Голям майтап...

Звъни ми домашния телефон. Вдигам аз и отсреща мъжки добре поставен глас.
Аз:
- Ало.
- Извинете телефон едикой си ли е?
Казва същия телефон, на който и се обажда. И аз вися от другата страна на жицата.
Казвам - този е.
Отсреща.
- Михаил, ако обичате.
- Няма такъв.
- Архангел Михаил не живее ли вече там? - пита оня.
Аз съм в добро настроение и казвам:
- Не, отлетя. Току-що след кафето.
Напушва ме смях. И отсреща пак:
- Ако го видите днес или ви се обади, бихте ли му предала, че го търси Господ и да се прибира вече.
Аз:
- Разбира се, ще му предам.
Той:
- Добре, лек ден.
Аз:
- И на Вас.
Тряс телефона отсреща. И аз тряс.
Без майтап. И не е някой мой познат. Ега ти шоуто. И затварям аз. И изведнъж. Ама честно си казвам - Леле, ква съм патка, да пропусна да му кажа на тоя горе некои съображения...

Кво е тва сега. Търсят вкъщи архангел Михаил. Ами, ако е верно.
И знаете ли какво правя. Наистина съм достойна за някой фейлетон. И влизам аз тук и бам в клуб Християнство. И там, шок, любезно господата си пожелават леки пости...
Да псувам ли? Е, тва беше. Главоблъс.

Да ти се обади ТОЙ и ти даже да не се опиташ да МУ го.......
Следващия път ще го разпечатам за да го имаш подръка.
А аз така бих Го ..... , че Вселената щеше да му е тясна.
К'во значение има, че вярвам в Него - да му го....... в авторитарния режим!


Quot homines, tot sententiae.

Ский колко сериозно се взимам... Обаче ми хрумна най-идиотската мисъл, че може и да е Той.
И след това си казвам. Леле, че съм патка, това го казах. Че съм гъска е ясно. Ама пък и сляпа да съм? И да е бил у нас тоя архангел и аз да не го видя? Една приятелка казваше по тоя повод. Леле, джанъм, ще взема да си сменя очилата, че не киризим табелата вече. После се оказа, че очилата й са пунт и пластика. Носи ги, за да й придават вид по-така, по - онака според нейните разбирания.
А пък един друг приятел и бивш шеф си беше сложил на стената следния надпис:
Окончателното изтрезняване води до смърт... Или нещо от сорта.
А аз кво да напиша до телефона.
Виж кво, уф, ако оня ти се обади не пропускай да му кажеш.
- Слушай кво, пич. Петрова от долния етаж има проблеми с музикалния си вкус и моля те, да й набиеш в тъпата глава, че чалгата не ми е по вкуса. Да слуша Телониус Монк, примерно.
После на Иванова от горния й кажи, че ако още веднъж ми се яви да ме пита колко ми струва алуминиевата дограма, ще насъскам добермана срещу нея.
Кажи на царя, че... тук ще кажа некои лоши работи...
А за мен, моля ти се, направи така и така...

И накрая знаеш ли кво ще стане?
- Ти за кой се имаш, бе? Моята къща да не ти са облаците, бе тъпак, че да пращаш некъф си Мишо у нас и после да ме безпокоиш за тва къде бил отишъл...

Ох, Маг... Мъка. Цял архангел у нас и аз да се проявя като пълен заплес по тоя телефон. Е, не е честно. Не е.
А тоя откъде ми е взел телефона. Начи тва небе само клюкари, бе.

kat ni izparjat bez da usetim
i da si mislim za neiasni mistiki, koit ni pogalvat - okoto, uhoto
komu li e nujno;)
a men me boli korem

Ако звънне пак, ще му кажа следното:
А Нът или както ти се спелува никът, той ще се сети за кого иде реч, я боли корем и аре без глезотии, да й мине веднагически.
Сега си освобождавам линията, щоту на него му дава заето.
Лека нощ. Ако не ми изпълни желанието, пий Нош - па. Ама и от реклами се влияя...
БТК може да пусне такава. Господ се обажда по нашата линия!

Людмил Станев е много безопасен, когато твърди, че всеки път си намираш обувките на различно място.
Все едно да повярваш как божиите дела са се превърнали в светилник, например. Заради една счупена газена лампа.
Господи!:о)))))))

mi triabvashe da mi dadesh gsm-a mi da vidim nie:)))