Какво търси

Жената от мъжа
Мъжа от жената
Хората от живота

Какво е да помислим за атомната бомба, за вулканите и болката човешка, за радостите ни в живота. Винаги мислим за тези неща разделно. В едно не ги съчетаваме, защото не можем. Но света е един. И болестта и радостта са части от едно и също. И всяко чувство е част от едно цяло. Но не искаме буламач. Избираме си сега да сме щастливи, а после - нещастни. Поотделно. Радваме се и плачем. Като деца, обикаляме голяма тиква и виждаме в нея различни неща от всяка страна... я каретата на пепеляшка, я замък на злодей.
Нищо подобно обаче.
Жаждата ни надделява. И отново сме в потока на живота. Истината не е важна. Важно е да утолим жаждата си ... за храна, за вода, за любов, за секс, за власт. Жажди. Истината не е важна. Въпрос на личен избор. Въпрос на отдалечаване от откривателството. Кому е нужно то в свят, практически непознаваем ?
Болката е източник на промени. Радостта е източник на болка. Абе кой го е грижа ? Източник на болка е и ума. Ума ни прави по-различни от животните. Той ни въвежда в своя виртуален свят, където страдаме и се радваме. Интернет е бледо подобие. Ние живеем наистина в света на своя ум. Уж не бил виртуален. Но си е. И често даже различен от реалността. Да завидим ли на животните ? А има ли за какво ? Само чувствата ни са реални за душите ни. Какво значение тук има някаква си реалност ? Защо ми трябваше да се осъзнавам ? С основание се питам днес, виждайки в себе си изкуствен интелект, ми то естествен няма. Естествен пък за мене значи нелъжовен. А лъжите са така вградени в нас и разбирането ни за света около нас, че за възрастния е вече късно да бъде естествен може би( едва ли не - вярвам в изключенията )
Няма го смисъла на живота, не го търсете сега, когато живота кипи като буйна река а вие плувате в него търсейки смисъла му - казано е: "Което не намериш в спокойно време, и в буря няма да намериш"

Бих искал да напиша истината . Но написах отново лъжа. Защото истината не се чете. За разлика от лъжата. Но пък, прочитайки лъжата, може да прозреш истината. Ама кой го е грижа бе братче ? Не се яде, не се пие, за къв грездей ми е тая истина ? - ще запита всеки втори от вас. И има право да попита.
Важни са чувствата - ще заяви друг. И ще е много, ама мнооого прав ...

Право е че чувствата са живота ни. Те са всичко, което има душата ни на този свят. Но помним ли това ? Не. Бързо го забравяме, улисани в играта на живота. И амбиции, цели си поставяме, уж живота си да подобрим... като неопитни горвачи бъркаме едни ... попари, после си ги сърбаме, че кой друг да ги сърба...
Не искам да готвя. Назад, към природата. да бъдем естествени, аман от рецепти. Но знаете ли какво е това ? Бунтарство. Асоциалност. Бягство от обществото. Но не съвсем. Много двойки днес не се женят. Живота сам налага естественото. Падат тухлите в стената. Тухлите на лъжата. Заменят ги с нови. Бавно, полека... за да не падне и стената. Стената на нужния обществен живот. Защото сме много говеда на квадратен метър. И без обществени порядки, полудяваме. За справка
[линк]

не мислиш ли че нещата са по простички?
бих казал дори елементарни.
това че ги украсяваме с красиви думи не прави всичко да е по добро...
липсата на цинизъм кара хората да търсят какво ли не в собствените си души.
защо трябва да си лепим етикет че сме говеда?
ако приема че съм говедо предпочитам да съм пипнал луда крава.
ако приема че съм човек предпочитам да съм луд.
истината?
пак опряхме до нея.
защо трябва да бягаме от нея?
по добре да се срешнем с нея (истината де) на първи челен коловоз.
или на някой светофар.......
какво от това че свети червено а?
майната му!

Нещата винаги изглеждат простички, когато ги знаеш. И сложнички, когато не ги разбираш. Значи въпрос на гледна точка.
Красивите думи често са измамни. Но не винаги. Умението да облечеш истината с красиви думи е подвластно на поетите, на хората на изкуството. Умението им е почти божествено. И, простете ме за светотатството, е въпрос и на опит. Но и на любов. Защото душата на гения е любовта, както сам казва геният Моцарт.
Истината е моята любима ... любовта ми към нея прави ли ме гениален ? И в какво ? Истината ме прави гениално отдалечен от хората. Прави ме да гледам отстрани живота и дребните им вълнения. Докато самия аз не се окажа част от тях, и не осъзная, че съм част от потока на живота, и че както обикновените хора и дори боговете, така и аз съм подвластен на емоциите си. И това е битката тук, на Земята - между истината и чувствата. Титанична битка с един край. Предизвестен, и непредвиден едновременно. Часът на смъртта. Не защото не знаем кога ще се случи, а защото не мислим и не разбираме какво ще се случи.
Битка ли казах ? А какво ще кажете за хармонично съжителство ? Ето и разликата между двата вида разум - неосъзнат и осъзнат. Като деца и като възрастни. Дали да пожелавам всекиму да стане възрастен, и в него да не се бият чувства и разум ? И едно пожелание - разума да е действителен, т.е. отражение на реалността, а не лъжовен малък свят, в черепна кутия (сигурно е на Пандора)?
Това не знам, не смея и не искам. Не пожелавай неизвестното другиму. Но неизвестното е нашата лъжовна свобода. Усещане за свобода ни дава именно неизвестното. Понятието свобода... тъй противоречиво, тъй неясно. В свят с предизвестено бъдеще, като нашия, няма стойност тази дума. Но благодарение на нашето незнание, придобива смисъл. Днес съм готов да заменя свободата си за абсолютното знание. Знам че заменям илюзия за знание. Но не знам какво е това знание. Може би ще съжаля. Ще видим.

