението се запазва) тези разходи са средно: за неядрените държави от НАТО – 58 833 ам.долара, за съседните балкански държави – 13 275; за Австрия, Швеция и Финландия – 57 409 (съответно за Австрия – 35 439, Швеция – 75281, Финландия – 61 506). Най-малко са тези средства в България – 2434 золара.
Интерес представлява изнесеното в статия на Христо Домозетов и д-р Янцислав Янакиев. По данни на Центъра за социологически изследвания на МО са получени средните резултати от проучване мнението на командния състав, войниците и гражданското население относно функциите и задачите на БА:
- От общо 17 възможни функции на Въоръжените сили (ВС) едва на 15-то място по одобрение е поставена функцията "участие на ВС на България във военни действия под върховното командване на ООН" (в списъка въобще не фигурира функция "участие във военни действия под командването или на страната на НАТО" - такава просто по здравия разум не може да съществува). С по-малко одобрение са само две функции – участие "в операции по налагане със сила на Резолюции на ООН (като в Персийския залив)" и "заместване на цивилни работници по време на стачка".
- В тази класация мнението на командния състав, войниците и гражданското население за допустимост (по-точно за недопустимост) на функцията "участие на български войски във военни действия, които не са в защита на България, не се провеждат на наша територия и са под чуждо командване", е единодушно негативно. Най-нисък е процентът на одобрението и от гражданското население (15%). За сравнение на първо място в класацията на одобрение е поставена функцията "защита и отбрана на националната територия" съответно за офицери, войници и гражданско население – 96,7%, 93,3% и 83,3%.
- Крайно непопулярни за българския народ – и в армията, и извън нея – са задачи, свързани с водене на бойни действия под чуждо командване извън територията на България. В същото време се приема сравнително по-добре наше евентуално участие в операции по опазване на мира под егидата на ООН. Такава функция се поставя: от офицерите на 7-мо място, от войниците – на 9-то и от гражданското население – на 11-то място.
Такива разбирания и нагласи съответстват на граждани и войни на неутрална държава. Тоест хората с разбиране и приемане на неутралитет ги имаме, само държавата и армията трябва да се направят такива, каквито те ги искат.
6. Неутрална България със своята малка, на наистина модерна, армия би била част от пояс на сигурност в Югоизточна Европа при евентуални бъдещи политически, етнически, екологични и други катаклизми.
Малката, бърза и мобилна армия би била и икономически по-изгодна и по-боеспособна. Тя предполага изключване на формирования хермафродити – нито нещо, нито нищо. Необходими са само окомплектовани с командири и войници структури. Предвиденият преход към армия с по-малка численост създава благоприятни условия за постигане на модел, който съответства на неутрална държава, стига новият план за реформи, който сега се разработва, да запълни предоставените рамки с жизнеспособни структури. Така ще можем да имаме армия за неутрална България. Остава България да стане неутрална. Разбира се, има голяма опасност хем да се намали числеността, хем да не се повиши технологичното равнище на армията.
Възможности за изграждането на неутрална България има. Днес ние сме изправени пред предизвикателството да ги реализираме. В случай, че не успеем, сме призвани поне да проправим път за тези, които след нас ще успеят. А това не е никак малко.
Re: neutralna Bulgaria ... ha-ha-ha-ha
Neka da poglednem strategicheskoto polozenie v Evropa sega:
Stranite v Evropa se deljat na slednite grupi:
NATO
kandidati za NATO (+Bulgaria)
Bogati neutralni zapadnoevropeiski drzavi (Sweizarija, Norvegia, Shwezija, Avstrija)
bedni Balkanski drzavi (Albania, FYROM, Yugoslavia, Bosna)
drzavi v ruskata sfera na interesi (Ukraina, Bjelorusia)
KAKVO OZNACHAVBA IZVAZDANETO NA BULGARIA OT GRUPA 2 ???
MOJE BI GRUPA 3 ??? ha-ha-ha-ha
ETO JA POSTKOMUNISTICHESKATA UIDURMA (LOVENE NA RIBA V MATNI VODI)
"NEUTRALNA" BULGARIA E NISHTO DRUGO OSVEN:
= BJELORUSIA
= FYROM
= ALBANIA
TRETA GLUHA, RUSKI SATELIT, BALKANSKO BLATO, KOMUNISTICHESKO TRESAVISHTE
ETO ZASHTO TOZI PROST I KASOGLED NAROD TRJABVA DA PREDOTVRATI NA VSJAKA ZENA ANTI-BULGARSKITE UTOPII NA IZRODI KATO KOMUNISTICHESKIJA GENERAL (POLUCHIL OBRAZOVANIETO SI V LENINGRAD I PROVEZDASHT OTJAVLENA PRORUSKA POLITIKA)
VCHERA BULGARITE NAKAZAHA SEBE SI...
ZA POREDEN PUT SE POVTORI STARATA MUDROST:
NAI-GOLEMITE VRAGOVE NA BULGARITE SA ... SAMITE BULGARI.
ISTORIJATA NI E PLNA S PADENIJA PREDIZVIKANI OT KASOGLEDSTVO I NERAZBIRANE NA REALNATA SITUAZIJA...
BOG DA PAZI BULGARIA!
Stranite v Evropa se deljat na slednite grupi:
NATO
kandidati za NATO (+Bulgaria)
Bogati neutralni zapadnoevropeiski drzavi (Sweizarija, Norvegia, Shwezija, Avstrija)
bedni Balkanski drzavi (Albania, FYROM, Yugoslavia, Bosna)
drzavi v ruskata sfera na interesi (Ukraina, Bjelorusia)
KAKVO OZNACHAVBA IZVAZDANETO NA BULGARIA OT GRUPA 2 ???
