провалите...

и как да реагираме на тях?

т.е. как се справяте със самообвиненията след...

...oshte ne sym se prowalila (moje bi sym na pyt...), no winata nikoga ne e ednoposochna (nokoga ne si sam wyw winata...)

I'll survive!

...то май има значение и за какъв провал става дума...,защото понякога ни се струва ,че сме на дъното,а като се отдалечим малко от проблема...като претеглим фактите,се оказва,че не е било чак такъв провал...,че е имало предпоставки и закономерност да се случи...,и че ние нямаме чак такава вина за случилото се, а и че няма чак такова голямо значение за нас както когато сме били вътр в проблема.

Не мисля така!
За всеки провал най-голяма вина носи този, на когото му се случва.

Едно събитие може да се определи като провал в зависимост от целите, които си е поставил даденият човек. Три на изпит може и да е дар Божи, а може и да абсолютен провал. За мен лично моят живот до момента ми се вижда загуба на време и ресурси. А това е много тъжно.
Но има начин за справяне с проблема. Просто се отдалечаваш от него. Поглеждаш го философски. Виждаш как на фона на абсолютното безвремие или вечност, той е толкова незначителен, че не си струва да хабиш нервите и времето си в тревоги и самообвинения и по този начин на пилееш и без това малкото време дадено ти да се порадваш на възможността да осъзнаваш, че съществуваш, и отминаваш нататък... Има и един капан тук, за който трябва да си подготвен. Съществува реалната опастност да изпаднеш в депресия, осъзнавайки колко нищожен си всъщност. Но, ако имаш достатъчно високо самомнение, значи това е идеалният метод за справяне с "провалите".

Ami vremeto lekuva......Triabva da podtisne6 tova 4ustvo!za6toto to moje mnogo da ti navredi!Misli polojitelno...razberi koe e dovelo do tova.....do tozi proval!I ne obviniavai samo sebe si!Kolkoto i da si vinovna tova edva li e gre6ka ot koiato 6te zavisi jivota ti po natatukl!
Pri takiva situazii az si pripomniam pogovorkata:"Vsiako zlo za dobro"!
Misli i ti taka!

Ludostta dostigam

Ako beshe registriran/a, shtiah da ti pokaja edna tema tochno za provalite. Syjaliavam, no predpochiam da ne ia puskam tuk.

да, така е в случая
въпросът ми беше как се справяте с чувството за провал, а анализа защо се е случило вече го направих

Вина, защото е позволил (пасивно) да приеме предварително чуждите определения за неговия успех, без да вложи нищо от себе си в тях. Не може да си съдия на собствените си действия, без да участваш в правенето на законите, ако си, това не е справедливост, а желание да изпиташ болка, да усетиш какво е да си зле, след като не си достигнал до това да се чувстваш добре по твоя сценарий, но понеже, не всичко се нарежда както си го представяш предварително, не може да се репетират всички роли - и твоята, и чуждите предварително, затова на вълка врата му е дебел, защото прави всичко сам. Не играй чужди роли, особено предварително, трябва да се подходи с доверие, оптимизъм, и когато вече са изчерпени, остава само добрия ти късмет, заради който трябва да се играе, без да се отказваш от играта...


__________________________________________
и всичко това, все за лирическия герой се отнася...

само ако времето и ресурсите, са ти напълно чужди, и ти се явяваш гостенин/ка в това което се случва, приемайки пасивно това което ти е отредено от хората около теб. Твоята съдба, не може да зависи директно и пряко от чуждите, както и техните - от твоята, затова не приемай като по важни желанията и задълженията, които ти измислят, намери своите желания, както и начин да ги заявиш, по начин който да бъде чут - не като каприз на малко дете.

