Чудя се

всеки зане къде и как живеем. Та няма нужда да изпълваме ненужни никому списъци с жалвания.

Затова ви питам сега ОТ КАКВО НЕ ВИ Е ПИСНАЛО?

Quot homines, tot sententiae.

E-e изчерпателно, признавам. Да смятам ли, че си от бандата на човеците, дето /хайде да лепна и 1 клише/ обичат да си поживяват истински??

И още как!
Е - зависи от $ и дали има време.

П.П. Не смяташ ли, че ако на някого му е писнало от живота щеше да ти отговори?
Може би ако на оня свят има Интернет.

Quot homines, tot sententiae.

А ако живееш по този начин 10000 земни години?

От някои хубави неща, които се случват рядко

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

Ама ква готина комбинация са пък $+време, нали
Е, опа, аз не предизвиквах онези, на които им е писнало и на живота му е писнало от тях
Мислиш ли,/като подхвана темата/ че на оня свят има Интернет?

мислиш ли, че тези неща могат понякога да бъдат предизвикани да се случат? Имам чувството понякога, че има точно такива хора сред нас...

Da se zapoznavam s hora,Harakteri,da otkrivam perlite na choveshkoto/humannoto/.
Да стоя на ръба ...и разни такива:о)))

Дори и да не може да ги предизвикваме, поне може да им помагаме да се слечват

...да полагам грижи за онези,които не могат без моите грижи.

Зъб за з... усмивка,
око за обич

я да те попитам: ти обичаш да откриваш и преоткриваш характери, да се възхищаваш от човешките върхове, но самият ти /самата ти позволяваш ли да се ровят из твоя свят, да те анализ-ират, да те слагат дори в някакъв калъп, от който може би ще излезе нещо по-добро, да те поставят на ръба, ей така просто за ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО!!!

А понякога не избива ли егоистичното в теб. не си ли казваш, ей да му... аз върша тва и тва, а не би ли било по-добре да се погрижат и за мен, да сме разменени или пък въобще да не трябва да се грижа за някого от страх, че може би няма за поредния път х да получа онова усещане за удовлетворение?

О!Естественно,че егоистичното се опитва понякога да си вземе това, което смята за дължашо му се.
Но...просто,експериментирам до колко тесни граници може да бъде задържано то.За сега,ми помага мисълта,че е по-добре да съм в ролята на помагащ,отколкото на нуждаещ се от такава.
Лек ден!

Зъб за з... усмивка,
око за обич

А как избираш тези, на които помагаш?

...какво да ти отговоря!Като че ли нещо отвътре ми показва такива хора.Понякога и те самите ме намират.Аама,пак премислям и пресортирвам, че...възможностите ми не са никак големи все пак.
Всъщност,не помагам и със кой знае какво.Да не мислиш че изцерявам чумави.Грижа се за старата си баба,угаждам на родителите си вместо да им разяснявам че нямат право,давам малки суми назаем на хора,които не са ми върнали стари дългове и...отговарям когато ме попитат.
Толкова мога."От всекиго според възможностите."

Зъб за з... усмивка,
око за обич

[[линк]]proba[/[линк]]

Не ми омръзва никога да обичам и да се чувствам обичана. И 10000 години да живея, мисля си, че пак ще ми харесва.

Не ми омръзва да уча също, да откривам разни неща- дори общоизвестни. Не ми омръзва и да се наслаждавам на красотата.
Май това стига....поне на мен ми е достатъчно. Въпроса е , че не винаги го има.

!? и как е

обичта е топло чувство. То е елексир. но мислиш ли, че можеш да живееш тези 10000 години с всичко друго като духовен и материален комфорт, но без него?