MOJE BI GRUPA 3 ??? ha-ha-ha-ha
ETO JA POSTKOMUNISTICHESKATA UIDURMA (LOVENE NA RIBA V MATNI VODI)
"NEUTRALNA" BULGARIA E NISHTO DRUGO OSVEN:
= BJELORUSIA
= FYROM
= ALBANIA
TRETA GLUHA, RUSKI SATELIT, BALKANSKO BLATO, KOMUNISTICHESKO TRESAVISHTE
ETO ZASHTO TOZI PROST I KASOGLED NAROD TRJABVA DA PREDOTVRATI NA VSJAKA ZENA ANTI-BULGARSKITE UTOPII NA IZRODI KATO KOMUNISTICHESKIJA GENERAL (POLUCHIL OBRAZOVANIETO SI V LENINGRAD I PROVEZDASHT OTJAVLENA PRORUSKA POLITIKA)
VCHERA BULGARITE NAKAZAHA SEBE SI...
ZA POREDEN PUT SE POVTORI STARATA MUDROST:
NAI-GOLEMITE VRAGOVE NA BULGARITE SA ... SAMITE BULGARI.
ISTORIJATA NI E PLNA S PADENIJA PREDIZVIKANI OT KASOGLEDSTVO I NERAZBIRANE NA REALNATA SITUAZIJA...
BOG DA PAZI BULGARIA!
Re: Този "генерал"
... да се наведе силно напред, да си пъхне носа в гъза и да поеме дълбоко от комунистическия въздух с който е натъпкан.
"Престъпната война срещу Югославия" ха–ха–ха...
Марш на топло при Слобо да си правите интернационални минети в заупокойка на любимата ви Югославия, мамка ти и червено копеле (както личи и от името му).
Изрод!
Вовата
"Престъпната война срещу Югославия" ха–ха–ха...
Марш на топло при Слобо да си правите интернационални минети в заупокойка на любимата ви Югославия, мамка ти и червено копеле (както личи и от името му).
Изрод!
Вовата
Re: Този "генерал"
Ne smyatam che tryabva da se yadosvash tolkova ot izbora na dvoikata Parvanov+Marin.Tova koeto saobstavash za preimustestvata na monarhiata/parlamentarna predpolagam/ za Bulgaria v drugia si postihg
samo ste specheli ot tova v srednosrochna perspektiva.
Baltazar ne moze da nosi dvama/kakto se kazvashe v razkaz na O'Henry/
...Simeon i otnositelno popyulyarnia Petar Stoyanov /imam predvid zadgranitza, kudeto se reshava ne samo nastoyasteto , no i badesteto na "
"neytralana" Bulgaria s neinia ogromen vanshen dulg i drugi "prelesti"/
ne mogat zaedno da predstavyat i upravlyavat Bulgaria.
Leketo Parvanov i gordia orel Marin skoro ste vidyat kolko gi uvazava US i Evropa...Diskreditaziata na prezidentskata instituzia/malko nasilstveno implantirana, za da ima "contyuniitet"" sled Tatovoto upravlenie/ neminuemo ste nastupi s tezi dvamata...Sled tova ste nastupi momenta i za prerazglezdane na nyakoi konstituzionni polozenia...Ne cher mi haresva monarhiata, ama mai na tam otivat nestata
samo ste specheli ot tova v srednosrochna perspektiva.
Baltazar ne moze da nosi dvama/kakto se kazvashe v razkaz na O'Henry/
...Simeon i otnositelno popyulyarnia Petar Stoyanov /imam predvid zadgranitza, kudeto se reshava ne samo nastoyasteto , no i badesteto na "
"neytralana" Bulgaria s neinia ogromen vanshen dulg i drugi "prelesti"/
ne mogat zaedno da predstavyat i upravlyavat Bulgaria.
Leketo Parvanov i gordia orel Marin skoro ste vidyat kolko gi uvazava US i Evropa...Diskreditaziata na prezidentskata instituzia/malko nasilstveno implantirana, za da ima "contyuniitet"" sled Tatovoto upravlenie/ neminuemo ste nastupi s tezi dvamata...Sled tova ste nastupi momenta i za prerazglezdane na nyakoi konstituzionni polozenia...Ne cher mi haresva monarhiata, ama mai na tam otivat nestata
bolen mozak
Tozi chovek ne e nared.
Parvo,nie se namirame na Balkanskiia poluostrov,a ne v sarceto na Evropa.
Obgradeni sme s darjavi,s koito sme imali poveche voini otklokoto diamanti ima angliiskata kralica.
Na vsichkoto otgore vsiaka ot tiah si ima svoi pretencii kam drugata.
Za kapak povecheto ot tiah imat ikonomicheski problemi.
Ako tozi chovek ima problemi s NATO neka se ogleda i da premisli 2-3 pati.
Prosto nie ne sme Shveizaria ili Shvezia i ne mojem da si pozvolim neutralitet.
Parvo,nie se namirame na Balkanskiia poluostrov,a ne v sarceto na Evropa.
Obgradeni sme s darjavi,s koito sme imali poveche voini otklokoto diamanti ima angliiskata kralica.
Na vsichkoto otgore vsiaka ot tiah si ima svoi pretencii kam drugata.
Za kapak povecheto ot tiah imat ikonomicheski problemi.
Ako tozi chovek ima problemi s NATO neka se ogleda i da premisli 2-3 pati.
Prosto nie ne sme Shveizaria ili Shvezia i ne mojem da si pozvolim neutralitet.