...първо...никаде, даже и намек на правя,че нечий живот може да бъде незначителен...това за философския поглед..и абсолютното безвремие или вечност си е твоя интерпретация,а що се отнася до "тройката" на изпит....дали не би могла да дадеш някакъв по-сериозен пример.Ако това са ти проблемите това е прекрасно...те са разрешими.....бих те попитала нещо...до сега ти ли си определяла какво и как да правиш в живота си?...няма да правя догадки ,а ще чакам да ми отговориш.....каквото и да ти се струва,че си загубила...,време,ресурси,чувства...,те са отишли някъде(не в абсолютното безвремие)..и най-вероятно са повлияли на нещо или някого......Сама го казваш...:"Едно събитие може да се определи като провал в зависимост от целите, които си е поставил даденият човек."...а след това ме иронизираш...ами и аз за това говоря(ако не си ме разбрала).За този страничен поглед става дума:..Когато човек не преценява собствените си възможности,когато не отчита обективните фактори,когато реши,че с минимални(или никакви)усилия може да постигне много...ще си живее с вечното чувство за провал.На мен много ми се иска да съм като Айнщайн(той пръв ми дойде на ум)..,но знам,че не мога,или пък да приличам на Линда Еванджелиста,ама и това няма да го бъде.:-)))).иска ми се също да бъда като много от вас,защото ми харесвате,но също знам,че не мога..имам много неразрешени(и неразрешими) проблеми...,но това не ме кара да мисля,че съм се провалила..или,че живота ми е незначителен...
...надявам се да съм била по-ясна...
....с най- добрите чувства на които съм способна....

доста сурово изказване

когато се провалиш, или мислиш, че си се провалил, което общо взето е същото.....трябва да си направиш преценка какво се е случило, и защо. кое е довело до това и т.н. няма да ти обяснявам етапите на анализа.
та, после - ако си бил виновен ти за провала, гледаш да си осмислиш грешката и да видиш кое в теб я е причинило. ако е нещо, което подлежи на промяна и искаш да работиш над него, за да не се проваляш отново - предприемаш програма по промяната.
ако ли пък е нещо, което не подлежи....лошо. приемаш го, и гледаш да не се забъркваш в ситуации, които касаят тази точно твоя характеристика.

аз трудно се справям с провалите. да не кажа - много трудно. приемам ги не просто като провал, а като личен крах. отврат е. и много трудно се възстановявам. опитвам се да не мисля за ситуацията и да я игнорирам, за да подтисна поне донякъде чувството. а след това - внимавам в следващата ситуация.

мда, точно за проклетото натрапчиво "чувство" става въпрос...с него не мога да се справя

Ако следиш моите преводи на книгата "I'm OK, you're OK" ще научиш и узнаеш много относно механизма на човещкото мислене....и от там емоции.
Ние страдаме най-вече от...негативните си емоции. А не бива!

"Ех, Пратер, Пратер....живи да въ уплачъ...../б.Г./

Искам първо да подчертая, че никога не съм те иронизирала...Освен това не обичам да иронизирам хората.:)
На въпроса ти...не съм сигурна как да отговоря. Истина е, че досега доста от желанията, които съм искала най-силно досега в живота ми да се сбъднат, са се реализирали. Лошото е, че ми се струва, че някои от тях са ми по-скоро като подарък (от моя ангел-хранител или Бог знае кой) и не съм ги постигнала сама, благодарение само на собствените си възможности. Някои биха нарекли това късмет. Аз не искам да разчитам и да бъда зависима за толкова важни за мен неща от късмета си. Знам, че е възможно. Мисля, че разполагам с необходимите ресурси да постигна това поне отчасти. Но нямам необходимата воля. Именно безволието ми, наред с глупавия ми на моменти инат, са едни от най-големите ми недостатъци. Но какво да се прави... Животът си е живот - едно от най-ценните богатства (струва ми се, че вече започвам да говоря глупости или най-малкото прекалено да се отклонявам от темата...), но доброволно не бих се отказала от него. Или поне така мисля за момента, като си запазвам правото да си променя мнението в следващия, в зависимост от обстоятелствата и настроението ми .

Spending my time
Watching the days go by...

в какъв смисъл не можеш да се справиш?

защо се опитваш да налагаш готови модели на всеки "случай"??!

...ами това е прекрасно...,това,че имаш Ангел- хранител...,но я си помисли...,дори и в ТОТО-то да имаш късмет...,трябва и ти да направиш някакво усилие...поне да измислиш числата и да пуснеш един фиш..,..така че не ме заблуждавай,че не си правила никакви усилия ,и нямаш никакво участие за нещата ,които са ти се случвали......Е хубаво би било да не претоварваш с работа Ангела си,но той дори и не винаги да изпълнява желанията ти,бъди сигурна,че винаги ще те пази...и избягвай да го огорчаваш с подобни изречения:"доброволно не бих се отказала от него(живота). Или поне така мисля за момента, като си запазвам правото да си променя мнението в следващия, в зависимост от обстоятелствата и настроението ми . "

"Дори и великите мъже имат лоши връзки"