Следизборно

Седя си аз на бюрото и ми е едно такова понеделнично, пък и следизборно на душата. Гледам на кръв бабите по автобусите и не им отстъпвам място, като примерно чавдарче. После гледам на кръв задачите за днес на листчето. Бе, майната му, я първо да позяпам в дира, пък ако ще и царя да дойде. Clubs.dir.bg. Еnter,. Абе кво те светкам, щом четеш това, значи си знаеш. Чета си аз и цъкам, брех колко интелигентни, красиво говорещи, че чак поети имало в тоя нет. Очите ми се насълзяват. И на мен ми идва да скокна на бюрото и да зарецитирам ода за любовта. Ама като нямам вътък, трая си. Е как да не споделя с теб понеделничните ми, следизборни замислювки. Много неща избираш в живота си. Ей на, вчера избра президент – хубав, или лош, може да се спори, но избра. В този ред на мисли като избираш партньор какво си викаш – този става, или е това е то единствения. Колко подходящ е достатъчно подходящ за теб. Какви компромиси можеш да направиш в една връзка, и какво не можеш да простиш. И какво те спира да не флиртуваш с други, които знаеш че не ги бива, но ти миришат по-хубаво в момента.

Дясно ориентирано правителство, монарх премиер и комунист президент - манджа с грозде!

Объркахме представите на света. Снощи ми звънят от Венецуела, член на ОПЕК, казва ми "венецуелски и руски нефт на един пазар - нивгаш! Като ви се скапват колите не искам да псувате на "ми мадре", а на "блядь" !"
Приятелите ми от масонската ложа се притесниха за бъдещите си визити на наша земя , казват "Аааа...не щем пак 'Градил Илия килия...' "
Главният редактор на Fortune ми се обажда, притеснен бил за позицията ми в листа.
От МОСАД ми пратиха есемес с въпроса "Какви палестински номера стават у вас?"

Каква любов? Какво чудо? Или ще си говорим за онзи момент, в който чичко Ленин ни гледаше с любов от стената?
Тъжно, наливам си уиски преди да са го забранили, отпивам, пускам си Натали Кол...Телефонът звъни. Браовчед й Хелмут се обажда...

Не ти ли липсваше топлия поглед на чичко Лелин, сочещата десница (опс! левица) и репликата 'Ти изпълни ли дневния си план?'

Липсват ми бригадите за грозде и череши. Там се съешавахме комунистически. Нищо, че бяхме девствени

Ще се повторя, но аз всъщност съм много горда. Една горда жена. Българска такава.

Първо, имам си социален президент. Да.

Второ, избра ми го бабката от втория етаж. Много симпатично бабе. Помагам й със зарзавата понякога, че то партер, първи етаж, високи тавани - много катерене е това.

Трето - и най-важно за развитието ми като личност: новата първа дама ме кара да преосмисля ценностите си. Какви са тези приоритети?!

Вкъщи, край печката, минимум контакти с външния свят, на тез години и отроче трябваше да имам на ръце. Да. Домакинята е новата дама, каквото и да си мислят разните му там отворковци.

Еехх, упоително се носи миризма на пържен лук...

Тц, тц, тц...

Какво политическо късогледство ;).

Ами и бабката от 2 етаж душа носи... А замисляла ли си се каква ли е била тя когато е била млада.

Ето това е то! Моделът от ТВ-то... Масовата култура... Отдавна трябваше да ги забраним телевизорите... И тогава само секс по нощите :).

Абе глупости си дърдоря и аз.

Ние стигнахме само до етапа на замеряне с домати. То нали в 'Броненосеца потьомкин', дето ни водеха да го гледаме от даскалото, секс нямаше. И в стар уорс секс йок. Ама ти си по-старичък. Сигурно и на военно си ходил. Пък аз пак изтървах натискането в тъмните ъгълчета с противогази зад гърба и шептенето 'Повече от компартията те обичам, ама да не кажеш на другарката'. Помниш ли деня, в който те приеха комсомолец? И въпросите 'Ти от кой отбор си', 'Какво гласи априлската линия'. А пионерче? Как майка ти най-накрая те хвана да ти измие ушите тогава. Как за пръв път те върнаха да се подстрижеш....
Ама че носталгия взе да ме мъчи...

Ами ние се замеряхме с чепки грозде. Но не ми казвай, че не си разчленила сексуалния заряд в това. Има го. Пак ти казвам - и ние бяхме девствени, но това беше само формалност.
А в комсомола ме приеха от първите, все пак бях отличник. Но им говорих за ракетите "Пършинг" :))
Редовно ме подстригваха...

Аз от малка съм далекогледа. Не съм знаела, че това до политическо късогледство водело

Вярно хортуваш. Сладко и лепкаво, ама не от гроздето (доматите в моя случай). Пръстите ми залепват за чепката, а погледа ми за Пешо от 'б' клас. Душата се разтапя като карамел на фурна, а сърцето си го чувам в ушите - ще изпревари влак под Ламанша. Бой на феромони във въздуха. Абе това от бригадите ли беше, или от възрастта?