На богинята Любов

Като в душегубка
чувствах се до вчера
в плътската черупка,
скъпа ми Венера.
Векове мечтая
твоята промяна -
лъчисто да сияе
ореолът ми от пяна.
Миг така тържествен -
Хармония сияе
и светът Божествен -
Вечността...Безкрая...
В този свят човешки -
уж така реален -
моят блян - лудешки
търси виртуален.
Любовта всемирна
щом ме направлява
виждам се ефирна.
Кой ме направлява?
Богинята съдбовно
положи ми венец -
усмихна се любовно
и...потвърди - Конец!

***
Днеска се родих
пак от пепелта си.
Днеска победих
завинаги ума си.
Разбрах,че съм Любов!
Аз съм квинтесенция
денят ми - благослов -
опитът - сентенция.
Енергийния поток
във вси посоки блика,
спираловидния върток
примамливо ни вика
и звездните праш6инки,
невидимия хор...
На ваще половинки
дано да спрете взор...