Разглеждай света като по-простичък. Добре правиш навярно. И срещата с истината е проста. Случва се и толкоз. Какво тук значи някакво си знание ? А ако не преживееш срещата - друг ще те смени и толкоз. Живота продължава, за да свърши. И да започне пак. За теб ли , за друг ли ... кой знае има ли значение изобщо.

Цък. Опитай пак. И не спори с мен - радио съм :)))

А живота от човека? Какво иска?
Хм. Мне е секс. Пък ... кой знае... Щото сексът е единственият начин да се пресъздава живот. Ама това е природна работа.

Значи... Защо начинът за възпроизвеждане доставя удоволствие? Ами защото природата го е направила така. Нарочно, предполагам.
Я да се сетя за други Полезни Удоволствия освен секс.
Ядене, ....... Пиене! Ха! Я! Пиенето и то е много полезно, щото ... води към ... секс, хихихи!
Майтап бе Уелски принце! :-)

Хехе! Ти трябва да си почитател на Фройд

абе някой черногледи хора биха определили, че живота им го н....ва - така че може да се каже, че е секс


или дотам и обратно

Аха...

Черногледи? Значи гледна точка ...

Видяхте ли ми Лудата Крава бе ? :)))

...ами ти си отговорил доста изчерпателно на въпроса си....кой би могъл да ти противоречи,но защо искаш да заменяш илюзиите за знание...какво мислиш,че ще ти донесе то...сам казваш в предишния си постинг,че "...чувствата са живота ни.Те са всичко,което имаме на този свят.",а за тях мисля ,че е безразлично каква е истината....струва ли си да убиваме чувствата със знание...и не мислиш ли ,че иненно за това(заради многото знание,което придобихме),вече не се раждат Моцартовци,а изкуството линее ,защото се храни с полуфабрикати и сурогати(като всички нас)...и си мечтае за простичка,може би не толкова истинска,но искрена и топла "храна"

Има логика в думите ти. Може би си права. Знанието определено изтласква емоциите ... по-назад...
Но дали си струва да убиваме чувствата със знание ... въпреки че те са илюзорни, базиращи се на заблуда чувства ... незнам. Имам си решение, лично мое и доста спорно, но така го искам, и сигурно ще съжаля някой ден ... аз и сега съжалявам, защото виждам много загуби ... но искам да знам, какво е това, случващото се с мен, живота.
Често съм си мислил, колко лесно е на неопитните, млади хора, да изпитват чисти, истински чувства, и колко е трудно на препатилите, да бъдат наивни като тях и да се радват на живота като тях ... почти невъзможно ... В такива моменти предпочитам неопитната романтичка, пред препатила жена, защото знам, че първата ще ме обсипе с чувства, а втората - със съмнения. И чувствата макар и наивни, макар и за кратко, ще бъдат красиви, силни и незабравими като преживяване.... Една илюзия в цялата си красота. И една сива реалност, бъдещето на тази душа... това е шибания живот ... шибан ли казах ? Той нас шиба. Значи това сме ние, шибаните от този живот ... едва ли някога ще познаем истината за него. Живот в илюзии ... това е нашата реалност.

...и без да го знаеш ,това случващото се в живота...то пак си се случва ,е тогава какъв смисъл има да го знаем...,а и Слава Богу,че накрая казваш, че илюзиите не са приоритет само на младостта и неопитността...,защото си мисля,че на нас докато сме живи ни се иска някой да ни лъже или да се самозалъгваме красиво...това са ни островите,...на които да се скрием за малко от този ...шибащия...,и въпреки че се събуждаме след това...май си заслужава...

...пък знам ли?

Биват случаи красиви ... но да не говорим за това. Нека е съдба. Едно прекрасно пожелание за всички.

И как ще я срещнеш Калиостро, ако никой не ще да ти я каже каква е
тази ИСТИНА - мълчание... и червен сфетофар - НЕ ПРАВЯТ ИТИНАТА..
нея все трябва да я търсим - мамка МУ и прасе.

Привет на пишещото кралско войнство тук

......ами естествено...,нека е съдба..,но защо ми се струва,че в теб говори знаещия...,защо душиш чувстващия.......ако му дадеш малко въздух и на съдбата ще и е по-лесно...

Чувстващия е Глупчо. Дете. Някой тряябва да се грижи за него , иначе ... ще пострада, това е. Ще го пусна, когато реша че може, добър "родител" съм към собствената си душа.

мисля че абсолютното знание е свободата.
........................
мога да ти кажа само че си на кръстопът.
но не се чуди дълго на него.
няма голям избор........
важно е какъв флаг ти се вее на твойта мачта ,на кораба на който си.
или вдигаш бялото знаме,или там се вее някакъв мърляв парцал или е черно знаме с череп и кости.........
истината........
отстоявай своята колкото можеш да издържиш и тогава търси абсолютните неща.
и какво мислиш че има зад завесата, какво има на върха на познанието и себепознанието....
няма нищо.
и в това е абсурда.
мога само да ти пожелая успех.
и само един съвет - нещата са простички в този живот

толкова са прости че чак стават банални и прозаични и скучни....

Човек цял живот е по кръстопътища ...
Абсолютното знание не е свобода, а "зрение". С него виждаш липсата на свобода. То ти дава известна свобода обаче ... нали е "зрение" :)
Да оставим знамената ... живота не се нуждае от тях ... той просто си тече. И ние просто плуваме в него. Накъдето си щем ... и доколкото можем. Каузата е добра идея от емоционална гледна точка. Но тъпа от гледна точка на разума.
И все пак, кое е важното - щастието или знанието ? Фундаментален въпрос се оформя.